В края на миналата седмица много агенции гръмнаха със заглавие, сякаш извадено от една и съща лаборатория на журналистическото бездарие – „Кристалина Георгиева напуска изненадващо ЕК“.

Изненадващо? Наистина?

Това прилагателно може да го роди само човек, който е прекарал последните две години на друга планета или в алтернативно измерение. След катастрофалното участие на Георгиева в надпревата за ООН, беше ясно, че тя няма път назад към европейската политика. Гъсти и тъмни облаци се сгъстиха над нейната кариера в Еврокомисията, а британски евродепутат досадно започна да настоява за разследване с какви пари Кристалина е правила кампанията си за шеф на Обединените нации. Само в течение на един месец изключително авторитетни медии като „Форбс“, „Форин полиси“ и „Ню Йорк таймс“ написаха толкова изобличителни статии за нея, че еврокомисарката ангажира цялото си време със заплахи за съд и разправии с адвокати.

Във „Форбс“ бяха категорични, че номинацията на Георгиева е била огромна грешка. „Форин полиси“ директно обвини зам-шефката на ЕК, че е сътрудничела на ДС, а „Ню Йорк таймс“ хвърли последната главня в кладата, като анализира, че именно заради Кристалина България е загубила своите шансове да оглави ООН.

Такава кампания няма как да е случайна. Политическите грешки, които Георгиева с помощта на българското правителство сътвори за два месеца, бяха така очебийни, странни и нелепи, че тя е обречена отттук-нататък да бъде давана като пример за нездрави амбиции и миниатюрни възможности. Тежестта на написаните статии обаче, както и съвестното ровене в миналото на любимката на ГЕРБ, издава, че срещу нея е започнала цяла кампания, която няма да спре. Заради това Кристалина предпочете да се махне от ЕК, да избяга от важното заместник-председателско място и така да се спаси от жегата, която наближаваше като огнено торнадо. В дните след грандиозния гаф, когато много българи разбраха, че страната ни се управлява дистанционо отвън, а Бойко Борисов е една марионетка, която дори не разбира какво прави, се изясни, че провалът на нашата дипломация е много по-голям, отколкото се предполагаше. Всъщност българското правителство позволи да бъде забъркано в грандиозна европейска афера и интрига, резултатът от която беше политически разгром на всичките ни международни амбиции и възможности. Но целият този провал беше естествено продължение на политиката на наведен гръбнак, която Даниел Митов е овладял до съвършенство, а Бойко Борисов изпълнява, макар и с театрално ръмжене.

Гледайки назад днес, вече можем да обобщим какво точно се случи и как Кристалина Георгиева изхвърча от ЕК. Още от създаването на комисията, начело с Жан-Клод Юнкер, се знаеше, че Германия има амбциите да контролира бюджетната политика на ЕС. Политическият пасианс обаче беше нареден по друг начин – Кристалина Георгиева стана зам-шеф на ЕК, а ресорът й беше наблюдение именно върху бюджета на Евросъюза. Заради това германците търпеливо зачакаха най-подходящия момент да я отстрелят ритуално. Само че това не беше обикновено изритване, а перфектно изиграна многоходова комбинация. Използвайки нарцистичния и властолюбив характер на Кристалина, тя бе поощрена да развива амбиции за шеф на ООН, и то въпреки че българското правителство официално бе номинирало Ирина Бокова за тази позиция. Нещо повече. Ангела Меркел се активизира като геополитическа вещица и взе нещата в свои ръце. Именно от Германия дойде основният натиск за номинацията на Георгиева. И това стана ясно не от нашия премиер, а от изявления на руското външно министерство, което, в разрез с правилата на дипломацията, отвратено обяви, че на среща в Китай германската лидерка е търсила за разговор Владимир Путин, за да сондира какво ще е неговото мнение за смяна на българската кандидатура. Обърнете внимание – това е разговор, който се води между Германия и Русия. Меркел дори от кумова срама не прави опит да покани или ангажира Борисов с участие в тази дискусия. Което ясно показва каква е неговата роля. Той е момчето за повикване, което чака на телефона какво ще му кажат. А междувременно цяла плеяда от либерални анализатори, воглаве с Иван Кръстев, трябваше да промиват мозъка на Борисов, да разтриват мускула му и да му внушават, че подмяната ще е върховен стратегически ход. И Борисов извърши немислимото. Направи гаф, който ще влезе във всички учебници по дипломация и ще се разказва като виц сигурно поне още две столетия.

Това, което премиерът не съобрази обаче, е, че Германия е едно джудже в ООН. Тя е причината ООН да съществува точно в този вид и заради това политическото й влияние там е нищожно. Но самата Меркел и нейният екип едва ли са разглеждали варианта „Кристалина става шеф“ сериозно. На тях им беше необходим именно нейния провал. Защото катастрофата пропука имиджа на Кристалина, лиши я от политическа опора и в крайна сметка я изхвърли от Еврокомисията. И след всичко казано, съвсем не е изненада това, че ресорът „бюджет“ веднага бе прехвърлен на германеца Гюнтер Йотингер. Меркел изпълни своята задача. Проблемът е, че Кристалина Георгиева също. Съзнателно или не, тя стана пионка в жестока игра срещу България, така че постът й в Световната банка може да бъде разглеждан като 30-те сребърника отплата за стореното дело. И едно пояснение. Кристалина Георгиева не става шеф на Световната банка. Тя става един от 25-те изпълнителни директори на СБ. Не може да се каже, че постът е незначителен. Но при всички положения отиването й там не е повишение. Защото Георгиева пак става един скъпоплатен чиновник, но без никаква реална политическа власт, каквато имаше в ЕС. Така че ударът срещу нея по същество е удар срещу България, защото страната ни изгуби престижното място в ЕК и едва ли ще успее да си го върне.

В бърз телевизионно-кризисен пиар Борисов се опита да увери народонаселението, че предния път лично той бил договорил заместник-председателското място, така че нямало място за притеснения, но това е политически фишек. Защото, с нелепото решение за смяна на кандидата за ООН, по същество българският премиер донесе за дипломатическия разгром на страната, както и за маневрите по върховете на ЕК.

Парадоксално е, но Кристалина Георгиева, която през 2010 година спешно бе призована, за да спасява имиджа на правителството, след унищожителното представяне на Румяна Желева, се оказа в пъти по-голяма издънка от позабравената гербаджийка. Желева беше много ниска топка, а и времената не бяха така буреносни. Докато свръхраздутото его на Кристалина, в съчетание с експлозивния й нарцисизъм, заличиха и малкото постижения на българската политика. Така че работата в Световната банка е вид политическо изгнание, махат пионката в голямата интрига надалече, точно както навремето Тодор Живков се саморазправяше с противниците си в партията – не ги пращаше в лагер, а посланици някъде надалеч. Желева се потеше пред евродепутатите без да може да посочи къде е Аденския залив, а Кристалина ни направи свидетели на такова дипломатическо риалити, че пломбите на зрителите още не могат да се наместят от ужас.

Между другото – изритването на Кристалина се случи като върховна изненада за правителството, което потвърждава версията за германската интрига. Гледах коментара на вицепремиера Томислав Дончев в първите минути след като новината стана ясно. Той изобщо нямаше представа за това, беше неподготвен, заради това и импровизацията му стана нелепа. Започна да говори с дежурните фрази за това какъв мащаб и способности има Кристалина Георгиева, но всеки нормален българин вече чува подобни реплики като виц. Махането на българската еврокомисарка затъмни и подготвяната сензация – предизборното откриване на нефт в Черно море. Ако в правителството имаха най-малката идея за действията на Кристалина, то те щяха да отложат фишека за друг път, а така се получи малко засенчващо.

Разбира се, възможно е постът в Световната банка и да е вид награда за Кристалина. Защото тя свърши много добро своята работа. Със задкулисна кампания успя да прецака собствената си страна и осигури път на Антонио Гутереш към висините на световната организация. Но която и от двете версии да се окаже вярна, то изводите са еднакви. Българската външна политика очевидно е взета на командване отвън и това започва да си личи в световен мащаб. Страна, която не може поне за кратко да се концентрира върху собствения си национален интерес, започва да бъде презирана дори и от страните от третия свят. Борисов направи цялата ни дипломация заложник на едно нездраво его, подчини я на интересите на шепа международни доносници и интриганти, и на колективното психодясно на снобската част от България. Вече имаме и доказателство за това – основният извършител Кристалина Георгиева избяга от мястото на местопрестъплението с окървавени ръце, но действията на кабинета тепърва ще бъдат наказвани от българския народ.

Ако пък целият спектакъл е бил разигран в името на това Росен Плевнелиев да получи работно място, където да се пенсионира, това ще има още по-динамитен ефект върху публиката. Ето как капанът „Кристалина“ щракна ефектно върху пищялите на Бойко Борисов. Той така се оплете в световната геополитическа игра, че оттук-нататък всеки негов ход ще е грешен. Катастрофа след катастрофа. Пожар след пожар. Това е стабилността на правителството. Катастрофична. Още малко-стабилност и не е ясно дали ще остане каквато й да е държава.