През изминалите десет години не само в Европа, но и в целия свят, едва или има по-успешен политик от Ангела Меркел. Това каза премиерът Бойко Борисов в интервю за в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.
„Ако Европа е намерила изход от финансовата и гръцката криза, това дължим в най-голяма степен на нея и аз лично съм научил много от нея”, заяви премиерът Борисов. По думите му на европейските срещи на върха е чул много упреци срещу канцлера.

„Но аз винаги питам: Какъв избор е имала през лятото на 2015 г.? При нас, който гледа вечерно време новини, вижда само картини от разрушения в страни без болници, училища и водоснабдяване, където камък върху камък не е останал. Виждат се ужасни убийства и обезглавявания, или страдания на жени и деца, които бягат от война. Къде да отидат тези хора? Ако нашите страни бъдат обстрелвани с ракети, ние също бихме се опитали да избягаме. Да не се помогне, не беше опция”, уточни Борисов.

„Трябваше обаче всички ние, държавите-членки на ЕС, да можем и да действаме по-бързо. Ние всички имаме разузнавателни служби, и те ни предупреждаваха, какво ще дойде към нас, както и сега предупреждават за онова, което се случва, например, в Северна Африка. Преди една година не трябваше да бъдем по-малко човечни, а да реагираме по-бързо и по-гъвкаво”, каза още премиерът.

Пълният текст на интервюто пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг“:

„България предупреждава за нова бежанска вълна“

– Г-н Министър-председател, когато германският канцлер през лятото на 2015 г. се показваше на селфита с мигранти и казваше, че няма да има горна граница за прием на бежанци, как се разбираше това в България?

– През изминалите десет години не само в Европа, но и в целия свят, едва или има по-успешен политик от Ангела Меркел. Ако Европа е намерила изход от финансовата криза и гръцката криза, това дължим в най-голяма степен на нея и аз лично съм научил много от нея. На европейските срещи на върха чувам много упреци срещу канцлера. Но аз винаги питам: Какъв избор е имала през лятото на 2015 г.? При нас, който гледа вечерно време новини, вижда само картини от разрушения в страни без болници, училища и водоснабдяване, където камък върху камък не е останал. Виждат се ужасни убийства и обезглавявания, или страдания на жени и деца, които бягат от война. Къде да отидат тези хора? Ако нашите страни бъдат обстрелвани с ракети, ние също бихме се опитали да избягаме. Да не се помогне, не беше опция. Трябваше обаче всички ние, държавите-членки на ЕС, да можем и да действаме по-бързо. Ние всички имаме разузнавателни служби, и те ни предупреждаваха, какво ще дойде към нас, както и сега предупреждават за онова, което се случва, например, в Северна Африка. Преди една година не трябваше да бъдем по-малко човечни, а да реагираме по-бързо и по-гъвкаво.

– И как точно?

– Чрез защита на европейските външни граници, разбирана от всички държави-членки на ЕС като обща задача и съответно подкрепяна като такава. Целта от самото начало трябваше да бъде влизането да става само през установените гранични пунктове. През гранични пунктове, където в приемните центрове на хората да се снемат отпечатъци и да се регистрират, преди оттам да последва координирано презаселване в различните държави-членки. Тогава градската управа в Дюселдорф, например, ще знае, че утре идват 20 души, регистрирани по съответния ред, , ние знаем техните имена, произход, приблизителни обстоятелства, тяхната образователна степен и можем съответно да се подготвим. Какво се случи вместо това? В сърцето на Европа държави се обградиха с огради, всеки сам за себе си. Унгария построи ограда в сърцето на Европа, Австрия – също, и други държави също са на път да го направят.

– България обаче също построи ограда, много преди Унгария?

– Защото България носи отговорност за външната граница на ЕС с Турция. Ние все още не сме член на Шенгенското пространство, обаче опазваме тук една практически шенгенска граница. Ние издигаме подобни защитни съоръжения, за да имаме въобще някакъв шанс да опазваме европейската граница, за която сме отговорни, с неколкостотин километра дължина. За разлика от други страни, ние не искаме да изграждаме огради в ърцетона Европа. Проблемите на Гърция са и мои проблеми.

– Значи Вие изключвате ограда между България и Гърция и за в бъдеще?

– Държавите от Вишеград, значи Полша, Унгария, Чешката република и Словакия, ни предложиха пари, за да построим ограда с Гърция. Но ние не искаме това. Аз много добре мога да си спомня колко щастливи бяха българите, когато дойде времето, в което те можеха най-накрая да пътуват свободно в Европа. Една ограда между нашите страни би означавала, че ЕС вече го няма.

– Как функционира сътрудничеството с турските гранични власти?

– Това е една голяма задача. Нашата граница е на сто километра от Истанбул. С Турция ние имаме по-дълга сухопътна граница отколкото с Гърция. Но Гърция е получила до момента 700 милиона евро за справяне с бежанската криза, а България – само шест милиона.

– Дори ако българската ограда бъде готова, България има морска граница с Турция в Черно море? Как функционира сътрудничеството там?

– Има директна радиовръзка между нашата и турската гранична охрана. Ако ние забележим, че някакъв кораб се е насочил към нашите национални води, тогава информираме турците, и те се намесват, ако става въпрос за нелегален кораб. При всички случаи важи, че българските морски и сухопътни граници, могат да се опазват само заедно с Турция. Затова и вярвам, че споразумението между ЕС и Турция от март, дори и силно критикувано, е единственото правилно решение. Ние имаме на границата всеки ден между 200 и 250 мигранти от турска страна, които по наш сигнал биват връщани от турците, преди въобще да достигнат границата.

– Някои политици в България изразяват желание да има мисия на НАТО за наблюдение на бреговете на Черно море, както на Егейско море. И Вие ли го желаете?

– Съществуват такива мнения, но вярвам, че ние в момента в Черно море постигаме добри резултати и без мисия на НАТО. Това, от което се нуждаем, е помощ на сушата. България е най-бедната държава-членка на ЕС, обаче трябва да отделя огромен човешки и технически ресурс за опазване на своите външни граници. Практически сме оставени да се справяме сами. Ние полагаме големи усилия, но не зная колко време нашата граница ще може да устои на миграционния натиск.

– Каква помощ трябва да предостави Европа?

– Нашата техника е стара. Хеликоптерите ни са на доизживяване, камионите и високопроходимите автомобили сe движат ден след ден в непроходими терени, много от тях са вече негодни за употреба. Когато Дейвид Камерън беше в България и видя на нашата граница при какви условия сме принудени да работим, веднага ни предостави 40 автомобила за трудно проходими терени. Ние изразходвахме много средства в периферията на Европа, за да предотвратим оградите в сърцето на Европа, и не бива да бъдем оставяни сами. Средствата трябва да бъдат инвестирани не в центъра на Европа, а там, където нашият континент наистина трябва да охранява своите граници, за да може да остане отворен във вътрешността си: в Италия, Гърция и България. Само че България е много по-бедна от Италия, а и от Гърция. Въпреки това, от нас се очаква да охраняваме общата европейска външна граница с огромни усилия, а докато се топят нашите и без това ограничени ресурси, НАТО иска едновременно с това да увеличим и военните си разходи. Всичкото това събрано заедно надвишава нашите сили. Една средна българска пенсия е 150 евро на месец. Социалният аспект на повишените разходи, които се изискват от нас, се подценява в чужбина с лека ръка. Това се превръща за нас в една бюджетно-политическа и социална тежест. Ние даваме повече пари за бежанската криза, отколкото за нашите пенсионери.

– Австрийският външен министър Курц иска да развали споразумението с Турция. Вие като съседна страна едва ли бихте били съгласни с това.

– Не, не сме. Който обмисли алтернативата докрай, ще разбере, че при дадените обстоятелства няма нищо по-добро за Европа от това споразумение. Да вземем за пример Гърция. Винаги съм казвал, че Гърция най-сетне трябва да се научи да спазва бюджетна дисциплина. Това могат да го изискват с право европейските партньори на Гърция. Но същевременно с това гърците са част от нашето европейско семейство, не можем да ги оставим в беда. Ако Европа не иска да си сътрудничи с Турция, какво трябва да правят тогава България и Гърция директно на турската граница? Турция е силен и важен съсед и част от нея се намира в Европа. Затова трябва да се опитаме да поддържаме възможно най-добри отношения с нея.

– В края на миналата година турският президент Ердоган попита, какво ли биха направили европейците, ако заповяда да се закарат бежанците с автобуси до българската и гръцката граница. Страхувате ли се от това?

– Формулировката дори беше такава, че той би могъл да залее Европа с мигранти.

– Страхувате ли се от Ердоган?

– Аз се страхувам от това, което се случва в Турция. Всъщност, аз съм смел човек и мисля, че съм доказал това в моя живот. В продължение на пет години съм гасил пожари като пожарникар и при това често съм рискувал живота си. Дълги години съм бил треньор на националния отбор по карате и собственик на охранителна фирма, която също извършваше и лична охрана. Но куражът и смелостта не трябва да позволяват на някой да стане невнимателен или дори неразумен. В моя живот съм установил, че страхът е едно нормално човешко чувство, което всеки човек познава. Колкото по-неразумен е един човек, толкова по-малко се страхува. В момента отново е на мода сред някои политици да се представят като смели герои, като велики лидери на силни страни, които отиват на война с танкове и самолети. Това са хора, които обичат да се харесват на себе си. И народът също обича големите герои. Въпреки това, този, който постоянно дрънчи със сабя, трябва в един момент да я извади. От такова развитие на нещата се страхувам. Който заплашва, че би могъл да залее Европа с мигранти – какво би направил, ако тази Европа сега прекрати споразумението с него? Тогава той трябва да осъществи заплахата.

– Значи Вие се страхувате от Ердоган?

– Страхът е чувство, което ни пази, дори ако не е модерно да се каже това. Страхувам се, защото Турция вече няколко пъти визира едно развитие, което може да бъде фатално за България. Ердоган постави своя въпрос много умно: Какво бихме направили ние в Европа, ако бежанците отново масово започнат да идват? Ще ги застреляме? Това наистина не можем. Значи ние ще ги приемем. Но какво ще се случи тогава с нас? Дотам не трябва да се стига. Затова искам да сътрудничим с Турция. Естествено, това е трудно, защото турците често се държат различно от нас европейците, понякога дори не ги разбираме. Нито опитът да се свали едно избрано правителство с бомби, танкове и самолети, нито отговорът на този опит и отношението към вероятните пучисти, отговаря на представата, която имаме в Европа за демокрация. Но откакто е сключено споразумението за мигрантите с Турция, България и Европа не са подложени на толкова голям натиск. Колкото и да е неприятно за Европа по някои въпроси, като на пример за визовата либерализация, ние трябва да намерим път да осъществим това споразумение. Защото последиците от неговия провал биха били катастрофални.