По-малко от 1% ще е разликата между кандидата за президент на ГЕРБ Цецка Цачева и опонента й ген. Румен Радев, подкрепен от БСП, ако двамата отидат на балотаж. Това сочат резултатите от проучване на „Сова Харис”, направено между 9 и 15 октомври сред 1000 души и финансирано със собствени средства на агенцията.

38,7 на сто биха подкрепили Цачева на втори тур, а 37,8 на сто – Румен Радев. На първия тур 34 на сто от абсолютно сигурните, че ще гласуват, заявяват, че ще дадат вота си за Цачева, а 28,6 на сто – за ген. Радев. За Красимир Каракачанов ще дадат гласа си 12,5% от сигурните, че ще гласуват, за Ивайло Калфин – 6,6 на сто, за Трайчо Трайков – 5,1%, за Татяна Дончева – 2,8 на сто, а за Пламен Орешарски – 2,3%.

Три седмици преди изборите за президент и вицепрезидент на страната интригата се заплита, коментира Васил Тончев от „Сова харис“. Все още не може да се даде точен отговор за избирателната активност. Готовност да застанат пред урните декларират малко повече от 70 на сто от избирателите в България. Опитът показва обаче, че значителна част от тези нагласи остават на декларативно ниво.

Тези, които заявяват, че твърдо са решили да гласуват, са 55 на сто от имащите право на глас.

Сравнението с минали избори показва, че това ниво е реалистично, отбелязва той. Затова според него анализът на гласовете на твърдите избиратели ще ни ориентира за резултатите, които очакваме в началото на ноември. Данните показват, че и при повишаването на активността ще се запази съотношението между основните претенденти. В хода на кампанията е възможно някой от кандидатите да промени тази картина, уточнява Тончев, цитиран от БТА.

Данните от проучването потвърждават очакванията, че на първи тур най-много гласове ще получи кандидатът на управляващата партия Цецка Цачева. Тя обаче получава подкрепа само от електоралното тяло на ГЕРБ, коментира социологът.

Той допълва, че е очевидно, че за да стане държавен глава, Цецка Цачева ще трябва да разчита не толкова на публичното си присъствие, а най-вече на авторитета на партията, от която е излъчена, и лично на нейния лидер. Очертаващият се основен опонент Румен Радев привлича подкрепа, значително надвишаваща тази на основната партия, която стои зад него, посочва Тончев.

На предстоящите избори ролята на алтернативния вариант се пада на Красимир Каракачанов. Благоприятен фактор за него е, че трите основни формации на патриотите за първи път се явяват с единна кандидатура. Освен това, чисто мажоритарно той е най-балансираният и опитният политик от националистите. Дневният ред на обществото поставя на преден план проблемите на националната сигурност и миграцията. Очертава се ситуация, при която той ще притеснява до последно двамата фаворити за участие в балотажа, коментират от „Сова харис“.

За отбелязване е подкрепата за Ивайло Калфин и Трайчо Трайков. Техните роли обаче ще са в рамките на укрепване на вътрешно-партийната консолидация на издигналите ги формации.

Данните показват, че при евентуален балотаж между очертаващите се фаворити Цецка Цачева и Румен Радев силите са изравнени. Кандидатът на ГЕРБ ще може да разчита на допълнителна подкрепа само от симпатизантите на Реформаторския блок, и то не изцяло, докато към Румен Радев се преориентират гласоподавателите на АБВ, „Движение 21“ и преимуществено на националистите.

Засега загадка остава поведението на централата на ДПС, отбелязва Васил Тончев. В момента техните гласоподаватели декларират, че ще се ориентират най-вече към Ивайло Калфин и Пламен Орешарски, а на втори тур – преимуществено за Румен Радев. Голямата маса от тях обаче не изразяват предпочитания към нито един кандидат.

Мярката за задължителното гласуване е без значение за активните избиратели, сочат данните. Гласоподавателите, които традиционно не гласуват (около 20 на сто), още не са наясно с решението си. Към момента около две трети от тях твърдят, че ще отидат до урните. Дори и това да се случи, то няма да повлияе на резултатите от вота, смятат социолозите.

Нагласите на тези хора са такива, че техните гласове ще се разпилеят сред всички кандидат-президенти. Ефект може да има само върху валидността на референдума, тъй като ще се повиши избирателната активност.

Девет от всеки десет участници на предстоящите избори заявяват, че ще участват и в референдума. При очертаващата се избирателна активност е по-вероятно да се премине 50-процентния праг, което ще позволи резултатите от допитването да станат задължителни, отбелязват от агенцията.