– Една тема доминира в публичния дебат, господин Стойчев – превишава ли служебното правителството конституционните си правомощия?

– Според мен категорично не, но за тази работа има Конституционен съд, който единствен е компетентен по въпроса, при това – окончателно.

– Защо, според Вас, се извършва мащабна кадрова рокада в сектори, които нямат допирателна с организацията на предстоящите избори?

– Изборите са главна, но далеч не единствена задача на всяко служебно правителство. Не бива да забравяме, че макар и с някои ограничения, по Конституция служебното правителство е пълноценно. И слава Богу – представете си три месеца страната да е без правителство, тоест да управлява нещо като разширена централна избирателна комисия. Абсурд!

– „Мутри, вън“ или „мутри, вътре“ съзирате зад действията на служебните министри?

– Нищо не съзирам, минали са десетина дни и всякакви обобщаващи преценки могат да бъдат само изсмукани от пръстите…

– Все по-отчетливо се налага тезата, че президентът води война с водещите партии и разбива партийната система. Съгласен ли сте с тази теза?

– Къде се налага? Кой я налага? Какво все повече – повече от какво?
Според мен е точно обратното – президентът вече не “изчегъртва” никого и постоянно пали свещ бързо след изборите да има редовно правителство. А дано, но надали…

– Кои политически сили реално виждате като негови съюзници или всяка вече има едно наум и отказва да делегира доверие на президентската институция?

– Въпросът сугестира някаква роля и амбиция на президента, която е на терена на партийното строителство. Радев бяга като дявол от тамян от такава роля и амбиция. А делегиране на доверие от политическа сила към президента е безсмислие от рода на дървено желязо. Търсенето на теле под вола винаги завършва с един и същ резултат.

– Какви рискове крие едно продължително служебно управление? Миналата година имахме два последователни мандата, сега ситуацията би могла да се повтори.

– Да, може и да се повтори, може и да се потрети… Законодателят мъдро е предвидил и конституирал служебно управление именно, за да се избегне рискът от криза. За всеки, който може да събира и изважда, е ясна аритметиката, че ако горе-долу до края на ноември нямаме редовно правителство, то в началото на февруари пак ще сме пред урните. И така ще бъде, докато и доколкото изборът на българите не е категоричен.

– Чуваме различни версии за това защо настъпи разривът между Румен Радев и Петков/Василев/ПП. Каква е вашата?

– Радев не е баща на ПП, той бе искрено изненадан от това им партийно начинание. Попитайте ген. Янев поканил ли бе двамата за второто му служебно правителство. Има интереси един неуспех да се лепне на президента, но неговата отговорност е само за срока на служебния кабинет тогава. И Илияна Йотова коректно го посочи.

– Илияна Йотова оповести „вината“ на Радев – че е дал шанс на Петков/Василев. Това не е ли признание, че президентът се меси в партийната система, че не е равно отдалечен от всички?

– Не мога да съзра и грам логическа връзка между даването на шанс на двама новаци в политиката в качеството им на служебни министри и каквато и да било намеса в партийната система.
Да назначи служебен министър е задължение на президента, което автоматично отпада с края на съответния служебен кабинет.
Идеята, че като станеш служебен министър си роб до живот, може да се роди само под въздействие на много силни психотропни вещества…

– Кои послания ще са водещи в предстоящата кампания – тези, свързани с корупцията, или с конфликта Изток-Запад, в частност Русия-Украйна?

– За съжаление, нацията ни е разделена и посланията най-вероятно ще задълбочават разделението. Без партии демокрация няма, но и само с разделение също няма демокрация. Напомням го с болка и с призив към всички да спрем само са копаем разделителни окопи и да се захванем със строителство на мостове.

– При очаквания фрагментиран парламент може ли да се създаде стабилно правителство и при какви условия?

– Проблемът не е във фрагментацията сама по себе си – идиотски правителства сме имали и без фрагментация. Проблемът е манталитетен, много меко казано.

– И ГЕРБ, и ПП твърдят, че няма да преговарят с другата страна, докато лидерите им са същите. Може ли да се поставят изобщо такива изисквания към партиите?

– Всичко може, но това е абсурдна и безумна позиция. Махни си лидера, за да се обединим – ако подобно предложение се обсъжда тайно и деликатно – иди-дойди… Но щом стане публично, то друго се цели.

– Виждате ли формула, по която би могло да се състави редовно правителство?

– Да, и тя е само една – да се сформира мнозинство.

– Ще успеят ли ПП, ДБ и БСП да съберат 121 или повече депутати след вота, което да им позволи спокоен рестарт на предишното управление?

– Не.

– Ще спечелят или ще загубят ПП и ДБ, ако имат общи листи?

– Ако говорим краткосрочно, ще загубят електорат. Дългосрочно обаче едно обединение би им донесло ползи. То затова е толкова трудно да решат.

– Вниманието е насочено и към политическите сили, които са в дъното на таблицата. Може ли „Възраждане“ да поднесе голяма изненада? Какъв електорат привлича партията?

– Голяма – не, не може. Но може да събере малко над 300 000 гласа, който при слабо гласуване ще са доста повече депутати отколкото досега.

– Ще замести ли „Български възход“ изпадащата все по-надолу ИТН?

– Май има традиция да вкарваме нови играчи в парламента, но според мен не става дума за заместване. Става дума за доста различни електорати.

– Увеличава ли се електоралната умора? Каква избирателна активност очаквате на 2 октомври?

– Щеше да е чудо, ако не се увеличава… Очаквам около два и половина милиона да гласуват, плюс/минус 10%.

– Темата с доставките на газ не слиза от дневния ред. Какво развитие очаквате тук? Преговори с „Газпром“, нови протести пред президентската институция?

– И едното, и другото. Турците имат една поучителна поговорка: Преди да умре, кучето се изсира пред джамията. Извинявам се за лексиката, поговорка не се редактира, но точно това ни завеща правителството на Кирил Петков. Завеща ни разделение, за да грабнат краткотраен личен политически дивидент. Огромната част от европейските ни партньори решават далеч по-отговорно този действително тежък проблем – зависимостите от Русия.

– Масово се твърди, че ни чака тежка зима. Има ли печеливша стратегия в кампания, която е на самия праг на нови трудни времена?

– Печеливша за кого? Ако имате предвид България, то рецептата в такива тежки моменти е само една: заедно да сложим на масата пет приоритета и заедно да ги изпълним. Не се хващайте за числото, разбираемо е какво казвам.

Таня Джоева, Епицентър