Догодина се очаква правителството да изтегли нов дълг от 2,2 млрд. лева, включително и чрез излизане на външните пазари. Това предвижда проектобюджетът за 2020 г., публикуван от Министерството на финансите. Това е поредната финансова рамка, в която отсъстват ключови реформи, коментира икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика. По думите му в проекта на финансовата рамка за догодина няма изненади, но прави впечатление, че тази година хазната ще завърши с дефицит от близо 2,5 милиарда лева. Еднократното плащане за изтребителите Ф-16 доведе до увеличаване на дефицита в хазната тази година, припомни Ганев. Догодина се очаква бюджетът да бъде балансиран – без излишък или дефицит, като и при приходите, и при разходите е предвидено увеличение с малко над три милиарда лева.

Бюджетните заплати ще се увеличат с 10 %, а при учителите – ръстът на възнагражденията е малко по-голям, като се следва обещанието за удвояването им през годините. Това е един от малкото примери за сектор, в който се извършва реформа, твърди Ганев. За семействата с най-ниски доходи месечната помощ ще бъде 40 лева за едно дете. За отглеждането на дете с увреждане 90% месечното подпомагане е 930 лева. Тези и останалите ставки остават непроменени.

Финансовият министър Владислав Горанов предвижда от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември тази година, да се увеличават с 6,7%.  От 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите също ще се осъвременяват по т.нар. „швейцарското правило“. До 2022 г. тежестта на всяка година осигурителен стаж се запазва в размер на 1,2. Освен вече предвиденото увеличение на минималната заплата от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. тя ще се вдигне до 650 лв. Този размер ще се запази през 2022 г. Бюджетните заплати ще се увеличат с 10%, предвижда проектобюджетът. Както и досега, процентът на нарастването за всеки зает в нея ще зависи от неговата оценка.

В следващите две години – до 2022 г., минималният осигурителен доход ще се вдига плавно – съответно на 610 лв. за 2020 г. и на 650 за 2021 г. и 2022 г. За земеделските стопани стъпката ще е по-голяма – от догодина от сегашните 400 ще стане 610 лв. Равнищата на минималните осигурителни доходи по основните професии от 2019 г. се запазват, корекция ще има само за позициите, които са под минималната заплата за догодина. Максималният осигурителен доход за всички се запазва в размер на 3000 лева за двугодишния период. Данъците няма да се променят – остават 10% за доходите на гражданите и за фирмите до 2022 г. Специални мерки от догодина ще намаляват задлъжнялостта на държавните предприятия. Целта е отчетеният към края на декември 2018 г. общ дълг от 8,93 млрд. лв., или 8,14% от БВП, към края на 2022 г. да намалее до 6,36% от БВП.