Цяла секция с над 1000 избиратели е регистрирана на един адрес в ромската махала в град Стамболийски. Това съобщиха от служба ГРАО в града. На улица „Петко Рачов Славейков“ №31 живеят над 1200 души, разказва днес БНР.
Казусът бе огласен от депутата Кръстьо Врачев, който обяви в парламента данни от проверка на областна администрация в Пловдив. Абсурдът с адреса на улица „Петко Рачов Славейков“ 31 не е отсега, а датира от много години. Става дума за имот, в който не живее никой, след като последните собственици са починали.
Според Тодор Маринов, който живее в махалата, всички семейства там са регистрирани на този адрес. „Може би от 70-80 години е така. Много ясно, че там няма как да живеят над 1000 души, но къде е грешката – при този, който записва или при този, който отива да се записва?“, пита се Маринов.
По думите му, когато къщите са построени, те не са били узаконени. „Няколко къщи има узаконени. Всички искат да си узаконяват къщите, да си плащат данък на държавата, ама не позволяват“, допълва той.
Всички къщи в махалата се водят на този адрес от много години, коментира пред БНР и Радка Томова, главен експерт от службата на ГРАО в Стамболийски. „Нашата ромска махала е създадена като всички ромски махали в покрайнините на населеното място преди много години. Винаги масата хора там са се водели на този адрес. Къщите са незаконни, някога са строени върху частна или общинска собственост. Не са законни, не са в регулация.
Но интересното е, че държавата чрез нейните институции мълчаливо си е допуснала това нещо и не ѝ е пречело да ги обслужва. Образование – училището в близост до тях, всички учители си ги намират. Медицинското обслужване също – покойният ми мъж беше 40 години шофьор в Бърза помощ, на всеки сигнал екипите си намират точната къща. Органите на МВР също.
Избирателни списъци се отпечатват много години. Нима на държавата не е било известно, че цяла секция №2 е все на един адрес? Известно е, разбира се. И не е тайна.“
Томова коментира, че разминаването на данните е свързано с промени в закона, регламентиращи начина, по който се правят адресните регистрации.
„От 2011 година беше приет не много добър закон за адресната регистрация. Смятам, че силно ограничава възможностите на хората да се регистрират. Твърде много изисквания, на които хората не могат да отговорят. Хората без лична собственост и не намирайки човек, който да предостави имота си, те остават.
Имаме записи в национална база данни – маса хора без адрес, извън класификатора на населените места. Тези хора не влизат в ничия база, не могат да си извадят документи за самоличност, няма ги. Майка без адрес ражда бебе без адрес вече“, изтъква Радка Томова.
От години в махалата в Стамболийски вече не се правят регистрации, но това води до абсурда, че пък много жени не могат да получават социални помощи за децата си, защото нямат адрес. Много от мъжете в махалата си вземат жени от други населени места, но те също не могат да бъдат регистрирани по настоящ, посочва още Томова.
„На този адрес, в базата, която ползвам, живеят около 1200 души. Но там движението на населението в момента е по смърт и раждаемост, защото ние не правим адресна регистрация. Намалява поради настъпила смърт. Но жените, които си имат по рождение адресна регистрация, една част физически не са и тук, защото са се задомили в други населени места, но там също не могат да се регистрират. То е омагьосан кръг“, подчертава експертът.
Затова служителите в ГРАО се надяват законът отново да бъде променен, за да се сложи край на подобни абсурди.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране