– „Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов“, казва Бисмарк. Кой лъже повече след началото на бойните действия?

– В момента сме свидетели не просто на информационна война, а на истински информационен тероризъм, насочен срещу моята страна. Западната пропаганда не си спестява никакви методи в опит да дискредитира Русия. Всеки ден в информационното пространство се хвърлят огромен брой „фейкове“, които изкривяват причините и целите на специалната военна операция. Те се опитват да убедят обществеността, че Въоръжените Сили на Руската Федерация прилагат насилие срещу цивилното население. Тиражираните от западните медии кадри с експлозии и разрушаване на цивилна инфраструктура всъщност се оказват постановка или опити на киевския режим да припише зверствата, извършени от украинската армия на сметка на руските военни. Човек трябва да бъде критичен към подобни „новини“, а не да се доверява на открита антируска „пропаганда“.

В същото време информацията за престъпленията на украински военнослужещи, включително извършваните в продължение на осем години в Донецката и Луганската Народни републики, се премълчава. Виждаме примери за открита цензура: в редица страни от ЕС, включително и в България, е спряно излъчването на телевизионния канал Russia Today и информационната агенция Sputnik, сайтовете на държавните институции и много известни руски медии работят с прекъсвания. Това изразява ли прословутата свобода на словото, за която Съединените щати и техните съюзници се застъпват толкова много? Европейската аудитория на практика е лишена от възможността да се запознае с подходите на Русия към актуалния международен дневен ред, умишлено се налага едностранчиво виждане на ситуацията, при това използвания стил на представяне често претендира за истината от последна инстанция.

– Очаквате ли прекрояване на картата на региона след края на военните действия? Чуват се най-различни предположения, включително подялба на Украйна, Корейски вариант и пр.

– Киев, както и западните му куратори, трябва да разберат, че определено няма да бъде „както преди“.

За осем години украинските власти не са направили нито една стъпка към политическо решение на конфликта в източната част на страната и реинтегрирането на Донбас в нейния състав. Напротив, те започнаха наказателна операция срещу собствените си съграждани. В резултат на това днес на картата на света виждаме две нови независими държави – Донецката и Луганската Народни републики, които Русия призна на 22 февруари тази година.

Основната задача на специалната военна операция е защитата на жителите на ДНР и ЛНР, освобождаването на техните територии от части на въоръжените сили на Украйна и националистите. Сега Донбас сам ще определи съдбата си. Позволете ми още веднъж да подчертая: Москва никога не е имала и няма планове да „преначертава границите“ в региона. Възникнаха нови реалности поради упорито нежелание на киевския режим да води диалог със своите съграждани (вече бивши) с надеждата да ги принуди със сила – обстрел, убиване на деца и възрастни – да се откажат насила от руския език и да признаят нацистите Бандера и Шухевич като национални „герои“.

Този план се провали – жителите на Донбас извоюваха правото да живеят в независими мирни държави.

– Г-жо посланик, смята се, че отношенията между България и Русия са достигнали най-ниската си точка. Какво би могло да ги промени към по-добро?

– Трябва да констатирам, че в момента взаимодействието между нашите страни е „на пауза“. Спирането на директните полети, „шумните“ експулсации на руски дипломати, отзоваването на посланика на България от Москва за консултации за две седмици, включването в нелепата акция за преименуване на алеята и площада в непосредствена близост до посолството, активно участие на местни медии в русофобската информационна кампания – с една дума, напоследък

България направи безпрецедентен брой враждебни стъпки.

Обсъждането на възможните доставки на оръжие на престъпния киевски режим от местния истаблишмънт също не добавя оптимизъм към вече влошения руско-български диалог. Подобни демарши оказват въздействие върху всички области на взаимодействие, неутрализират позитивен напредък на двустранната линия и поставят под въпрос съвместни проекти и споразумения, предварително планирани за изпълнение.

Действията, предприети от сегашното правителство на България, не се вписват в логиката на прагматичния подход. Инжектираният тук негативен фон подкопава доверието на руските участници във външноикономическата дейност. Не изключвам руснаците, свикнали да почиват по българското Черноморие, да преразгледат плановете си. Имайте предвид, че Република Турция, която също като България е член на НАТО, има по-балансирана позиция, което е в съответствие с нейните външнополитически и икономически приоритети.

– За Русия Украйна е това, което е Македония за България, може да се чуе често у нас. Има ли такъв паралел според вас и как оценявате отношенията между Скопие и София по пътя на СРМ към ЕС?

– Българските граждани трябва да преценят уместността на подобни паралели. Мога само още веднъж да обясня какво е Украйна за Русия. Русия и Украйна са част от единно историческо, културно и духовно пространство. Когато казваме, че считаме украинците за наши братя, това не е просто красива фраза. Ние, руските хора, наистина мислим, усещаме и чувстваме това така, както го казваме

Това, което виждаме сега в Украйна, е следствие от години на усилия на Запада за подхранване на антируските настроения, завършващи с отхвърляне на целия руски език, включително езика, който по-голямата част от населението там смята за роден. Неестествеността на изграждането на проекта „анти-Русия” в братската ни страна предопредели неговия изход – разцеплението първо на обществото, сега на държавата. Що се отнася до отношенията между България и Северна Македония, Москва е заинтересована от мир и спокойствие на Балканите. Това се доказва от цялата вековна история на нашето взаимодействие със страните от региона. Мога само да изразя надеждата, че въз основата на принципа на добросъседство и взаимно доверие София и Скопие ще могат да осигурят прогресивно развитие на многостранното сътрудничество.

– Защо 10 дни преди началото на военната операция Президентът Путин, външният министър Лавров и говорителят на МВнР Захарова отричаха категорично това, което всъщност предстоеше?

– До двадесети февруари т.г. опитахме се да се споразумеем – на първо място, разбира се, със Запада, който фактически дирижира украинската страна. До последно се опитвахме да използваме дипломатически възможности за разрешаване на кризата. Искахме от Вашингтон, Берлин и Париж да повлияят на Киев и да го принудят най-накрая да изпълни Минските споразумения, които бяха безалтернативният вариант за мирен изход от вътрешния украински конфликт. Успоредно предлагахме на САЩ и НАТО да приемат правно обвързващи взаимни гаранции за сигурност. Без резултат.

Стана очевидно, че Киев, в съпровождане, а понякога и с подтикването на външни куратори, системно се движи към насилствено разрешаване на кризата: от 2014 г. насам повече от 14 хиляди души са загинали в Донбас. Не можехме да допуснем друга, още по-кървава трагедия. Провеждането на специална военна операция е принудителна и трудна стъпка. Тя е предприета само след като са изчерпани всички дипломатически начини за уреждане на ситуацията.

– Известни ли са ви измеримите цели на специалната военна операция? С други думи: какво измеримо трябва да се случи, за да приключи операцията?

– Целите на специалната военна операция са определени от Президента на Русия и са много конкретни. Това е, първо, защитата на жителите на ДНР и ЛНР, второ, демилитаризацията и денацификацията на Украйна и трето, премахването на пряка заплаха за Руската Федерация, идваща от украинска територия поради военното ѝ развитие от страните от НАТО . Специалната операция ще приключи след изпълнението на всички задачи, поставени от ръководството на моята страна.

– Г-жо Митрофанова, България се водеше за най-верният съюзник и близък приятел на СССР през социализма. Сърбия ли зае нашето място?

– Ние не оперираме с такива категории, кой и чие място е заел или не. Благодарение на прагматичните външнополитически подходи, основани на равнопоставено сътрудничество и взаимно уважение, Русия успешно развива отношения с широк кръг държави, включително такива големи играчи на международната арена като Китай, Индия, Бразилия и Южноафриканската република. Заедно с партньори реализираме мащабни проекти в търговска, икономическа, научна, образователна, дигитална и други области

На Балканите имаме наистина силни връзки със Сърбия. Те се основават не само на близостта на културите и общата история, но преди всичко на националните интереси на двете страни. Това ни позволява успешно да реализираме огромния потенциал на двустранното сътрудничество в областта на икономиката, енергетиката, технологиите, науката и иновациите. В същото време искам да отбележа, че отношенията с България винаги са имали и имат висока стойност за Русия. Нашите народи са сплотени от толкова силни духовни и исторически връзки, че са в състояние да издържат на всякакви изпитания. Историята многократно е доказала това.

– Вашето становище по отношение на масовото експулсиране на дипломати ?

– Считам подобни мерки за недалновидни и контрапродуктивни. Както знаете, основната задача на дипломатите е да поддържат и развиват връзките със страната домакин и да осигуряват стабилни канали за комуникация между двете държави. Съответно, експулсирането на служителите на посолството стеснява, а понякога и възможностите за диалог. Освен това, в съответствие с общата дипломатическа практика, подобни действия водят до ответни мерки. Просто казано, като експулсирате 10 руски дипломати днес, трябва да сте подготвени, че 10 от вашите ще бъдат експулсирани утре. В резултат на това целият комплекс от двустранни отношения е подкопан. И най-важното, обявяването на дипломати за „персона нон грата“ никога не е решавало никакъв проблем – напротив, само ги е създавало. Невъзможно е да не се разбере.

– Как ще се справи Руската Федерация със санкциите които растат с всеки изминат ден?

– Страната ни вече е свикнала да живее в условия на санкции и несправедлива дискриминация от страна на Запада. Разбира се, сега натискът е безпрецедентен по своите мащаби. Въпреки това настоящата ситуация открива и нови перспективи за реформиране на нашата икономика, преразглеждане на икономическия модел и определяне на нови приоритети. Санкциите отварят огромен вътрешен пазар за родните производители на стоки и доставчици на услуги, стимулират укрепването на финансовата система, развитието на технологиите, както и преориентацията към по-обещаващи и надеждни чуждестранни партньори. Ще ви напомня, че ООН включва 193 държави, от които само 48 са включени в списъка на неприятелските страни.

Повярвайте ми, Русия ще намери начини да се справи с всякакви трудности.

– Колко време трябва и какво трябва да се направи за в бъдеще за изглаждането на отношенията между братския руски и украински народ? За заличаването и премахването на омразата

– Очевидно отношенията ще останат трудни за доста дълго време. При това бих искала да отбележа, че украинското общество далеч не е хомогенно. По-голямата част от населението се смята за част от „руския свят“, тоест усеща дълбока връзка с Русия, нейната история и култура. Тези хора са наясно с причините и задачите на спецоперацията. Няма омраза от тяхна страна. С тези, които ревностно подкрепят престъпния режим в Киев, разпалвайки антируска истерия, надеждата за бързо помирение не е голяма. Сигурна съм, че в крайна сметка времето ще постави всичко на мястото си.

– Бихте ли коментирали историята за спасяването на 14 членове на екипажа на българския товарен кораб „Царевна“?

– В продължение на месец и половина българските моряци бяха блокирани от укронацистите в пристанището на Мариупол, всъщност те бяха използвани от тях като „човешки щит” в нарушение на съществуващите норми на международното право. На 13 април т.г 14 български граждани и един украинец бяха евакуирани от Донецката народна милиция и руските Въоръжени Сили. Членовете на екипажа първо бяха изпратени в Донецк, където им беше предоставена цялата необходима подкрепа, бяха настанени в хотел и снабдени с храна. Оттам българските моряци са откарани в Ростов на Дон, после в Сочи. На 18 април т.г те се върнаха в България. Подчертавам, че разглеждаме този сюжет изключително в хуманитарното му измерение и не подкрепяме неговото политизиране.

– И накрая, но не и на последно място: кога ще приключи всичко това? Какви са Вашите прогнози?

– Вече отговорих на този въпрос по-горе – след изпълнението на всички цели на специалната операция, посочени от Президента на Русия на 24 февруари тази година.

Интервю на Оля Ал-Ахмед, Факти.бг