„Румяна Бъчварова – реформаторът в ГЕРБ“. С това триумфално заглавие-наколенка излезе перлата на медийната олигархична империя на Иво Прокопиев „Дневник“, когато стана ясно, че именно дясната ръка на Бойко Борисов ще оглави МВР, след внезапната оставка на Веселин Вучков. Флагманът на американската журналистика у нас (време е да наричаме медиите, спонсорирани от „Америка за България“, с истинското им име, а да не робуваме на смазващата политическа коректност) се разтопи от розови въздишки по този повод и дори побърза да обяви, че в МВР идва „края на милиционерщината“. В същата стилистика на сдържан еротичен патос се обади и лидерът на ДСБ Радан Кънев, който веднага се включи в любовния хор с мнението, че това решение било най-стабилното и давало „висока степен на политическа отговорност“. Грантовите наркозависими (това е състояние на определена прослойка в обществото, симптомите за което са изявена неспособност да изкажеш собствено мнение, ако не ти платят отвън за него) също надуха фанфарите и обявиха, че идва цяла нова епоха в системата за сигурност. Обичайните заподозрени започнаха да ни обрисуват една нова либерална утопия за МВР – как в него идвал нов реформаторски дух, някакво социологическо торнадо, което нямало да остави камък върху камък, а в края на тази буря България щяла да се събуди с модерна полиция и светло бъдеще.

Днес, когато полицаите излязоха по улиците, разгневени от тайното отнемане на социалните им права и погазеното им самочувствие, се вижда, че всичко описано по-горе са били врели-некипели, обичайните дрънканици на хора, които никога не са говорили истина през живота си. И трябва да го кажем открито – Бъчварова се оказа една голяма издънка, абсолютен провал, защото само за няколко месеца тя се превърна в черната дупка на кабинета със своето неадекватно, а на моменти дори и налудничаво поведение. От всеки социолог просто не става вътрешен министър, независимо какво си мислят десните шамани докато пият третата си водка. И дори няма да привеждаме като доказателство за това стоварването на два батальона с униформени в ТВ7, или пък присъствието на Бъчварова пред НАТФИЗ, докато Волен Сидеров се отдаваше пред медиите на своя опит за окупация на театралната академия. Бъчварова така и не успя да разбере какво се иска от нея като министър и МВР отбеляза няколко грандиозни провала в опитите да открие виновниците за скандални престъпления. Пример – и до днес не се знае извършителят на убийството на ученик в Борисовата градина. Но очевидно за любимката на грантоедите такива незначителни подробности не са важни.

Очевидно е, че България има голям проблем, когато полицаите излязат на улицата, за да търсят правата си. Нека да припомним – полицейски протести има при всяко правителство от 2008 година насам. Но сега сме в нова ситуация, защото никога преди не са се появявали хора, които да твърдят, че това недоволство е метеж, преврат или самоуправство. Определени медии обаче блъвнаха тази опорна точка като токсичен политически отпадък и то само с една цел – да бъде спасена кожата на Бъчварова. Според тяхната версия, министърката едва ли не в последния момент е научила за поправките, които Владислав Горанов е предложил и е просто невинна жертва на колегите си. Това звучи като кръчмарски виц. Защото, дори и да приемем, че шефката на МВР е останала неинформирана, веднага се появява въпроса как така е била заобиколена? Какво да си мислим за един министър, който дори не се е поинтересувал от това какъв проект се готви? Кое е било по-важно за нея?

Полицаите излязоха на улицата, за да потърсят почтено отношение към собствената си професия, да потърсят истината и да се защитят като общност. Това не само не е проблем, това е истинската проява на автентична социална солидарност. И точно в тези размирни дни Бъчварова предпочете да изчезне като призрак, да остави нейните реформаторски фенове да й станат говорители и да излеят по медиите такъв език на омразата, че от неговата зараза няма да можем да се отървем с години. Опитът за демонстрация на някаква твърдост от нейна страна също не мина, защото позицията не е автентична, тя от първия момент знаеше, че клетвите за „реформа“ са една опашата лъжа. Как пък става така, че реформите все почват с рязането на заплати и права, и почти винаги приключват само с това? Така ли ще се решат проблемите на сектора – като унижат останалите в него и направят професията нежелана?

Именно опитът да защити Бъчварова чрез насъкването на обществото към полицията е истинският удар срещу държавността. Защото в полицията със сигурност има корумпирани и кофти полицаи, но подвеждането на всеки униформен под този знаменател е брутална наглост и катастрофичен цинизъм. С поведението на карикатурата Бъчварова стана така, че реформа в МВР вероятно още дълго няма да има, защото полицаите вече са настроени подозрително към всички действия на властта в тази посока. И са прави да се отнасят с подозрение. Опитаха се да ги излъжат. Всеки след това ще се чувства ограбен.

Показателно за проблема е и поведението на другата издънка на кабинета – военният псевдоминистър, земеделският евроатлантик, който все се бие с Путин, Николай Ненчев. Предчувствайки недоволството на военните, върху които също падна сянката на измамата, той се опита да ги превари и да заплаши със санкции всеки, който се осмели да протестира. Но задушаването на един проблем не може да го реши. Като сложиш тиксо на устата на недоволните, ти не си осигуряваш политически комфорт, а създаваш бомба, която ще избухне още по-драматично. И то тогава, когато най-малко очакваш.

Уви, историята е показала, че пристрастените към грантове няма да спрат да заливат с помия автентичните усещания на хората. Но тяхната битка и омраза е обречена. Полицаите не се огънаха пред Бъчварова, а и Ненчев май трябва да се стяга за изхвърчане от кабинета.

Красиво е, когато хората сами започнат да се отърсват от политическите циреи, които ги задушават.  Това не е преврат.  Това е справедливост.