Няма да можем да го убием. Твърде заразен е и е твърде разпространен вече. Ще живеем с него, тъй както си живеем с грипа.
Възможно е някоя държава да успее да се справи и да го изчисти от територията си, но за много държави с по-слаби институции и големи популации ще бъде невъзможно.
В тези държави заразата ще се разпространи експоненциално и ще убие голяма част от възрастните хора. Младите ще придобият стадна имунизация. Ако тя е трайна, което е по-вероятно, жителите на тези държави ще бъдат първите, които ще се адаптират към новата реалност. Адаптацията на тези народи ще коства най-много животи на стари хора и ще е най-болезнена.
Но и най-бърза.
Хората от тези държави първи ще станат безопасни за останалите. Те ще са преболедували, имунизирани и ще могат свободно да пътуват, работят и да се забавляват.
Те ще бъдат желани работници и компаньони.
Държавите, които са прекалявали с ограничителните мерки, ще са пълни с непреболедували хора, живеещи в страх и ограничения.
Светът ще се раздели на две:
Държави, които вече са се адаптирали и не се боят от вируса, в които животът продължава по старому и такива, които все още се пазят и чакат появата на ваксина. Вторите ще потънат в дълбока икономическа и социална депресия.
Допълнителен плюс за държавите със слаба здравна система ще бъде факта, че старите хора ще са намалели значително и това ще облекчи пенсионите им системи, а както и живота на младите хора, които са отделяли голяма част от доходите си за възрастните си родители.
След първоначалният шок от трагедията в тези държави ще последва рязък ентусиазъм и подем.
Всичко това ще даде тласък за развитието на иначе изостаналите държави и ще намали икономическата разлика между тях и старите развити държави, борещи се с вируса, чакащи ваксина и живеещи в депресия.
Мисля, че правилният ход за нас е да не се надяваме на унищожаване на вируса, а да планираме плавно разболяване на всички от него.
Плавно. Така че в никой момент здравната ни система да не бъде претоварена и хората, които биха могли да оцелеят, да не умрат заради колапс на системата.
От фейсбук
Редакцията не споделя мнението на бизнесмена, публикувано в момента, в който обяви дарението си за Александровска болница, която го отказа.
1 коментар
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
ха ха ха каква държавническа мисъл, Ивайло Пенчев не е имунизиран срещу корона вируса, кой ще умре или няма не зависи от него и колко пари има. Както и тези които шофират с над 200 км по магистралите в България в скъпите си коли са също толкова смъртни както и този със старата кола от 4000 лв. За да настигнеш западноевропейските страни трябват инвестиции в машини и технологии за реиндустриализация,такива които Българската политическа класа унищожи чрез приватизацията.Никой от западните страни няма да подаринито едно от двете, на тях им трябва пазар а не конкуренти, след като България си има много алчни,мързеливи и глупави политици, то тя си е заслужила мястото на дъното