Интервю на социолога Живко Георгиев за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. БСП внесе в Народното събрание третия вот на недоверие към кабинета Борисов-3 в областта на здравеопазването.

Водещ: Какво очаква от вота БСП, защото президентът Румен Радев изказа предположение, че левицата не иска да свали правителството, а само да започне дебат по темата „Здравеопазване“?
Живко Георгиев: Всеки вот на недоверие има двояка, трияка цел една, от които е сваляне на правителството. Едва ли БСП са толкова нереалистични, че да смятат, че в сегашната парламентарна ситуация по нейната аритметика има шанс да мине този вот. Само че да се предизвика дебат по темата мисля, че е смислена цел. Това е един от малкото механизми, чрез които опозицията може да включи в обществения дневен ред или дневен ред на обществени дебат някаква тема, която счита, че е пренебрегната. Истината е, че здравеопазването е една от най-проблемните области в държавното управление и в битието на българите. Там наистина има какво да се дебатира. Аз съм дори твърдо убеден, че е нужна доста радикална промяна, ако искаме след 10 години да не се окажем принудени да правим толкова радикални промени, каквито бяха тези 90-те години, когато стартира днешната система, която вече дава на късо по много параметри. Но така или иначе, това е достатъчно смислена тема. Още повече, че като социолог мога да твърдя убедено, че във всички изследвания на проблемното съзнание на хората, здравеопазването е сред петте най-дълбоки проблеми според българските граждани. А и напоследък станахме свидетели на доста крещящи безобразия, които не само, че ни намаляват като бройка, а и с всяка година ескалират.
Водещ: В този контекст обаче това е първият вот за намерение в историята на парламента, въпреки че лидерът на левицата смята, че не е вярно, че е вот на намерения. Но в крайна сметка министърът на здравеопазването Кирил Ананиев постави темата на разискване и предложи стъпки и конкретни разчети за подобряване на сектора. Кое тогава го наложи?
Живко Георгиев: Аз не съм убеден, че тези стъпки са единствено възможните. Министърът може да предложи някакви стъпки, но това не означава, че няма алтернативен поглед или не може да има алтернативни виждания за това как да се оправи здравеопазването. То дори, когато един човек е болен, има алтернативни подходи към решаването на този проблем. Здравеопазването безспорно е болен проблем. Нека да се случи дебат. Аз не съм бил свидетел на обществен и политически дебат, провокиран от министъра на здравеопазването. Ако той го беше провокирал, може би нямаше да бъде нужна такава мярка. Плюс това дебатът е хубаво да се случи в парламента. Партиите да обозначат своите позиции, да стане ясно кой одобрява. Сигурно и министърът на здравеопазването ще артикулира по още по-добър начин своите предложения. Ще се сблъскат гледни точки, ще стане ясно кой какво предлага, кой се солидаризира с предложенията на министъра, кой е готов да обсъжда алтернативни варианти. Не е лошо за широката публика да се ориентира в политическите визии за бъдещето на българското здравеопазване. Аз не виждам нищо скандално в това. Министърът нека да си генерира – това е един от факторите, които трябва да генерират идеи за подобряване на здравната политика, но това не означава, че опозицията не може да има мнение или дори, че другите партньори в управляващата коалиция не бива да имат алтернативни мнения. Ако са толкова убедителни аргументите на правителството, те да си поемат отговорност и да ги реализират.
Водещ: Да уточним за нашите слушатели, че здравното министерство сформира работни групи, които ще обсъждат вариантите за нов здравноосигурителен модел и до 26 ноември те трябва да изготвят конкретни предложения за реформа. До края на годината вероятно идеите ще бъдат обсъдени публично. Предстои да видим.
Живко Георгиев: Обаче само нещо да кажа. Ако става дума само за реформа на здравноосигурителния модел, аз не знам дали това ще реши проблемите на българското здравеопазване. Цялата система има нужда от диагностика, защото от като стартира този модел на здравна система, която наблюдаваме, непрекъснато текат едни тенденции, които мисля, че не са ползотворни. Това е моето мнение като социолог. Здравеопазването до голяма степен загуби характера си на публична услуга, то наистина се превърна в търговска дейност и все повече се засилва тази тенденция. Здравеопазването става все по-недостъпно за онези, които не разполагат с магическия ресурс на парите. Здравеопазването все повече се концентрира и централизира в София и 5-6 по-големи града, а всички останали, които отгоре на всичко имат и ниска покупателна сила, ниски доходи са до голяма степен оставени на знахари, кредитната система, която осигурява достъп до активна здравна помощ и така нататък. Така че рязко се разбалансира регионалния аспект на здравната система. Има много тежки заболявания. Не е само проблемът в статута на Здравната каса да има ли тя алтернативи или да си остане монополист, какви да бъдат здравноосигурителните вноски и така нататък. Така че би ми било интересно какво ще се чуе. Силно съм скептичен, че този парламент е в състояние да генерира някакъв смислен дебат. Очевидно обаче с приближаващите избори може би ще се изяснят малко нещата.
Водещ: След внасянето на вота не закъсня реакцията на ГЕРБ. народният представител от парламентарната група на ГЕРБ Александър Иванов заяви, че сегашното правителство е единственото, което се ангажира с проблемите в здравеопазването и цели като приоритет подобряване на системата. Възниква въпросът в такъв случай има ли чуваемост между управляващи и опозиция?
Живко Георгиев: Аз не съм бил свидетел на правителство, което да не твърди за себе си от най-новата ни история, същите тези думи. То именно защото вече при 10 поредни правителства здравеопазването е очевиден „приоритет“ в кавички, затова е на този хал. Така че чуваемост очевидно няма. Те и управляващите не се научиха да говорят, та да има какво да чуеш. Тук не е въпрос на думи. Здравеопазването е въпрос на здравен статус на населението. Има достатъчно изследвания, които показват какво се случва със здравния статус. Има достатъчно наблюдения каква е ефективността на ресурса, заделян за здравеопазване, който фактически е разцепен с годините, даже с отчитане на инфлацията. Но това не води до подобряване на качеството на здравеопазването. Расте делът на доплащанията, които гражданите правят, за да получат същото онова качество на здравните услуги, които преди осем години, дори преди 5 години да получавали, без да доплащат. Ако това не е белег на цялостна неефективност. Има нещо гнило. Това е очевидно. Нека да чуем повече експертни гледни точки. БСП, доколкото знам, се срещат с Лекарския съюз, с пациентски организации и прочие. Ако отсреща седят работните групи на единия полюс – полюса на властта, а отсреща със същите представители от страна на опозицията се получат различни диагнози, навярно истината ще е някъде по средата. Но за нас е нужно да знаем, като граждани и като здравно осигурени граждани, които си плащаме за достъпа до здравеопазване, какво мисли държавата по този въпрос, защото това, което правим, очевидно не удовлетворява. То си личи по социологическите изследвания.
Водещ: В тази връзка по-рано депутат от ДПС и заместник-председателят на Народното събрание Нигяр Джафер каза, че ДПС ще подкрепи вота на недоверие. Според вас кой още можем да очакваме, че ще подкрепи вота?
Живко Георгиев: Не знам. Наближават избори. Това вече малко намалява прогнозируемостта по обичайните параметри. Напомням само, че догодина поне два важни избори ни чакат. Не е изключено и предсрочни парламентарни да има към края догодина, но не във връзка с евроизборите. Там законово е невъзможно да се съвместяват с парламентарни, но местните биха могли да се съвместят. Така че не се учудвам, че политиците влизат в режим на по-активно говорене по проблемите. Това им е нужно, за да сформират обществената чувствителност към различията между различните политически партии и общото между тях. Така че има някаква безспорна полза. Единственото, което не очаквам, е, че този дебат ще подобри в сегашния момент състоянието на здравеопазването.
Водещ: Но конкретната полза би била, ако това говорене, премине към конкретни действия, разбира се.
Живко Георгиев: Да. Политиката е едно от малкото места, където е абсолютно достоверно, че най-добрият начин да кажеш нещо е да го направиш.
Водещ: Лидерът на БСП Корнелия Нинова каза, че е отминало времето, когато левицата само критикува, а не предлага алтернатива. И в момента предлага друг модел в здравеопазването, визирайки проекта „Визия за България“. В интервю за Агенция „Фокус“ вие сте казвали, че последните 10-20 години не е имало документ от типа на този проект.
Живко Георгиев: Това, което във „Визията“ БСП споделя като свои идеи и свои намерения по отношение на здравната система е наистина достатъчно по-радикална алтернатива на това, което е в момента и особено на тези тенденции, които в момента наблюдаваме в рамките на сегашната система. Аз по-радикална идея за промяна не съм забелязал. При това не става дума за връщане към онова, което предшестваше сегашната система. БСП предлага един модел, който възстановява достъпността на публични, този тип публични услуги, публична сфера, каквато е здравеопазването абсолютно е аналогична ситуацията и с образованието. И всъщност, ако получат подкрепа нейните идеи, които между нас казано трябва още да се развият разбира се, за да станат управленска програма, може би тогава поне част от проблемите на здравеопазването ще се разрешат. Но така или иначе това е само софтуер, само идеи. За да се превърнат е програма на действия, тоест от визия в управленска програма, разбира се трябва и други неща да бъдат довършени в идеите на БСП. Аз съм сигурен, че по-скоро, отколкото късно здравеопазването, ако искаме да го има, ще претърпи много сериозни трансформации. Въпросът може би е това да стане наистина по-скоро. Много ще е трудно връщането на този бизнес модел, който се очерта вече откровено през последните години, да се мине към западноевропейския модел.
Водещ: За което предстои много работа.
Живко Георгиев: И ще е прекалено болезнено. Ще видим. Не съм тесен специалист по здравна политика. Но това което като социолог е моето кредо, е, че здравеопазването, заедно с образованието трябва да бъдат максимално социални системи. Качество и равен достъп трябва да получават хората, независимо от паричните знаци, с които разполагат в джобовете и кредитните си карти. Другите системи нека да бъдат според постиженията, според предприемчивост, според сфера на бизнес и така нататък, но здравеопазване и образование са тези неща, които трябва да бъдат максимално достъпни, ако искаме да бъдем здраво общество, ако искаме да имаме достойно съществуване като българи.
Водещ: Споменахте евроизборите. Започна изборната програма за ЕП, който е доста фрагментиран и не е това, което беше. Какъв Европейски съюз да очакваме след тях? Ще стои ли идеята за социална Европа, за която говорим в момента, за социалната политика в центъра на предизборните кампании според вас?
Живко Георгиев: Тежък въпрос. Аз предполагам отговорът на този въпрос какъв ще бъде- Европейският съюз след тези избори искат да знаят и госпожа Ангела Меркел, и Еманюел Макрон, и всички политици в самия Европейски съюз. Европейският съюз очевидно влиза в един турбулентен период и тези евроизбори ще бъдат едни от на-тежките за партиите от така наречения „мейнстрийм“ – дясно или лявоцентристки. Абсолютно навсякъде се надига евроскептична, ориентирана към максимално национален суверенитет политическа кауза. Фактите, които досега доминираха ЕП и ЕС като цяло и насочваха процесите, знам какви са техните лозунги: „солидарна“, „социална“ за левицата Европа, „конкурентна“ и така нататък. За дясноцентриста ще бъде страшно трудно за тях при тези евроизбори да осигурят мобилизация на електората си. Боя се, че ще имаме изненадващо ниски резултати, не че някога са били много високи. Не говоря само за България. ще има мобилизация на всички онези, които си представят ЕС като съюз на нации, автономия, суверенни и така нататък. така че дали ще се запази визията за социална и така нататък Европа, честно казано не съм много убеден. По всяка вероятност и Европа ще трябва да възобнови дебата си за това каква иска да бъде след 10-20 години. Това бъдеще, което изглеждаше всеобщо желано и безпроблемно само преди 5-10 години, вече е безкрайно изгубено. Но може би това е повод и на ляво и дясноцентирстите да се мобилизират, да излязат на политическия пазар с нови идеи, с нови продукти, с нови лица. Прекалено се вживяха в ролята си на евробюрократи досегашните лидери на левицата и десницата в ЕП. И съвсем обяснимо хората, които се оказаха изключени или които се движат към прокламираното от досегашния европейски естаблишмънт бъдеще, се оказаха на втора скорост, а не на първа скорост по този път. Виждаме бунт на неспечелилите от евроинтеграцията, а те са повече от спечелилите.