На 6 май всяка година почитаме Свети великомъченик Георги Победоносец. Той е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в източноправославната църква.

Тази година Гергьовден съвпада и с втория ден на Великден и началото на Светлата седмица.

Над 200 000 българи днес празнуват имен ден, сред тях – Георги, Гергана, Габриел, Габриела, Гинка, Ганка, Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.

Според преданията Свети Георги е бил е римски войник, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан. Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

На днешния ден Българската армия също отбелязва своя празник. Денят на храбростта ще бъде отбелязан с водосвет на бойните знамена и знамената-светини в София, съобщи пресцентърът на Министерството на отбраната. В тържествения ритуал ще участват президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев, служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и висши офицери от Българската армия.

Водосветът на бойните знамена и знамената-светини ще започне в 10:00 ч. пред паметника на Незнайния воин в столицата. Той ще бъде отслужен от наместник-председателя на Светия Синод на Българската православна църква Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий. В ритуала ще участват знаменен взвод на Националната гвардейска част със знамената-светини и представителни блокове на Въоръжените сили. При изпълнението на националния химн по време на водосвета на бойните знамена ще бъдат произведени 20 артилерийски салюта.

Държавният глава ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия и ще поднесе венец пред паметника на Незнайния воин, след което ще се състои тържественият марш на представителните блокове на Въоръжените сили, съобщи прессекретариатът на президента.

В края на тържествения ритуал над площад „Александър Невски“ ще прелетят три самолета МиГ-29.

Националната служба за охрана (НСО) въвежда мерки за сигурност за тържествения водосвет пред паметника на Незнайния воин в столицата.

Гражданите, които желаят да присъстват, ще имат достъп през пунктове за проверка, организирани при ул. „Раковски“ и ул. „Оборище“, при ул. „Париж“ и ул. „Шипка“ и при южната страна на храм-паметника „Свети Александър Невски“. Гражданите ще бъдат проверявани с металдетектори за наличие на огнестрелни и хладни оръжия, остри предмети, експлозиви и леснозапалими вещества, източници на йонизиращи лъчения, фойерверки и други пиротехнически изделия. Граждани, които носят обемисти багажи, няма да бъдат допускани до мероприятието. Достъпът на лица във видимо неадекватно състояние също ще бъде ограничаван.

Без военен парад тази година

Тази година 6 май ще премине без военен парад в центъра на София. Има съвпадане на Великденските празници с празника на Българската армия, даваме приоритет на общонационалното честване на Великден, обясни Атанас Запрянов в началото на април. „Ще оставим хората да отдадат почит първо към нашия Бог и после военните им задължения“, каза още служебният министър, цитиран от БТА.

Миналата година около 60 бойни машини преминаха през центъра на столицата по време на военния парад, който беше проведен за първи път от 2019 г. През 2020 г. и през 2021 г. заради пандемията от COVID-19 нямаше парад на Гергьовден, като празникът беше отбелязан с прояви, съобразени с противоепидемичните мерки. През 2022 г. също нямаше военен парад на 6 май, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.

Въпреки че тази година няма да има парад, днес ще прелетят три изтребителя МиГ-29 над София по време церемонията пред паметника на Незнайния воин, за да бъде показано, че българската авиация продължава да носи със собствени национални сили охраната на въздушното пространство на страната ни, обясни Атанас Запрянов преди дни.

В 12:00 ч. пред сградата на Администрацията на президента ще бъде извършена тържествена смяна на почетния гвардейски караул. Малко по-късно президентът ще приветства на „Дондуков“ 2 младежи от ученическия гвардейски отряд и духовия оркестър при Професионалната техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ – Габрово, както и ученическите гвардейски отряди при Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство „Пейо К. Яворов“ – Гоце Делчев, Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – Рудозем и Общински младежки дом – Русе. В Гербовата зала ще бъдат връчени клетвените обещания от капитаните на отрядите, както и плакети от директори на училищата. След това ученическите гвардейски отряди ще разгледат президентската библиотека.

По повод 6 май от 11:00 ч. ще бъдат организирани празнични концерти на представителните военни оркестри и оркестрите на военните формирования в гарнизони София (в градската градина пред Народния театър, с участието на Гвардейския представителен духов оркестър), Пловдив (представителният оркестър на Военновъздушните сили пред Военния клуб в града), Варна (представителният оркестър на Военноморските сили на площад „Александър Новак“), Стара Загора (оркестърът на военно формирование 24 150 пред сградата на Общината), Карлово (оркестърът на военно формирование 34750 на площада в града) и Велико Търново (оркестърът на Националния военен университет пред паметника „Майка България“).

Националният военноисторически музей (НВИМ) ще отбележи 6 май с вход свободен от 10:00 до 17:00 ч. за постоянната си хронологична и външна експозиция. Свободен ще е достъпът и до временните изложби „Армията във време на промени“, „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ и „Българската армия – 20 години част от НАТО“, посветена на 20-ата годишнина от членството на Република България в НАТО. Специалната празнична програма ще бъде открита в 11:30 часа с концерт на Представителния духов оркестър на Сухопътните войски.

С Ден на отворените врати Денят на храбростта ще бъде отбелязан и във филиалите на НВИМ – Военноморския музей и Парк-музей „Владислав Варненчик“ във Варна и Музея на авиацията в Крумово.

В празничния ден от 9:30 ч. в района на Военноморска база-Варна ще се проведе тържествен ритуал по издигане на военноморския флаг и флаговете за разцветяване на военните кораби.

По традиция Посолството на Република България в Скопие съвместно с Министерството на отбраната организира от 2010 г. чествания на Деня на храбростта в Република Северна Македония. Тази година на 6 май на българското военно гробище в Ново село ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите български военнослужещи и ще бъдат поднесени венци и цветя. Ще присъства делегация от Министерството на отбраната, водена от Димитър Илиев – директор на Дирекция „Социална политика и политика по военнопатриотично възпитание“. В ритуала ще участват военнослужещи от Националната гвардейска част и курсанти от Висшето военновъздушно училище „Г. Бенковски“ – Долна Митрополия.

Празникът на Българската армия през годините

Денят на храбростта и празникът на Българската армия в сегашния му вид се отбелязва се от 1999 г. На този ден по традиция се освещават бойните знамена на Българската армия. За първи път 6 май се отбелязва като празник на Българската армия, утвърден за Ден на храбростта с указ 5 от 9 януари 1880 г. на княз Александър I, като церемонията е включвала панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ (учреден с указ 1 от 1 януари 1880 г. на княз Александър I) и ограничени военни паради, показва справка на отдел „Справочна“ на БТА.

До 1919 г. освен 6 май – Ден на храбростта, се е отбелязвал и Ден на бойната прослава на 27 ноември в чест на победата на Българската армия в Сръбско-българската война (1885 г.). От 1926 г. Денят на храбростта (6 май) и Денят на бойната прослава (27 ноември) се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на св. Георги Победоносец (6 май).

През 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на Българската армия, който се отбелязва до 1953 г., когато е определен за Ден на Българската народна армия (годишнина от началото на септемврийските бунтове през 1923 г.). С постановление на Министерския съвет от 30 май 1991 г. 23 август е определен за Празник на Българската армия в чест на победата (1877 г.) на Българското опълчение на връх Шипка по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). С постановление на Министерският съвет от 27 януари 1993 г. до 1998 г. 6 май се отбелязва като Празник на Българската армия.

Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет на 6 май 1998 г. от 38-ото Народно събрание, 6 май се отбелязва като – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия.