Десетки кредити в швейцарски франкове са цедирани от Пощенска банка (Юробанк) на дъщерната й фирма Бългериън Ритейл Сървисиз, но не са декларирани в Агенцията по вписванията. Това показа проверка на Биволъ по сигнал на засегнати от смяната на курса на швейцарската валута.

Поскъпването на швейцарската валута притесни кредитополучателите още през 2013 г защото главниците по кредитите им в швейцарски франкове се увеличаваха пропорционално. В началото на 2015 швейцарската централна банка реши да отвърже франка и това доведе до шоков скок от 30% в курса спрямо еврото. Възникнаха проблеми в много европейски страни, в които банките са предлагали такива кредити, мотивирайки клиентите с ниската лихва и стабилния курс на франка.

В България най-многобройни са засегнатите клиенти на Пощенска банка, които са се организирали през Фейсбук, за да водят дела срещу банката. Представляват ги адв. Веска Волева и адв. Десислава Димитрова. Кредитополучателите твърдят, че никога не са усвоявали кредити във франкове, а само в евро. Има дори случай на съдия, който си дава отвод по такова дело, защото също има кредит във франкове и се декларира „убеден в правотата на ищците“.

Добрите кредити в банката – « лошите » във фирмата

Многобройните документи, с които се запознахме сочат, че Пощенска банка има практика да прехвърля такива кредити на Бългериън Ритейл Сървисиз когато курсът на франка тръгва нагоре и има риск клиентите да спрат да ги обслужват. Има и случаи на обратно прехвърляне в банката когато кредитът става предсрочно изискуем.

В имотния регистър по партидата на БРС обаче са вписани много малък брой цесии. За цяла София има едва две цесии на кредит от Юробанк към частни лица, а такива кредитори от столицата са много повече. Невписването води до загуби от такси за бюджета, но също така тези цесии не придобиват публичност и не могат да бъдат засечени от надзорните органи.

Проверка на собствеността на БРС показва, че фирмата е свързана с Юробанк чрез основния си акционер « Юробанк Хаусхолд Лендинг Сървисиз ». Членът на надзорния съвет на банката Теодорос Каракасис също е акционер в БРС и член на борда на фирмата.

Според адв. Димитрова с тези цесии Юробанк е целяла да скриe от отчетите към БНБ лошите кредити в швейцарски франкове. Централната банка се е отнасяла много скептично към кредитите в екзотични валути и ги е наблюдавала изкъсо. Още през 2005 г. управителят на БНБ Иван Искров прави публично изказване, в което предупреждава, че кредитите във франкове са много рискови за потребителите:

“Скоро една голяма банка излезе на пазара с идея, че видите ли, предлага много изгоден кредит в швейцарски франкове, а в същото време много ясно трябва да се каже на потребителите, че когато става въпрос за кредити във валути, различни от лева и резервната валута евро, валутният риск понякога може да бъде много съществен. Например, швейцарският франк само за рамките на две години се е обезценил спрямо еврото с 9,2%. И ако прибавите към този разход и лихвата от 5-6%, излиза, че се поема такъв риск и би било неизгодно за кредитополучателите.”

Биволъ зададе въпроси на Юробанк за цесиите към дъщерната фирма. Какво е наложило цедирането на кредити към БРС? Колко кредита са цедирани от Юробанк на БРС и на каква обща сума? Колко кредита цедирани на БРС и на каква обща сума са били редовно обслужвани към момента на цесията? Вписвани ли са в Агенцията по вписванията въпросните цесии и заплащани ли са съответните такси към бюджета?

Вместо отговори на конкретните въпроси от пресцентъра на „Юробанк България“ изпратиха вече разпространата официална позиция и прессъобщение по темата. В позицията се казва, че Пощенска банка « като част от активните си усилия, полагани в последните години, предлага две нови програми за превалутиране, които да защитят в максимална степен клиентите с експозиции във франкове. » Банката обещава, че с новите условия « хората ще бъдат защитени от рязкото поскъпване на швейцарската валута и реално вноските на кредитополучателите ще се запазят близки до нивата от 15-ти януари 2015 г. – датата, на която швейцарската валута рязко промени курса си на международните пазари. »

От своя страна недоволни клиенти разпространиха вчера прессъобщение, в което твърдят, че са жертва на измама, тъй като не са усвоявали франкове, а лева или евро. « в договора е записано че отпуснатите уж франкове, се превалутират служебно в заключена сметка на клиента и на него му се дава валутата която е поискал ».

Дава се и конкретен пример от Пощенска банка: « по ипотечен кредит №HL41***/08.08.2008г.: получени 140 130 лв., сума за изплащане 521 809.20 лв. по курс на БНБ от днес. » Те обещават да излязат на протест в неделя във Варна от 12:30 пред централния клон на Пощенска банка, а за 3 февруари е предвидена пресконференция в София. Според засегнатите най-удачният изход от ситуацията е вариант на т.нар. Унгарско решение. Там кредитите в швейцарски франкове бяха превалутирани в местна валута по курса от 01.01.2015 г. Българските кредитополучатели обаче искат превалутирането да стане по курса към датата на отпускане на кредитите.

« През декември 2014 учредихме организация на адвокати от 14 държави с идеята за общи действия на пострадалите от франковата измама. Оказа се, че схемата в цяла Европа е идентична. » – каза за Биволъ адв. Димитрова. « Франковата измама » според нея е много по-обширна и включва дори фалшифициране на подписи на клиенти. По някои от делата, които тя води, са поискани графологични експертизи. Подадени са и сигнали до прокуратурата.

Извън тези спорове обаче практиката да се цедират кредити на банката към свързана фирма и при това да не се обявяват в Агенцията по вписванията изглежда твърде спорна. До редакционното затваряне на статията от БНБ не се получи отговор с коментар за тези факти.