Когато се появи „Продължаваме промяната“ мнозина предупредихме, че тези момчета и момичета не стават за работата, която си самоопределиха. Заявиха се като някакво ново поколение в политиката, самоопределиха се като спасители и „добри сили“, които воюват със злото. Кои бяха „злото“? Всички, които не са с тях. Прост мироглед, нали?

Опростен до степен на фентъзи – светът на ПП се дели на орки и елфи, като те са елфите, всички други сме орки. Още тогава беше ясно, че това е фалшив наратив. Това е морално релативистична представа за света, в която добро и зло са флуидни и аморфни понятия, които менят смисъла си според нуждата. Това беше идеологическа конструкция, която е по същество авторитарна. Те затова в нито един момент не казаха леви ли са, десни ли са. Защото лявото и дясното в свободния свят са демократични идеологии, които се борят за електорално надмощие при уважение на опонента.

Когато се появи някой, който ти каже „няма ляво, няма дясно“, знай, че този иска властта в ръцете си и не го интересува какво трябва да направи, за да постигне този си резултат. На левите ще обещава едно, на десните друго, накрая ще направи трето. Защото всичко е подчинено на едно – жаждата за власт. Патологичната, болнава амбиция да управляваш без значение дали го правиш добре или зле. Но да си ти. С този неизгасим пламък на амбицията в душите, човек може да оправдае всяко свое поведение. Как да е иначе? Нали те са добрите? И другите са лошите? Следователно всички могат да правят добрите, защото те са доброто. От порите им струи добрина и светлина. Те не могат да сгрешат. Когато ти вярваш, че си някакъв слитък от есенцията на божественото, ти можеш да правиш всичко. Нямаш ограничения в поведението си, защото моралът и доброто не са външни на теб или обективно съществуващи, те произхождат от теб.

Въоръжени с тази квази-религиозна вяра в собственото си величие, тези хора докараха държавата, а и себе си, до катастрофа. Това не е преувеличено. Това е факт. И няма как да е иначе, няма как да е другояче. Това беше ясно на онези от нас, които разбираме от големите процеси, че ще се случи, още когато ПП се появиха на небосклона. Защото те по същината си са авторитарни хора с авторитарни разбирания. Те не могат, не умеят и не желаят да участват в демократичните процеси, разбирани като състезание на идеи. Такива просто нямат. Ще каже някой, че ПП не се дефинират като авторитарни хора, а ако ти питаш ще се тупнат в гърдите, че са демократи. На това имам два отговора. Първо, аз мога да кажа, че съм космонавт. Това не ме прави космонавт обаче. И второ, нали знаете каква е разликата между предумишленото и непредумишленото убийство? Зависи кого питаш. За правосъдната система има разлика и така трябва да бъде. За жертвата обаче разлика няма. Убитият е все мъртъв, без значение дали убиецът е искал или не е искал да посегне на живота на жертвата. Същото е и тук – никакво значение няма за нас като общество дали ПП осъзнават или не осъзнават авторитарните си рефлекси. Единственото, което има значение е, че ние сърбаме попарата, която те надробяват.

Поради високомерието си и усещането си, че те са призвани свише да низходят при нас, плебса, и да ни управляват с божествената си мъдрост, те са готови на всичко. Буквално. Сега тази поредна порция записи от техни сбирки е поредното доказателство. Впрочем, вижте как не отричат истинността на записите. Говорят само за тяхното “рязане и лепене” по класика Кирил Петков. Но не отричат тези думи да са изричани, тези разговори да са водени. Как да отречеш, ако са истина? Нали после ще се появи опровержение и ще лъсне, че си излъгал. Затова и не отричат, а говорят защо били и как били пускани тези записи.

При всички порции записи до момента не се отрича естеството на казаното в тях, а се търси обвинение кой и защо ги е записал и ги е пуснал публично. Всичките им острастени фенове и фенки бръщолевят само това. Така беше и при първия запис от онова партийно събрание на ПП, така беше и при снимките с онзи пепейски пудел, така е и сега. Това обаче е нефелна защитна линия. Глуповата дори. Това е като комшията да те заснеме през прозореца как биеш жена си у вас, а ти да кажеш на прокурора, че твоето престъпление се поглъща от това, че някой те е снимал незаконно. Това прави ли жената по-малко пребита и прави ли те теб по-малко насилник? Не, разбира се.

Хубаво, този разговор за незаконното подслушване и следене е важен. Ако е незаконно. Но това е друг разговор. Сега говорим за това какво е изнесено пред публиката, не как е изнесено. Нека проведем този разговор, след като уточним дали една от основните партии, управлявала държавата в последните години, не е пълна с “неофициален кеш”. След като уточним дали тази партия не звъни на олигарси да моли за „още“ (забележете) „малко“ (забележете) пари в порядъка на милион и половина. Може и неофициално, тоест в торба. Кеш енд кери групичката иска да подмени разговора и да не отговори на легитимните въпроси. Защото каквато и глупост да са направили, те го оправдават за себе си. Другите са все виновни. Трупащият „неофициален кеш“ е невинен, показалият, че някой трупа „неофициален кеш“ е виновен.

Впрочем, трябва да сме наясно, че при все кривиците си, преобладаващо хората в ДБ не са от тази категория, за която говорим. Затова им се чудя защо още седят с потъващия кораб ПП. Може би калкулират, че покрай преференциите ще получат повече депутатски места от ПП, което е напълно възможно. Но каквато и да е рационализацията, самото присъствие на овъртолените в схеми и схемички ПП в коалиция с ДБ нанася на ДБ щети, от които може и да не се възстановят. Меродавната социология вече отчита мощен отлив от ППДБ и това беше преди скандалните записи, които всички чухме. Въобще, можем да сме наясно с едно – ПП е абсолютна катастрофа и всяко тяхно активно участие в едно бъдещо управление би било погубено за обществото. Авторитарните нагони и самоназначилите се за “добри сили” трябва да бъдат ограничени. Ако искаме да имаме все пак някаква държава останала. Иначе ще продължим да затъваме в блатото на авторитаризма, без значение дали това се осъзнава или не.

Автор: Д-р Петър Кичашки