В отговор на нападението от 7 октомври, извършено от бойци на Хамас, израелската армия нанася удари по ивицата Газа и започна сухопътна операция във вторник вечерта. В интервю за репортера на „Комерсант“ Леонид Ганкин израелският посланик в Москва Александър Бен Цви признава, че предстоящата операция може да доведе до голям брой жертви, но казва, че израелската страна няма друг избор.

– Сравнявайки настоящите събития с избухването на Войната на Йом Кипур през 1973 г., може да се каже, че Израел не е познавал подобни катаклизми от 50 години. Какви са приликите и разликите между тези събития?

– Всъщност много хора сравняват тези събития. Те си приличат по това, че са били неочаквани и са имали много тежки последици. Разликата е, че Войната на Йом Кипур е война срещу две арабски армии. Тя е продължила три седмици и в нея са загинали почти 3000 души, но те са били предимно войници. Този път става дума за терористична атака, а загиналите са предимно цивилни – жени, деца, възрастни хора. Бяха убити цели семейства. За един ден бяха убити повече от 1000 души, а 2800 бяха ранени. Бяха взети около 130 заложници. Не знаем какво се е случило с тях, дали са живи.

Самите бойци са публикували доказателства за престъпленията си в интернет. Застрелвали са хора от упор, изгаряли са ги в домовете им. На този ден в южната част на страната е имало фестивал, на който са били убити около 300 души. Терористите просто са обградили невъоръжени хора и са започнали да стрелят и да хвърлят гранати по тях. Сигурен съм, че в бъдеще ще научим и други ужасни подробности.

– Лидерите на Хамас твърдят, че целта на операцията им е била да вземат заложници за по-нататъшна размяна…

– Да, това е обичайна тактика на Хамас. Спомняте ли си как преди няколко години разменихме нашия войник Гелад Шалит за хиляда терористи? Но вземането на заложници не е било единствената или дори основната им цел.

– Каква беше основната им цел?

– Хамас в този случай се превърна в инструмент в ръцете на външни сили – имам предвид най-вече Иран, на който не му харесва укрепването на връзките между Израел и арабския свят, подписването на „Авраамовите споразумения“, които позволиха на Израел да установи дипломатически отношения с ОАЕ, Бахрейн, Мароко, Судан. Беше очертано сближаване със Саудитска Арабия. Използвайки Хамас, външните сили се опитаха да спрат този процес.

– Възможна ли е пряка иранска въоръжена намеса в конфликта?

– Не мисля, че е така. Иран винаги е обичал да поема тежестта от другите. Той действа чрез своите така наречени проксита – Хамас, Хизбула, Ислямски джихад. Да, Иран разполага с ракети, които могат да достигнат израелска територия. Ние знаем това добре и знаем как да се справим с него. Така че е малко вероятно Иран да поеме някакъв риск.

– А как можете да определите целта на сухопътната операция, която започна в Газа?

– Целите са две. Първо, да се унищожи напълно терористичната инфраструктура на Хамас, за да се предотвратят бъдещи ракетни атаки срещу Израел и нахлуване на наша територия. Трябва да накараме хората в Газа да разберат, че най-добрият вариант за тях е да живеят в мир и сътрудничество с Израел. В края на краищата, ние ги снабдихме с електричество и вода. Десетки хиляди хора от Газа са работили в Израел – и са изкарвали много добър живот. Те биха искали да продължат да го правят, но Хамас унищожи мирния им живот. Втората цел на операцията беше да се освободят заложниците.

– Смятате ли, че с унищожаването на инфраструктурата на Хамас тероризмът може да бъде победен? В края на краищата, той е като многоглав дракон: ако отрежеш една глава, веднага израстват две нови. От друга страна, една сухопътна операция би довела до много жертви и от двете страни, включително и от цивилното население на Газа…

– Има ли друго решение? Тероризмът не трябва да бъде побеждаван – точка. Той трябва да бъде унищожен. Не знам дали може да бъде унищожен в основата си. Но трябва да се положат всички усилия за това, защото ако бъде оставен в сегашния си вид, в бъдеще ще бъде още по-лош и ще доведе до още повече жертви. Накратко, единственото, което може да се направи сега, е военна операция.

– Може би никое друго време не е било толкова богато на теории на конспирацията. Днес в социалните мрежи и някои медии се разпространяват теории за възможното участие на Русия в случилото се в Израел. Те казват, че това е в неин интерес – сега вниманието и ресурсите на Съединените щати ще бъдат пренасочени от Украйна към Близкия изток. Какво мислите за това?

– Това е пълна глупост. Първо, ние не вярваме, че Русия е замесена в това под каквато и да е форма. Второ, тези, които смятат, че САЩ ще трябва да пренасочат сериозни ресурси към Израел, много грешат. Да, САЩ са наш стратегически партньор; те са ни доставяли и ще продължат да ни доставят оръжия. Между другото, това се случва и в обратната посока. В този смисъл нищо няма да се промени. И Русия разбира това. Така че горните твърдения наистина са чиста проба конспиративни теории.

– Появяват се и други твърдения – че бойците на Хамас, които са нападнали Израел, са били въоръжени с оръжия, произведени в Западна Европа, които са им били доставени от Украйна…

– Не разполагаме с доказателства за тези твърдения – те идват от руска страна. Русия има контакти с Хамас и може би тази информация е дошла от тях – би ни било интересно да знаем и това.

– Всъщност един от лидерите на Хамас спомена за някакви преговори с руската страна и каза, че става дума за заложници. Знаете ли нещо за това?

– Доколкото ни е известно, преговорите са свързани с факта, че сред заложниците има хора с двойно руско и израелско гражданство. Очевидно става дума за тях.

– В момента Русия поема инициатива за поддържане на мира, като призовава за незабавно прекратяване на огъня и преминаване към преговори за цялостно уреждане. Каква е позицията на Израел по този въпрос?

– Когато ми се говори за преговори, винаги задавам два въпроса: с кого и за какво? С Махмуд Абас (ръководител на Палестинската автономия на Западния бряг), който е признал съществуването на Израел? Или с Хамас, който не признава съществуването на Израел и прави всичко, за да ни унищожи? За какво трябва да говорим с терористите?

И когато говорят за спиране на насилието, забравят, че за един ден бяха убити хиляда души. Че обстрелът започва от север. Лесно е да се иска нещо от нас, защото сме държава. Говорете с терористичните организации.

Източник: „Коммерсантъ“