Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ – „Това е България“.

Водещ: „Апартаментгейт“ взе поредната оставка. Даде я зам.-министърът на икономиката Александър Манолев. Ще бъде ли банализирана тази сага или ще претърпи развитие към засилване на темата за корупцията в предизборната кампания? Какви стратегии и оръжия ще използват основните опоненти? Въпросите са към проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, ако позволите, в началото на разговора да ви попитам – вие ли ще бъдете новият началник на кабинета на президента Румен Радев, каквито информации се появиха?
Александър Маринов: Аз не мога да отговоря на този въпрос. Това вероятно към дадения момент знае само президентът Радев. Това, което мога да кажа, е, че такова предложение не ми е било отправяно, не е воден подобен разговор. Следователно можем да направим извода, че разпространяваната информация е невярна по някаква причина. Каква е причината да се разпространява тази информация – това е друг въпрос. Де да знам, може би някой се е притеснил да не взема наистина да стана и по този начин да предотврати това ужасно събитие. Шегувам се, разбира се.
Водещ: Току виж, че сте станали, проф. Маринов. То нищо не се знае. Ние сме добри орисници.
Александър Маринов: Нищо не се знае. Но аз просто казвам, че към дадения момент такъв разговор не е воден, такова предложение не ми е отправено. Следователно, не знам, тези ясновидци, които дават тези прогнози, на какво се основават. Може би гадаят. Тогава по-добре да пуснат тото, не знам.
Водещ: След като Иво Христов влиза в надпреварата за евроизборите, каква ще бъде съдбата на Стратегическия съвет при президента, който той оглавяваше?
Александър Маринов: Нищо не се променя в съдбата на Стратегическия съвет и не би трябвало да се промени от напускането на един или друг човек. Беше потвърдено, в сряда президентът потвърди, че ще проведем редовно планираното си заседание другата седмица. Има си дневен ред, има си работа, която трябва да се върши. Така че аз не очаквам никакви сътресения. Напротив, смятам, че Стратегическият съвет ще набира скорост, ще започне да участва по-активно в обществени дискусии. Разбира се, не искам да кажа, че това ще се дължи на факта, че г-н Христов е напуснал – не, в никакъв случай. Просто съветът си работи нормално, и тези резултати от неговата работа скоро ще станат видими.
Водещ: По какви теми работите?
Александър Маринов: Ние работим по един да кажем така план, който включва различни стъпки за изготвянето на националната стратегия на България. Този план си има различни фази – подготвителни, същностни, има разработване, има дискусия, има отчитане на различни бележки и т.н. Тоест, работа има и тя е вече доста ясно структурирана. Естествено, налага се и ще се налага да взимаме отношение и към други въпроси, които обаче имат стратегическо значение за България. Така че както се казва, със сигурност няма да скучаем или да си губим времето.
Водещ: Понеже се появиха много коментари, тълкувания и спекулации, какво е мястото на Иво Христов в листата на БСП за евроизборите?
Александър Маринов: Първо, бих казал избираемо.
Водещ: Да, това е видно. Но освен него?
Александър Маринов: Второ, очевидно това вече беше заявено достатъчно ясно за интелигентните хора, беше заявено от президента, че това е негово лично решение. Тоест, не бива да се спекулира с твърдения от рода, че президентът е пратил Иво Христов да помага на БСП. Президентът не би го направил, първо, защото не би пратил някого насила, второ, защото няма никаква логика той да помага на БСП. БСП е партия, участва в избори като партия, президентът има други правомощия, други задачи, според мен. Така че г-н Христов в един момент очевидно е преценил, че иска да поеме нов път самостоятелен, политически път, което е разбираемо. Той е интелигентен, ерудиран човек, смятам, че би могъл да бъде полезен в Европейския парламент, да бъде полезен за България. Аз също му желая като познати, колеги, желая му успех. И толкова. Оттук нататък, така да се каже, нашите пътища се разделят. Г-н Христов влиза в Европарламента като представител на една партия, ние продължаваме да работим като Стратегически съвет към държавния глава, който е надпартиен.
Водещ: Но не пакетира ли присъствието на Иво Христов г-н Радев с БСП?
Александър Маринов: Някой би могъл да иска така да го пакетира, някой би могъл така да го интерпретира. Това е негово право. Аз ви казвам, какво е моето мнение. Нещо повече, смятам, че това е действителното положение на нещата. Във всеки случай, ако говоря конкретно за работата на Стратегическия съвет, тъй като аз нямам други правомощия в екипа на президента, мога да кажа, че досега, до този момент до обявяването на тази новина никога не е ставало дума на Стратегическия съвет за такава възможна промяна.
Водещ: Проф. Маринов, вие как оценявате листата на БСП, съставена след 11-часов пленум?
Александър Маринов: Вижте, според мен се получи нещо донякъде случайно с оглед на настръхналите страни, участващи в спора. Искам да кажа, че резултатът, който се получи – пак казвам, малко може би щастлива случайност стана – е, че някак си нещата се наместиха, всеки получи по нещо, всеки би трябвало да е доволен от това, което е получил. Корнелия Нинова искаше да се разграничи от определени политики на ПЕС, които много ясно се подкрепят и олицетворяват от Сергей Станишев – това, според мен, се случи: той беше достатъчно ясно посочен, дистанциран от челото на листата. От друга страна, вътрешнопартийната опозиция също получи резултат – предложението на председателя не бе прието, беше гласувано, листата беше разместена, Станишев влезе в тази листа на избираемо място също, предполагам. Така че и опозицията взе своята малка победа. Самият Станишев също предполагам, че в края на краищата трябва да е доволен и да спре да ожалва пространството. Следователно мисля, че до този момент нещата се развиха максимално щастливо с оглед на очерталата се ситуация. Бих казал, че можеше да бъде и много по-зле. Въпросът е, дали сега те ще мирясат, извинявам се за грубия израз, поне временно ще забравят дрязгите си, ще се сплотят и като отбор ще се хвърлят в предизборната борба. Би трябвало да разбират, че това е добре за всички засегнати страни, че трябва поне малко да обуздаят нетърпимостта си и да се опитат да постигнат възможно най-добър резултат – това е еднакво добре за всички тях, освен ако някой не смята, че по-валиден е принципът: колкото зле, толкова по-добре. Надявам се, че няма да направят тази глупост. Но това си е въпрос на БСП, в края на краищата те ще решат. Според мен, разумното поведение е сега да наложат мораториум, ако мога да се изразя, на страстите, да се мобилизират да постигнат максимално добър резултат, а след това ясно е, че резултат от изборите ще има ролята на катализатор на вътрешнопартийните процеси, каквито и да са тези резултати. Ясно е, че ако БСП загуби изборите, на Корнелия Нинова ще е много трудно да удържи положението си, позицията си, каквито и уговорки да прави сега. От друга страна, ако БСП спечели изборите, макар и с 1 глас, това ще бетонира нейната позиция и респективно аргументите на нейните опоненти ще бъдат силно отслабени. Естествено, БСП би трябвало да мисли за много други неща – за предстоящите местни избори, които са сигурни, за много вероятните предсрочни парламентарни избори, и ако отново проиграе шансовете си, а те са много сериозни с оглед на ситуацията в страната и кризата при управляващите, няма повече на кого да се сърди. Ако втори път след 2017 година пропусне тези отлични възможности да спечели, просто да се сърди на себе си. Аз смятам, че това е ясно за всеки здравомислещ човек.
Водещ: Съдейки по изявите на различни представители от тази листа и по факта, че всеки един сякаш е нещо като емблема на група по интереси в партията, можем ли да говорим за общи политики и общи становища по политики, които представителите от листата биха излъчели?
Александър Маринов: Що се отнася до европейските избори, тук има проблеми. Най-малкото е ясно, че хората, които подкрепят линията на Корнелия Нинова, едва ли биха говорили в един глас със Сергей Станишев. Друга е темата, че според мен, те не би трябвало да преекспонират тази различия, би трябвало някак си да се договорят какво да говорят. Има достатъчно неща, които би трябвало да се кажат без да се засягат най-болезнените теми. Очакваме да чуем, доколко ще бъде убедителна листата на БСП, най-водещите й представители, какви послания ще отправят от гледна точка на процесите в Европейския съюз, и най-вече от гледна точка на начина, по който България участва в функционирането на Съюза.
Водещ: „Апартаментгейт“ взе поредната оставка. Даде я зам.-министърът на икономиката Александър Манолев. Ще бъде ли банализирана тази сага или ще претърпи развитие към засилване на темата за корупцията?
Александър Маринов: Това е много интересен въпрос и е труден за прогнозиране. Първо, защото от гледна точка на поведението на политическата класа този въпрос може да бъде банализиран по два начина: единият, който забелязваме, това са два подхода, които реално се случват в момента: единият подход е да омаловажава случващото се или да се представи като всеобщ проблем на обществото, тоест, на всички българи. Всички българи правят разни нередни неща, всички българи имат отношение към корупцията, следователно какво пък толкова лошо са направили точно тези? Ясно е, че има такива усилия от политически фигури, от присъдружни услужливи анализатори и говорители. Според мен, това е не особено умна и опасна тактика, защото според мен, по-скоро настройва хората в обратната посока. Обаче има опасност от още едно банализиране – когато темата се преекспонира или се използва по нескопосан начин от разобличителите. В този смисъл трябва да се намери разумен подход, тоест, да се превключи образно казано от конкретните случаи, колкото и скандални да са те – аз мисля, че такива случаи ще продължат да излизат не по друга причина, а просто защото са много, за съжаление – и вместо това да се спекулира с конкретните случаи, да се говори главно за тях, трябва да се премине към по-принципни въпроси, а именно: какво може и трябва да се направи, за да се премахне тази очевидно доста широко разпространена практика. И най-вече как да направим така, че хората, които имат власт, да са принудени строго и точно да се отчитат, за да не могат да крият евентуалните печалби от злоупотребата с тази власт. Аз имах вече възможност да кажа, и други наблюдатели го споменаха, че предстои в Гърция да бъде приет нов закон за публичния регистър. Това означава, че собствениците на имоти в южната ни съседка ще станат публично известни, и такива са информациите от Гърция по различни канали, че доста българи ще светнат там. Въпросът естествено е не в това, че някой си купил имот в Гърция – в това няма нищо лошо…
Водещ: А с какви пари го е купил.
Александър Маринов: Да, дали ще може да покаже откъде е имал парите. Да не говорим, че и други неща може да излязат. Мисля че проф. Николай Радулов говори по тази тема скоро. Това, че може би ще последва разкриване на сметки в чуждестранни банки, офшорни компании и т.н. Ясно е, че това не е само плод на усилия отвътре. Явно някому, и то някому, който е достатъчно силен, му е дошло до гуша от зулумите на българските управници, и иска да предприеме някакви мерки. Това, разбира се, би трябвало да направи българската държава, но вие виждате, че основните институции, които би трябвало да вършат тази работа, по различни причини не могат или не искат да го правят.
Водещ: Проф. Маринов, не знам, дали ще се съгласите с мен, но за първи път сякаш виждаме участието, или някаква намеса, или въвличане на съдебната система в предизборната кампания. Повод даде небезизвестното дело с кметицата на „Младост“ и нейната заместничка. Необходимо ли бе това да се случва сега и по какъв начин ще бъде употребено?
Александър Маринов: Да ви кажа, така изглежда, че неслучайно става точно в този момент. Аз не съм 100% сигурен, че това е направено именно заради изборите. Наистина, има основания, защото това беше един светкавичен процес – ние такова чудо не сме виждали. Не говоря вече за драстичните присъди.
Водещ: И за начина, по който те бяха произнесени.
Александър Маринов: Да, да. Ясно е също така, че на карта са заложени репутацията и вероятно нещо повече от репутацията на важни фигури в съдебната система. Така че тук и по външни, и по вътрешни причини имаме един видим опит, едно титанично усилие да се покаже, че системата работи и е безпощадна към корумпирани. Което по принцип, по принцип казвам, не би било лошо, обаче на фона на драматичния процес срещу Иванчева и нейната заместничка…
Водещ: И Петрова.
Александър Маринов: Петрова и бившия кмет на „Младост“…
Водещ: Дюлгеров.
Александър Маринов: Виждаме, как по много подобни случаи, които заслужават поне такова внимание, няма нищо, не се случва нищо, нищо не се прави. Даже много често се случва точно обратното – отклонява се вниманието, отклонява се въобще идеята да бъде проведено някакво разследване под най-различни предлози. Така че аз смятам, че идва моментът на истината за съдебната система, и то бих подчертал най-вече за прокуратурата и други органи от тази система, които имат пряко отношение към корупцията. Защото те, разбира се, биха могли да водят подобна линия, но вече става много рисковано за тях. Аз смятам, че тази линия едва ли ще бъде продължена, някой може би си е правил други сметки – смятали са, че това дело ще им даде други съществени дивиденти, но поне що се отнася до главния прокурор, аз смятам, че той като опитен и интелигентен човек едва ли ще допусне точно в края на мандата да бъде застрашена репутацията му и по-нататъшните му перспективи.
Водещ: Какви стратегии и оръжия ще използват основните опоненти през тази кампания? Ясни ли са вече?
Александър Маринов: Честно да ви кажа, не ми стига въображението – всички възможни. Всички възможни и умни, и глупави. Виждаме всеки ден бъкат новините от реални, измислени изявления, ходове, интриги, скандали, комплоти и т.н. Наистина, кампанията ще бъде мръсна и хаотична, непредсказуема и неуправляема. Но знаете ли, причината не е в това, че в един момент политиците са решили да бръкнат по-дълбоко в арсеналите, а защото положението става нетърпимо в държавата. А положението е извън контрол, колкото това да ви звучи пресилено казано. Това, че още няма видими публични знаци за гнева на обществото и желанието да се сложи точка на това безобразие, не бива да заблуждава. Най-вероятно такива масови публични акции няма да има, но все по-сигурен съм, че наказанието ще бъде наложено чрез гласуването. Тоест, че ще имаме активност висока, която освен това ще е силно и ясно насочена в протестно наказателна посока. Това смятам, че ще е ефектът. Защото сега е моментът за политиците малко да спрат, да се замислят и да разберат, че няма как да излязат сухи от водата в тази ситуация. Трябва да се правят жертви, и то трябва да се правят свидни жертви. На хора, които не са жертви в точния смисъл на думата, достатъчно са натрупали безобразия, за да понесат своята отговорност. Ако партиите, тук вече говорим за партиите и техните ръководства разберат тази неизбежност, може да се размине и по-леко, ако не разберат, може да се стигне до много, много сериозни последици, до сериозно прекрояване на български политически ландшафт, ако мога така да се изразя.
Водещ: Тоест, ако ви разбирам правилно, ако партиите не съумеят в месеца, който предстои до евроизборите, да направят редакции в своите редици, те ще ги получат от избирателите на вота, така ли?
Александър Маринов: Първо, от избирателите на този вот, а после от обществото и от избирателите на следващите вотове, както и по всякакви възможни други начини. Абсолютно това имах предвид. Тоест, ще започне тотално реконструиране на българската партийно политическа система, такава, каквато тя е била през последните 3 десетилетия, и която сме свикнали да смятаме за непоклатима.
Водещ: Какво ще включва въпросната реконструкция?
Александър Маринов: Просто някои ще отмрат, ще се появят нови. Това не означава, че ще са по-добри – искам да бъда ясно разбран, аз не съм безогледен оптимист, но просто негодуванието, гневът, възмущението ще се стоварят върху определени изкупителни жертви. Те няма да бъдат изкупителни жертви, ще бъдат заслужени потърпевши по-скоро. А какво ще изникне върху руините – това все още е много трудно да се каже.
Водещ: Коя ще бъде птицата Феникс?
Александър Маринов: Смятам, че е време за друга порода вече. Тази Феникс, която винаги възкръсва и прави едно и също нещо, мисля, че й стига толкова. По-скоро смятам, че трябва да се появят нови, по-полезни, по-хубави, по-приемливи за обществото видове, ако използваме този език. Крайно време е да има някаква нормализация. Едно такова сътресение е много полезно, според мен, защото ще покаже на всеки, който тепърва иска да се занимава с политика, че ако иска да го прави, трябва да го прави по нормалния относително честен начин. Както казваше героят на Илф и Петров – има 400 относително честни начини да изкараш пари. Политиката трябва да бъде нещо, което наистина не отиваш в него, за да обеднееш, за да се преместиш да живееш в колиба или землянка, но не е бизнес, който може безнаказано да въртиш, да се обогатяваш, при това абсолютно безнаказано. Трябва да се разбере, че времето, краят на този начин на правене на политика е дошъл, времето изтече. Много хора спорят с мен, че това са някакви произволни твърдения, че едва ли не представям желаното за действително, но уверявам ви, до този извод стигам след много сериозен анализ на цялата съвкупност на процеси в българското общество. Това вероятно ще бъде болезнен процес, негарантирано позитивен поне на първо време, но според мен, колкото е необходим, толкова и неизбежен.