Ако започна с прословутата, тъй широко рекламирана из социалните мрежи и тъй щедро отразявана от иначе националните ни (с извинение) телевизии акция „Да сменим системата“, тя май не се състоя. Отмина ни като бърз влак – малка селска гара. Уж щяха да бъдат 34 000 „българи от чужбина“. Пред парламента обаче се оказа, че е трябвало да задраскаме „двете нули“ (не правя намек с тоалетна, моля). А после видяхме две дивни неща.

Първото е, че на финала охраняващите „протеста“ полицаи бяха значително повече от „негодуващите срещу системата“. Второто е, че наред с организаторите байрак развяваше и небезизвестният Йоло.

Впрочем Йоло е по-известен с това, че на който и протест да се появи, той пропада. Даже бих посъветвал г-н премиера да учреди някаква служба „Протести, гладувания и други идиотщини“ и да цани там вечния „сменник“ на която и да е система Йоло, барабар с Кольо Босия.

Да ги снабдяват редовно с вмирисани полски яйца и с развалени турски домати и работата ще заспи. Сиреч всеки протест ще завършва с провал. Докато си останат само двамцата в братска протестна прегръдка…

Вторият ми съвет към г-н Борисов би бил да привика чиновниците от ДАНС и да им зададе простия въпрос те как разбраха, че тази смехотворна, ако не и направо комична акция била „начало на политическа криза“, че даже едва ли не и опит за държавен преврат. И ако не му дадат смислен отговор, да им удържи заплатите поне за месец септември.

А сега сериозно. Акцията „да сменим системата“ беше фарсово повторение на събитията в Румъния от миналия месец. Но явно организаторите соросчета не са отчели едно нещо.

А то е, че към момента в България няма политическа криза. Нещо повече, няма и условия за такава. Или, ако стана тъжен, народът се е отдал на смирение и покорство, а управниците – на веселие и охолство.

Есен е. Нормалният българин е загрижен много повече откъде да си купи нашенско зеле, а не холандска пластмаса, кои са най-качествените материали за лютеницата и коя е най-добрата рецепта за царската туршия.

И докато през зимата не изяде всичко това, хич няма да му е до политически кризи. Освен ако новите цени на газа и парното не го ядосат. Защото, за разлика от кучето, той скача не според тоягата, а според това колко дълбоко му бръкнат в джоба.
Вървя по-нататък. „Политическа криза“ била смяната на един или повече министри в правителството. Е, това може да го роди само болен мозък, ама у нас май такива наспорил Бог.

А иначе във всяка демократична държава на това му се вика „рокади в кабинета“. Решил премиерът, че някой вече не си върши работата, и го заменя с друг. Просто и ясно.

А тук опозицията крещи, та се къса – малко са три, искаме още глави на дръвника! Ми отговорът на министър-председателя е логичен – спечелете си изборите, съставете си правителство и сменете всички, воглаве с мен. Също просто и ясно.

„Политическа криза“, изрепчи се и лидерът на ДПС, че управляващото мнозинство не може да си осигури кворум в парламента. Ами пак глупости на търкалета.

Бил съм заместник-председател на парламентарна група в две Народни събрания. И от опит знам, че ако „шефът“ набие канчетата, кворумът винаги е осигурен.

А ако не го стори, това не е никаква „политическа криза“, а просто мърлявост. От една страна, на председателите (в случая Цветанов и Сидеров). От друга, на тарикатчетата депутати, които знаят, че няма да има никакви последствия от липсата им. То не че има и от присъствието им, ама все пак…

Отминавам с насмешка идеята на БСП за пореден вот на недоверие. Всички знаем какво ще се случи и как ще завърши. Та така стигам до реалния вариант за евентуална „политическа криза“ – разпад на управляващото мнозинство.

Ама и той съвсем няма да стане. По ред причини.

Вярно е, че т.нар. „патриоти“ се държат като истинско италианско семейство. В смисъл, три дни се карат на висок глас, след това три дни се помиряват на тихо. Или ако не успеят, идва „татко Барба“ (пардон, Бойко) и те млъкват за малко.

Но от друга страна, като част от управляващата коалиция те получиха такива парчета, за които дори и не бяха сънували. Двама вицепремиери, един министър, а да не броя колко надолу по държавната администрация – че да не са луди да изпуснат кокала?
Краси Каракачанов сбъдна детинската си мечта – военен министър. Значи едно е да си войвода на чета, друго – на дружина, ама съвсем различно – на цялата войска! Нещо като в онази песен за цар Иван Шишман, само че в съвременен вариант…

Валери Симеонов води някаква своя битка за очистване на българския туризъм от срамните му страни. Аз лично се съмнявам в шансовете му срещу триглавата мафия „ресторантьори-местна власт-районно полицейско управление“. Но все пак властовата му позиция в момента му дава повече възможности, та му желая успех.

Волен Сидеров ми изглежда най-добре. В смисъл, като сбъднал изконната мечта на българина да има „лека, доходна и безотговорна работа“.

Първото и третото са ясни, защото е депутат. По-важно обаче е второто – като председател на парламентарната група на „патриотите“ той прибира и разпределя парите от държавната субсидия.

А в това отношение има богат опит. Ако някои все още си спомнят, през 2005 г. в тогавашната коалиция „Атака – Защита“ се скараха именно заради пари…

Като напомням горните факти, смея да твърдя, че и сегашната „малка коалиция“, макар и „италианско семейство“, няма да се разпадне още много дълго време. И ще продължава да крепи управлението на г-н Борисов.

А който бълнува за „политически кризи“ и „предсрочни избори“, просто е в ролята на гладната кокошка, която сънува просо.