Решението на парламента депутатите не само да замразят, но и задължително да даряват заплатите си по време на извънредното положение ще лиши от доходи над 270 служители извън НС. Причината е, че по неизвестно каква логика същото задължение бе вменено и на министрите, членовете на политически кабинети, шефовете на държавни и изпълнителни агенции.

По данни на административния регистър в тази група попадат общо 278 души. Щатовете в политическите кабинети на министерствата и 5-те политически кабинета в МС на премиера и вицепремиерите са общо 217, като единици от тях са незаети. Самото правителство е от 20 души, изпълнителните агенции са 29, а държавните – 12. След решението на НС без заплати ще останат шефовете на силно натоварени в момента агенции в социалната сфера като Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане, Главна инспекция по труда, Агенция „Медицински надзор“ и др. В политическите кабинети извън заместник-министрите влизат и експерти като главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев например, който е член на оперативния щаб и член на политическия кабинет на Министерство на здравеопазването.

Проверка в нормативната уредба показва, че възнагражденията на шефове на държавни и изпълнителни агенции не са обвързани с депутатската заплата. Техният размер се определя от съвета за административна реформа в зависимост от числеността на съответната структура. Няма връзка между възнаграждението на депутатите и голяма част от членовете на политическите кабинети. От възнагражденията на народните представители зависят заплатите на премиера (55% над депутатската), министрите (30% над депутатската), зам.-министрите (85% от министерската) и началниците на кабинети (80% от министерската). Всички останали експерти в политическите кабинети обаче не са обвързани със заплащането на депутатите и получават възнаграждения по традиционната система – като са приравнени на различно ниво и степен от класификатора на длъжностите.

Не е ясно дали решението на депутатите да лишат от доход чрез принудително дарителство тези служители не противоречи на конституцията. Правото на труд е конституционно право и в основния закон е записано: „Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.“

Решението за принудително дарителство бе разкритикувано и от директора на Българския дарителски форум Красимира Величкова. „Дарителството е и винаги е било доброволен акт. Дарителство по принуда не е дарителство“, коментира Величкова.

Източник: СЕГА