Правосъдното министерство предлага промени в Закона за българското гражданство (ЗБГ), които въвеждат изискване за уседналост за гласуващите на избори. Това засяга около 2 милиона българи, които живеят в чужбина и които според изборното законодателство са длъжни да гласуват на български избори.

Предложените промени са публикувани за обществена дискусия. Според мотивите на Министерството, въведеното изискване за уседналост е аналогично на изискването при провеждането на избори за общински съветници и кметове, както и при провеждането на избори за членове на Европейския парламент от Република България, а именно избирателите да са живели най-малко през последните три месеца в Република България.

Според авторите на закона, целта е единствено уеднаквяване на изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани. Промените идват малко повече от седмица след като България проведе избори за нов парламент. Основна тема преди и по време на изборите беше големия брой на гласоподаватели сред българските емигранти в Турция, които някои подозират, че прокарват турски интереси в България чрез една от двете партии, за които те масово гласуват: ДПС и ДОСТ.

Предлага се в Закона за политическите партии да се въведе и обособено основание за заличаване на регистрацията на политическа партия, която системно включва религиозни институции и техни представители в политическата и организационна дейност на партията, нейните предизборни кампании и агитация. С оглед на по-ефективно прилагане на конституционната забрана за използване на религията за политически цели.

В ЗБГ се предлагат и някои изменения в Изборния кодекс, които създават възможност за заличаване на регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети, системно нарушаващи забраните, установени със Закона за вероизповеданията в предизборните кампании, или провеждащи предизборна агитация на език, различен от българския, който е конституционно установеният официален език в България.

Въвежда се забрана за финансиране на вероизповеданията от чужди държави и техни органи и организации, като с на оглед спецификата на някои религиозни институции. С оглед на охраната на конституционния ред и защитата на правата и свободите на българските граждани се въвежда забрана за чужди граждани да представляват български юридически лица – религиозни институции, прецизира се действащият ред за ангажиране на чужди граждани като религиозни служители в регистрираните в България вероизповедания, както и редът за откриване и дейност на лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията.