Тези дни политическата говорилня работеше денонощно. Произведени бяха тонове от словесни продукти, но не и тези, които трябваше да се чуят. Ето само 5 от премълчаните.

Премълчано №1: Машините са мечтата на хакера

Отмяната на машинния вот опорочава изборите, тъй като предизвика огромен брой невалидни бюлетини – това внушаваха от сутрин до вечер. Ерго, дайте да забраним хартията. Само машини!

Явно има такава заповед по гарнизона. Какво обаче се премълчава? Първо и най-важно е, че при мажоритарния вот за кметове почти няма бракувани бюлетини. Големите боклуци са при партийнолистовия вот.

А лавината от невалидните бюлетини тръгна с въвеждането на преференциите, защото те увеличиха многократно и без това високата сложност на вота за партийни листи. Още по-сложно стана, когато числото на преференцията стана различно от номера на кандидата в листата. Някои избиратели още не са научили, че Тодор Живков го няма вече – как да се справят с такава сложност?

Това много усложни и търговията с гласове. Докато се купуваше само вот за партията, нямаше проблеми. Но преференцията внесе елемент на шизофрения – човекът в долната част на листата взе да играе срещу собствената си партия!

Все едно кучето си хапе опашката. А сега си представете например, че един купува вот за партийната листа, както си е подредена, а друг – за да може един от дъното на листата да пререди първите. Много ясно, че двамата търговци са врагове. Но има и по-висока сложност, например първият плаща хем за партия, хем за преференция, а после идва вторият и плаща само за преференция, но различна. Избирателят взема и двете суми, но е объркан. Ако е почтен, отбелязва и двете. Но от умствено натоварване забравя да отбележи партията.

По принцип който продава своя вот, не е най-ярката крушка в лампиона. Той е почти или съвсем неграмотен, паркирал е цели 5 години в първи клас и после се е оженил и едва-едва говори български. Можем ли да му се сърдим? Той е специалист по оцеляването на парче.

Така преференциите и търговията с тях са основна причина за високия брак. Но добавя се и това, че в секционните комисии са все партийни активисти, а те са далеч по-опасни от скромните каруцари. Преди години видяхме запис как виден регионален лидер инструктира цяла зала активисти в изкуството на фалшификацията.

Казват, че имало и курсове с откъсване от производството. Този път пак имаше нашумяло видео – видя се как една дама от комисията вилнее с химикалката. Обаче и медии, и коментатори премълчаха от коя партия е тази дама. Не искали да повлияят на вота?

Но премълчаването също лъже. Тази дама е от партията на програмистите в България.

За тях силата на аналоговите политици е в хартията. А дигиталните политици вече няма да търгуват на парче, те ще печелят изборите със софтуер. Но това никой няма да ви го каже.

Медиите задминаха Гьобелс. Например най-влиятелната водеща в националното радио попита юриста Борислав Цеков: “Кога най-сетне ще влезем в цивилизования свят и ще въведем машините?”. Налага се Цеков да ѝ обяснява нещо, което тя със сигурност знае – в Европа не се гласува с машини. Това става предимно в Третия свят. Гарантирано го знае, но когато фактите пречат на опорките, майната им на фактите.

Премълчано №2: Възходът на регионалната партия

Победата на Васил Терзиев в София не се дължи толкова на ПП/ДБ, колкото на проекта “Спаси София”. Ако зад него беше само ПП/ДБ, Терзиев гарантирано щеше да загуби, защото родовата му принадлежност автоматически отблъсква т.нар. сини каски. Но “Спаси София” (СС) подготви почвата много отдавна, нейните активисти са симпатични млади хора, които много силно привличат младежта. Каузите им също са много секси. На техния фон старият мухъл на прехода няма шанс.

Всъщност не е ли СС новата партия в коалицията ПП/ДБ? Парламентарните партии са се отчуждили от народа. Значи идва времето на местните проекти, от локалното към националното. Утре може да видим вериги от конфедерирани местни партии на принципа на “Макдоналдс” – “Спаси Пловдив”, “Спаси Варна”, “Спаси Угърчин”…

Премълчаното е дали “Спаси София” е проект на “Продължаваме промяната”, или и двете са проекти?

А то е важно, тъй като утре СС и ПП може да се скарат и къде ще се окаже тогава столичният кмет?

Разбира се, ако вотът за общински съвети и за парламент беше мажоритарен, всяка партия щеше да е колкото национална, толкова и местна. Но това пък е табу. Никой политолог няма да го каже, тъй като всичките ядат хляба на елита.

Премълчано №3 : Защо едни кандидати за кметове ги представят в последния момент?

Васил Терзиев бе представен няколко месеца преди изборите, за да могат десните да свикнат с него и ако могат – да го преглътнат. Но най-вече за да бъде запомнен като свой човек в „Спаси София“. Защо обаче ГЕРБ представи своя кандидат в последния момент? И това не му е за първи път!

Явно Борисов взе да спазва правилото, че лидерът трябва да елиминира опасността от конкуренция. Веднъж предложи за президент Плевнелиев, който имаше най-високия рейтинг в страната. Той се възгордя, започна да играе самостоятелно и да гравитира към кръга „Капитал“. И продължи да е по-популярен от Борисов. Лидерът на ГЕРБ си взе поука и следващия път издигна Цецка Цачева.

Тя хем беше вярна, хем не беше никаква заплаха

Оттогава ГЕРБ прави всичко възможно, за да няма президент. Последния път предложи интересен кандидат – професор Герджиков, но пак само секунди преди да удари звънецът. Докато го представи – и изборите минаха. Сега стана същото с Хекимян. Докато го номинират – и изборите минаха. Ако му бяха дали време да се разгърне, кой знае – може би той щеше да отиде на балотаж!

Това си е основен принцип на авторитарното лидерство – не допускай вътре в партията да се разгърне харизматичен съперник. По-добре да нямаш кмет в София, отколкото да имаш силен вътрешнопартиен конкурент. Както Аллах няма партньори и съдружници, така и якият партиен лидер е сам на върха.

А не е ли същото и с Ваня Григорова? Тя също бе представена прекалено късно. А разликата между нея и Терзиев се оказа някакви си 4 хиляди гласа! Кой знае, ако беше започнала кампанията отрано…

Но на Нинова не й трябва софийски кмет, защото той автоматически става по-влиятелен в БСП от нея самата. Не знам дали имаше женска ревност, или мъдър макиавелианизъм, но Нинова с нищо не помогна. За вестник „Дума“ пък нямаше такъв кандидат.

Премълчано № 4:

Общинарството е по-съмнително от съмнителното минало. Според родословно десните Вили Лилков беше суперкандидат. Първо, заради родословието, второ – защото има опит в общината. И о, изненада! Първото вече не помага! А дългият стаж в общината си е направо тесла!

Всеки знае, че далаверите в общинския съвет са колективни. Там цари пълно разбирателство между партиите и справедлива делба. На времето му викаха „Моделът Софиянски“, макар че и това не е справедливо – самият Софиянски не беше член на общинския съвет.

Премълчано №5: Дясното си слага лява фасада

В тази връзка политологът Огнян Минчев обяви, че дясното в столицата вече е мъртво, а новата левица е ПП/ДБ. Всъщност ПП/ДБ е новата десница и тя е по-дясна от заблудените сини идентичности на ранния преход. ПП/ДБ нито се опитва, нито предлага да променя ултрадясната икономическата система на България.

Единствената разлика е, че с победата на Васил Терзиев тя престава да се рови в миналото до второ, трето и седмо коляно. Така стана едно време и с БКП – 35 години след 9 септември, някъде в края на 70-те, тя спря да лустрира „враговете на народа“. А по „Хоризонт“ зазвучаха битълсите.

Но май има някакви указания за псевдоолевяване на десницата, тъй като и Сорос се представя за ляв. Има някакъв спуснат отгоре проект, за който никой грантоеден политолог няма да признае. Неслучайно Кирил Петков веднъж каза: „Ние ще правим лява политика с десни инструменти!“ Свърши времето на класическия лаф „лява ръка – десен джоб!“, оттук нататък дясната ще е в левия. Но това никой политолог няма да ви го каже.

Текст на журналиста Валери Найденов от 24 часа