Е, това е, краят на „голямата промяна“ дойде. Преди 2 години герберите излязоха от властта с подвити опашки, подплашени от заплашително вдигнатия юмрук на президента Румен Радев и тълпите граждани, протестиращи пред Министерския съвет. Заточи се върволица претенденти за народното доверие – самият Радев, шоуменът Слави Трифонов, вечният радетел за „правосъдие за всеки“ Христо Иванов, новите любимци на десницата Кирил Петков и Асен Василев. Бойко Борисов уж все отстъпваше; „моделът на ГЕРБ“ уж всеки момент щеше да бъде „изчегъртан“. И какво се получи накрая? Герберският вожд е отново на крачка разстояние от властта.

Как стана така?

Първо, заради Румен Радев. Президентът се фокусира върху разширяването на собствената си власт, безкрайно улеснен от чудовищната некомпетентност и безотговорност на парламентарните политици. Докато командваше държавата чрез служебните си кабинети, държавният глава пъхна юмрука обратно в джоба си и между него и Борисов се установи търпимост – сдържана и хладна, наистина, но достатъчна, за да се успокои водачът на ГЕРБ, че „Дондуков“ 2 вече не е основният му враг.

После Слави Трифонов. Шоуменът спечели колосално доверие от българите, които за нула време направиха партията му ИТН водеща политическа сила. Също толкова бързо пропадна, след като хората осъзнаха, че заплахите му, че ще „изчегърта“ герберите, не струват нищо. На всичкото отгоре, когато по някаква нелепа случайност ИТН се върна обратно в парламента, първата работа на Трифонов беше да предложи мъничкия си политически ресурс на Борисов. Той използва шоумена за кратко, колкото да покаже, че всеки е навит да му стане партньор, и го захвърли. Пада му се!

И накрая идва десницата, на която се пада

най-големият дял от вината за възраждането на Борисов.

Кой брандира навремето ГЕРБ като партия на „системната държавна корупция“? Кой постоянно сочеше Борисов и обкръжението му като пазители на статуквото, което никога няма да позволи истински реформи? Кой говореше, че България е „пленена държава“, попаднала в хватката на ГЕРБ и ДПС? Кой обясняваше, че страната се държи от съюз между Банкя и Боянските сараи? Кой се заричаше да държи герберите в изолация, далеч от властта, за да се превърне България в нормална държава? Десните! И накрая измениха на всичко, в което се кълняха.

Някои компромиси са приемливи. Ето, десницата избра заедно с ГЕРБ председател на Народното събрание – това беше разбираемо, все пак парламентът задължително трябва да работи. Написаха обща законодателна програма – хубаво, при цялата политическа нестабилност няма лошо да се знае какво могат да свършат депутатите. После обаче дойде шокът – набързо и скришно постигнатата договорка за „ротационното“ правителство на Николай Денков и Мария Габриел. Тук вече буквално

вонеше на мръсна политическа сделка.

Водачите на ПП Кирил Петков и Асен Василев обичат да се хвалят, че правят политика прозрачно и открито. Както когато договориха публично с ДБ, ИТН и БСП общата си управленска програма в края на 2021 г. Когато се стигна до разговорите с герберите обаче, публичните преговори бяха заменени от тайни срещи при закрити врата. И тогава много неща, които изглеждаха немислими, изведнъж се оказаха съвсем допустими. Ето, дотогава десните страстно са заричаха, че няма да управляват нито с Борисов, нито с който и да било от хората му, ако ще да е довлечен от Брюксел, като Мария Габриел. Нали всичките са част от „модела на ГЕРБ“ на одържавената корупция! Всъщност, десницата базираше цялата си идеология на няколко антигерберски послания – вън ГЕРБ от властта, да отвоюваме България от статуквото, задкулисието, мафията и т.н. И какво се разбра изведнъж? Десните

не само си говореха, но и се договориха тайно с Борисов

И, хоп – планът за новия редовен кабинет беше готов! Същият този, дето уж беше невъзможен!

Някои неща се изясниха, когато „Рудигейт“ дръпна завесата, която закриваше вътрешния партиен живот на ПП. В анализа, който направиха Кирил Петков и Асен Василев на ситуацията, излезе, че с Борисов имат доста общи интереси. Първо, да измъкнат от президента Румен Радев властта, която той окупира през последните 2 години на неспирен политически хаос. Второ, да възпрат държавния глава, преди той да отмъкне и контрола върху общините на предстоящите местни избори. Трето, да отстранят главния прокурор Иван Гешев и да преструктурират властовата структура в съдебната система. Четвърто, да водят външна политика, която да следва евроатлантическия ориентир. За всичко това се нуждаят от общо правителство. И ако цената на такъв кабинет е „почистването“ на Борисов от всички петна, които му се лепнаха в миналото, десните са готови да я платят. Както примирено констатира Кирил Петков на записа:

„Борисов се изпира през този вариант, няма две мнения.“

Какви следва от това? Първо, можем да забравим за „хартиената коалиция“, срещу която десните събираха гражданите на протести – Борисов им обеща каквото машинно гласуване си поискат. Второ, няма повече да се говори и за „коалицията Гешев“ – друг любим рефрен на ПП и ДБ, след като герберите поведоха яростна война с главния прокурор. А наложените санкции от САЩ по закона „Магнитски“, които удариха по ГЕРБ? Ако се стигне до общо правителство между десните и герберите, последните на практика получават индулгенция за миналите и бъдещите си грехове. И какво ще остане, което десницата да предложи на поддръжниците си? Как ще ги мобилизира, с какво ще ги призове да излязат на площадите, ако възникне нужда? На практика, Борисов лиши десницата от враг, а без враг и без цел една партия/коалиция трудно живее.

Всъщност, като погледнем назад, ясно се вижда, че настоящата ситуация показа за пореден път, че градската десница рано или късно пада в обятията на Борисов. Първото му правителство от 2009 г. получи подкрепата на „Синята коалиция“, както десните наричаха обединението си тогава. Наследилият коалицията „Реформаторски блок“ направо се преля в кабинета „Борисов 2“ през 2014 г. и като резултат се разпадна скоро след това. На десницата й трябваха години, за да се съвземе и да изгради облика си на заклет враг на ГЕРБ. А сега, нейните последни издания – ДБ и ПП, направиха пълен кръг и показаха, че също са готови да се хванат под ръка с Борисов.

И няма никакво значение дали преговорите за кабинет ще бъдат успешни или не. Може да си играят игрички на „замразяване“ и „размразяване“ на разговорите; да се дърлят заслужава ли Асен Василев да бъде министър след потресаващите му приказки за „почистване“ на държавната администрация; да използват всеки възможен епитет, за да изразят моралното си отвращение едни спрямо други. Нищо от това няма да промени факта, че десницата обяви пред България и пред света, че е готова да се съюзи с Борисов – човека, когото доскоро обвиняваше за всичко лошо в тази страна. Фаталната крачка беше направена и връщане назад няма.

И сега десните се оправдават, че страната се нуждае от редовно правителство, за да бъде спасена от кризата и от Румен Радев, и за да се направи правосъдна реформа. Да, на България й трябва истински, излъчен от парламента кабинет, за да работи държавата пълноценно. Трябва, също така, да се възпрат амбициите на президента и да се обуздае прокуратурата. Но повече от всичко на страната й трябва почтеност. А такава в сделката между десните и герберите няма. И на следващите избори ПП и ДБ ще си платят за това.

Людмил Илиев, Сега