Изтъкнатият литературовед, писател и политик, проф. Елка Константинова си отиде на 91 години. Тя гаснеше в хоспис в последните години, посещавана от малцина близки приятели.

Голямата интелектуалка е родена на 25 май 1932 г. Работила е в областта на съвременната българска литература, българския исторически роман, българската фантастика, българската литература между войните, символизма и диаболизма в българската литература. Автор на статии, била е преподавател в Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ и във Висшия педагогически институт в Шумен.

Проф.Константинова бе депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (4-8 ноември 1991) и министър на културата (8 ноември 1991-30 декември 1992). Тя бе и председател на Радикалдемократическата партия (декември 1989-20 юни 1993). В периода 1993-1997 г. е културен аташе на България в Полша.

Литераторката е автор на книгите „Георги Райчев. Литературно-критически очерк“ (1970), „Георги Караславов. Творчески портрет“ (1977), „Фантастика и съвременност“ (1985), „Българският разказ от вчера и днес“ (1987), „Въображаемото и реалното. Фантастиката в българската художествена проза“ (1987), „Николай Лилиев. Творчески портрет“ (1988), „Лечебната сила на литературата“ (1992), „Какво ще кажем ние на младите сърца“ (2002). Съставител и редактор е на редица художествени и научни издания. Носителка на орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие за особено значимите й заслуги в областта на културата (30 май 2012).

Елка Константинова се опитваше да работи почти до прага на 80-те си години и допълваше пенсията си с преводи. Авторката на 15 критически книги обаче беше налегната от тежки болежки, вероятно и Алцхаймер и не е разпознавала и членовете на собствената си фамилия, твърдят запознати със семейната драма.

До последно, докато общуваше с медиите, Константинова не се оплакваше от нищо и до късно запази бистротата и богатството на ума си.