Правителството е приело поправки в постановлението за изпълнение на държавния бюджет, с които се опитва да прикрие скандални действия около придобиването на 1,6 млрд. лв. дългове на „Топлофикация София“ към БЕХ и „Булгаргаз“. Измененията са извършени през постановлението, с което хазната отпуска на енергийното министерство извънредната сума за придобиване на дълга. В преходните и заключителни текстове на този документ са предвидени изменения и в други постановления, които осветяват погазването на правилата.

Кабинетът е променил ключов текст от постановлението за бюджета, който изисква преди придобиването на дълга държавата да получи одобрение от ЕК на отпуснатата държавна помощ или становище, че няма такава. В новите редакции вече няма изрично изискване, а е записано най-общо, че това ще стане при спазване на законодателството за държавните помощи. В постановлението за изпълнение на закона за държавния бюджет е изцяло отменен и текстът, който задължава енергийния министър в срок от два месеца да изготви уведомление по реда на държавните помощи и да предостави информация на МФ с цел изпращане до ЕК.

„Тези текстове от постановлението всъщност описват законовия ред за държавните помощи и отмяната им не означава, че законът може да бъде нарушен“, коментираха експерти пред „Сега“. Именнно новите орязани текстове са залегнали като законово основание и на проектодоговорите, които министерство на енергетиката ще сключи с двете държавни дружества за придобиване на дълга – БЕХ и „Булгаргаз“.

Проектодоговорите са за цесия, изключително кратки са и не съдържат никакви други законови основания извън предвидената възможност за придобиване на дълга в закона за държавния бюджет и постановлението за изпълнението му. В същото време остава енигма на какво основание е преценено, че държавен орган – министерство, различно от финансовото, може директно да придобива дълг. “Обикновено това се прави през държавни дружества. Няма случай, в който директно министерство да е придобивало дълг по този път. В коя част от бюджета му се отразява това?Поемането на този дълг от министерство, а не през държавна фирма, ще раздуе непланирано и дефицита, защото операцията ще се отрази по бюджета на министерството,” коментираха финансисти пред “Сега”.

Въпроси буди и принудителното дарение от 728 млн. лв. от БЕХ към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Законът за публичните предприятия забранява намесата на държавата в пряката оперативна дейност на предприятията, коментират още експерти.

Таня Петрова, „Сега“