Виктор Николаев, НТВ: Мъгла навън. Не знам дали ще потвърдите – все още ли е така?

Михаил Миков, БСП: От вчера. От вчера е така. Снощи се прибрах от провинцията и също беше голяма мъгла.

ВН: Чудя се да правя ли тука някакви алюзии – с опозицията, с обстановката политическата – или не.

ММ: Може и с управляващите да направите – че България е в мъгла и няма път. Няма посока, в която да се движи.

ВН: Може да има път, пък да не се вижда.

ММ: Може да е част от невидимите резултати от управлението. (…)

ВН: Целувката (на Станишев и Местан) какво беше преди? Съжалявате ли за онази целувка на Орлов мост?

ММ: Експонирането на тази част, преекспонирането е част от връщането към миналото. Истината е, че… всички десни решения на това правителство получават една резервна, стабилна подкрепа от ДПС и те го заявяват гласно и публично. И министър-председателят, макар че не се е целувал с г-н Местан, пи само кафе, по никакъв начин не се срамува от тази подкрепа. (…)

ВН: Доколко можете да обвинявате ДПС в такава скрита опозиционност, при положение, че те говорят за избори 2 в 1, за предсрочен вот догодина?

ММ: Не ги обвинявам, не ги обвинявам. Това са факти. Предсрочните избори са въпрос, който може да се развие обективно. И тук съм съгласен с изявленията на г-н Местан, че…

ВН: Ааа, ще има целувка пак.

ММ: С кого? Каките ви ще се целуват с премиера или какво?… Исках да кажа, че обективно обстоятелствата ще доведат до предсрочни избори.

ВН: Кога?

ММ: Въпросът е докога гражданите ще могат да търпят…

ВН: Как ще ги яхнете?

ММ: Няма да ги яхаме. Ще се опитаме да им кажем какво се случва с техния живот, да им дадем алтернатива и да ги накараме да бъдат по-възмутени, когато заявяват позициите си, когато отиват на избори.

ВН: Как се кара човек да бъде по-възмутен, ако той самият не е толкова, колкото смятате, че трябва да бъде.

ММ: Ами, вижте, не може да се накара, ако човек не осъзнава как живее. Ако човек не осъзнава какво иска. Ако човек не избере една алтернатива за него и децата му, която да даде други перспективи. (…)

…Нека да видим какво ще се случи в сферата на образованието, защото там 13 500 деца по-малко тръгнаха в първи клас и ще трябва да се закриват училища. А 10 000 деца се родиха по-малко тази година, спешна година от кабинета „Борисов“.

ВН: Според вас това има пряка връзка?

ММ: Ами, ако вземете статистиките…

ВН: При вас колко деца са се родили? Като управлявахте вие, колко се размножавахте?

ММ: При лошия кабинет „Орешарски“ от последните години е единствената година, в която кривата се променя. Тоест хората имат надежда.

ВН: Значи по времето на Орешарски хората са правили повече секс в България?

ММ: Не! Може би въпросите със секса са кореспондентни повече със записите на госпожите бивши съдийки, отколкото с раждаемостта. Но демографската криза убива България. И това, ако не го разберете и вие журналистите, да почнете да говорите…

ВН: Аз разбирам демографската криза, но ситуация, при която има обвинения кога хората са били по-често интимни…

ММ: Няма обвинения, има факти. Тази година се раждат с 10 000 деца по-малко от миналата година! Ако искате, го обяснявайте със секс!

ВН: Добре, как си го обяснявате? Наистина ми е интересно това. 10 000 деца е сериозно.

ММ: Ами много просто – социална несигурност. И когато има социална несигурност, тогава раждаемостта пада. Връщаме се към равнища, които са следвоенни. Даже падаме под тях. И тука са големите въпроси: какво прави правителството, за да каже на младите семейства: ние като държава оценяваме този проблем като катастрофичен и насочваме средства от бюджета, за да го решаваме. Това е големият проблем!