След като ексдепутатът Делян Пеевски направи силна серия от  продажби на дружества , дойде ред и по-стария ортак на Ахмед Доган – Румен Гайтански, да последва примера му. Което съвсем основателно поставя въпроса „Преразпределя ли порциите почетният председател на ДПС, или просто сменя контузените играчи със здрави?“

Ако съдим по действията на ексдепутата, собствеността на компаниите най-често се променя или само на хартия, или срещу пари, от които всички по веригата ще останат доволни. С Вълка ситуацията изглежда с по-фина настройка, защото става дума и за обезличаване на дългове.

Резултатът от парламентарните избори на 4 април, очевидно наруши спокойствието и изнерви не само на управляващите, но и на доскорошните им аркадаши в сянка. Ситуацията очевидно налага решения, които да „защитят“  обгрижваните до този момент бизнесмени чрез последни жестове, които правителството може да направи за тях. От друга страна те също трябва да се разбързат с „преструктурирането“ на бизнеса си, защото имат да заличават доста дебели следи.

Ярък пример за това твърдение е жестът, който отиващия си кабинет на Бойко Борисов направи към Румен Гайтански (Вълка) – любимеца на почетния ДПС-председател Ахмед Доган.

Щедростта на правителството на ГЕРБ в последните му дни стигна и до най-малкото международно българско летище – в Горна Оряховица, чийто оператор е държавната фирма „Летище Горна Оряховица“  ЕАД.

През 2016 г. то беше отдадено на концесия за 35 години на консорциума „Гражданско летище Г. Оряховица 2016“.  Мажоритарният „чорбаджия“ не е случаен: „Кристална вода“ АД държи 95% от капитала и се контролира от фирмата „Кей Ар Консулт“ (индиректно свързана с Гайтански) и кардиохирурга проф. Генчо Начев. Джуджето в консорциума е държавната фирма „Летище Горна Оряховица“, на която щедро са отпуснати останалите 5% от капитала.

Според подписаният контракт, концесионерът е длъжен да направи инвестиция от 32 млн. лв, от които 22.4 млн. лв. през първите четири години. И тъй като това очевидно не се е случило, вместо да преразгледа концесионния договор в интерес на държавата и да наложи санкция за неизпълнението му, преди седмица правителството удължи с нови четири години инвестиционния срок. „Извинението“ естествено е „Пораженията върху бизнеса от пандемията COVID-19“.

С това си решение на практика, кабинетът за пореден път се поклони на Доган, защото той никога не е крил взаимоотношенията си с Вълка. Напротив, както сме писали най-редовно, от  2017 г. насам двамата са равностойни съдружници в компанията  „Уотър Витал“, чийто предмет на дейност се простира от бутилиране на минерална  вода до експлоатация на язовири.

Освен получената от държавата гаранция, осигуряваща безоблачно бъдеще на концесионера на летище Горна Оряховица през следващите 30 г., Вълкът е предприел и друг вид преструктурирания на бизнеса си.

Топлата връзка с ББР

Един от най-големите длъжници на Българската банка за развитие компания  – „Роудуей кънстракшън“ АД , преди дни е прехвърлена на обслужващия адвокат на Гайтански – Иван Георгиев, срещу скромната сума от …100 лева. Става дума за компанията, която по времето на Стоян Мавродиев получи кредит от 150 млн. лв., за да купи регистрираната в кърджалийското село Груево фирма „Пътстройинженеринг“.

На 17 юни 2019 г. „Роудуей кънстракшън“ подписва впечатляващия по размер  договор за кредит с ББР, за да се разплати с дотогавашния собственик на „Пътстройинженеринг“АД. Който, ако се съди по списъка на акционерите в Търговския регистър до 7 май 2019 г., е било дружеството на Румен Гайтански – „Био майнинг“, със скромните… 99.615% от акциите. Казано с думи прости, Вълкът прибира тези 150 млн. лв., а длъжник на банката остава „Роудуей кънстракшън“ АД.

В този случай си струва да бъдат проследена поредицата от прехвърляния на собствеността в това акционерното дружество, за да стигне до адвоката на Гайтански. Това става чрез придобиването на друга откровено подопечна на Гайтански фирма – „Каменни фракции“ ЕООД. Дружеството е регистрирано през 2014 г. и първоначално негов собственик и управител е 25-годишната Тонка Тенчева. Връзката й с Гайтански е повече от явна, тъй като името й фигурира в борда на „Кристална вода“ – друга фирма, свързана с Вълка. А адресът на дружеството е на столичния бул. „Цариградско шосе“ 48-50, където е настанена централата на „Волф“ и няколко други фирми на Гайтански.

На 7 февруари 2019 г., регистрираното със 100 лв. капитал дружество „Каменни фракции“ ЕООД, влиза като основен акционер в „Роудуей кънстракшън“ АД – след решение на общото събрание за увеличаване на капитала от 50 000 на… 18 милиона. Така фирмата на Тенчева придобива 99.77% от капитала на дружеството.

Следва ново прехвърляне, този път на самото „Каменни фракции“ ЕООД.  Справка в Търговския регистър показва, че на 12 април 2019 г., Тенчева продава ЕООД-то, което притежава „Роудуей кънстракшън“ АД, за… 100 лева. Купувач е някой си Георги Йорданов, който по това време е акционер в дружеството, но с нищо и никаквите 0.17 процента от капитала.

Любопитна подробност тук е, че всичко това става около два месеца преди фирмата да получи огромния кредит от ББР, за да финансира сделката си по изкупуването на „Пътстройинженеринг“!? И така до края на март тази година, когато  Йорданов продава „Каменни фракции“ ЕООД . 

От 31 март 2021 г., новият собственик на дружеството е адвокатът на Гайтански – Иван Емилов Георгиев. И отново дружеството е продадено за… 100 лева.  За да не бъдем голословни, ще обосновем и връзката между адвокат Иван Е. Георгиев с Румен Гайтански.  Ако се проследят документите в Търговския регистър, ще стане ясно, че Георгиев от години представлява фирмите на Вълка при всички вписвания. Името му фигурира в почти всички документи като техен пълномощник. Например – на „Аква вива“ АД, което е мажоритарна собственост на Гайтански. Адвокатът е и в управата на кърджалийския футболен клуб „Арда“, чийто собственик – и това е публична тайна – е Вълка.

Друг интересен детайл от битието на адвоката пътищар е, че през 2010 г. е бил съдия във Видинския окръжен съд, а по-късно – и в Софийския районен съд. Освен това е бил член на Управителния съвет и говорител на Съюза на съдиите в България и асистент в УНСС.

На адвокатурата се отдава през  2016 г, а днес вече е и крупен бизнесмен, защото за 100 лв. си е напазарувал дружество със …174 млн. лв. активи. Или поне това е записано във финансовите отчети на дружеството към края на 2019 година. Те представляват основно 165 млн. лв. акции и дялове, на колкото е оценено „Пътстройинженеринг“, и близо 9 млн. лв. кеш. Срещу тези активи, разбира се, стои и огромния дълг към Българската банка за развитие.

Инак, от документите става ясно, че финансовото състояние на компанията не е особено бляскаво, тъй като е генерирала 3.5 млн. лв. загуба, основната част от която е предизвикана от обслужване на банковия кредит. Като обезпечение по него са заложени дяловете на „Роудуей кънстракшън“ и „Пътстройинженеринг“.

Как в тази ситуация, фирмата ще успява да връща кредита си, не е много ясно. И защо му е на адвокат Георгиев „да си слага таралеж в гащите“ – също. Но щом е приел да го стори, най-вероятно има и готово решение за проблема.

А дали пък следващата стъпка няма да бъде именно употребяваната съвсем по закон … несъстоятелност? При която държавната банка ще трябва да се задоволи вместо с обслужването на огромния кредит, само със собствеността върху някоя и друга пътищарска машина?! Ще поживеем – ще видим, както казва една чужда поговорка.

Мариета Велинова, Банкер