Водеща, BiT: Ние кога ще го ратифицираме (Договора за добросъседство с Македония)?

Божидар Димитров, историк, патриот, партиен строител: Тия дни може би. Не знам. Не виждаш ли кво става тука – Европейско председателство, дрън-дрън… Няма време.

В-ща: В Македония ли се каза, че България може да отвори вратата към Европа за Скопие?

БД: Не може да я отвори, дайте да се разбереме – докато Гърция не се съгласи с името, което ще носи държавата. Да бъдем реалисти. (…)

В-ща: Тогава какво е решението? Как да се разплете този възел?

БД: Безизходица. Има един начин, както предлагам – да вкараме хората поединично в ЕС. Ако приемем унгарската и румънската система за даване на гражданство. Което означава – без много приказки да даваме гражданство на всеки, който носи българско име там. Какъв документ за български произход ще търсиш на президента Димитър Иванов, моля ти се? Димитър Иванов! Само „Гестапото“ липсва да туриш. (Божидар Димитров се шегува с прякора на издателя Димитър Иванов, бивш началник в ДС. На сол шегата е прелестна, но малко не е уцелен пиперът. Президентът на Македония се казва Георге Иванов – като космонавта, не като Гестапото. Б.р.) Кхе. Кхе-хе-хе. Аз познавам българи – 100 000 човека ще има; или Зоран Заев (премиерът на Македония, б.р.) – не е Заешки дори. В Струмишко не можеш да намериш човек на „ски“ почти. Там всички са на „ов“. Шефът на най-голямата дискотека е Фердинанд Фердинандов, хе!

В-ща: И какво – да им даваме гражданство, за да…

БД: Да.

В-ща: …влязат в Европа.

БД: Ами те влизат в ЕС поединично. И народът македонски, който е към милион и триста-четиристотин хиляди души – вече имаме 120 000 с българско гражданство, вкарали сме ги в Европа. Да вкараме и другите така.

В-ща: Е, това малко на шега го предлагате.

БД: Не, не, не го предлагам на шега.

В-ща: Не е сериозно.

БД: Напротив – го предлагам много сериозно (тук имаме македонски словоред, хихи – б.р.). И не само по отношение на македонците, но по отношение на бесарабските българи. Защо румънците и унгарците могат, а ние не?! Кажете ми! Закона са го приели 2011 г. Имам дълбоки подозрения, че го преписаха от мене. Аз го предложих тоя закон, тая точка отпадна, останаха други. И сега какво правим? Искаме – дай свидетелство за български произход. Вика – какво важи за български произход? Военна книжка на дядо ти – че е служил в Българската армия. Тия хора не се сещат, че в армията прибират независимо от националната идентичност. Прибрали са при тоталната мобилизация – и Първата и Втората световна война всички: власи, албанци, сърби, турци, каквото има, цигани… Каквото има в Македония – в армията, българската! Е, как сега ще им даваме на циганите или на албанците от Македония българско гражданство, след като дядо му е бил в Българската армия три години! (…)

В-ща: А Истанбулската конвенция и тези спорове, които бяха около нея и продължават…

БД: Те са за отвличане на вниманието от животрептящите проблеми. Ей тоя, демографския проблем, за който говорихме, въпросът за българите в чужбина, въпросът за двете хиляди лицензионни разрешителни, които трябва да премине един човек, който с бизнес, нали, се занимава и т.н, и т.н. За това е. Иначе какво, какъв е проблемът – 5-10 хил. човека в България, не повече, си слагат нещо отзаде, нали, под юргана.

В-ща: Ах, професоре, запазете добрия тон!

БД: Ами той е добър тонът, не казах нищо мръсно – аз се мъча! Защо трябва да се грижим толкова за тях?

В-ща (вдига ръце): Истанбулската конвенция обаче не говори за нищо такова.

БД: Аааа, говори, говори – че трябва да приемаме такива от други страни! Иран, Ирак. Значи тоя идва тука, не е такъв, но казва: аз съм педи. И айде, трябва да го приемем, да го ухажваме…

В-ща: Това е тезата на Патриотите, обаче правосъдният министър Цецка Цачева, вицепремиерът Захариева казват, че няма нищо подобно. Не им ли вярвате на тяхната преценка?

БД: И ето – спорим. Загубихме си и ние няколко минути, вместо да говорим по важни животрептущи въпроси.