Превръщат ли се служебните кабинети в „редовни“ и уморени ли са хората от избори коментираха за БТА политолозите Страхил Делийски и Иван-Асен Иванов. Вече сякаш имаме в последните година-две повече управление от служебен кабинет, отколкото от редовен, каза Страхил Делийски.

Това поставя по съвсем друг начин въпроса за служебните правителства, но ясно е, че те започнаха да се превръщат от извънреден в нормален политически инструмент, отбеляза той. Анализаторът посочи, че според изследванията на социолозите на терен немалка част от публиката имат очаквания към служебния кабинет, но добави, че при всички положения не вярва служебният кабинет да бъде във фокуса на политическия процес, просто защото е такъв контекстът. Това не е онзи контекст, в който Румен Радев и неговият служебен кабинет търсеше възможности да бъде политическа звезда в навечерието на изборите и това е едно от нещата, които ще бъдат различни, коментира той.

Делийски не очаква да има някакви „бомбастични новини“ около това, което прави служебният кабинет, както беше по времето на Кирил Петков и Асен Василев като министри. Това според него ще бъде „по-незабележим, по-администриращ, а не политизиращ служебен кабинет“. Не вярвам да се тръгне в някаква грандиозна стратегическа политическа рамка, въпреки че не трябва да отхвърляме възможността този служебен кабинет да поработи доста повече от тези около три месеца, в условия на невъзможност да се състави правителство, мнозинство, коментира още политологът и добави, че това е хипотеза, която има немалка степен на вероятност.

Това, което видяхме, поне от първия ден, е, че акцентът ще бъде свързан с решаването на енергийните проблеми – формулирането на това, което се случва в енергийния сектор и търсенето на някакви решения. Това беше много знаково първо действие на кабинета, така че там вероятно ще бъдат фокусирани усилията, смята Делийски.

В България функцията на инструмента „служебно правителство“ е ясно дефинирана в Конституцията, коментира Иван-Асен Иванов.

Той посочи, че в България функцията на инструмента „служебно правителство“ е ясно дефинирана в Конституцията и се ограничава до организацията и провеждането на честни, легитимни избори, както и до балансираното управление на страната в буферния период между две редовни правителства. Според него би било уместно, ако служебният кабинет успее да се ограничи единствено до тези свои правомощия. Иванов отбеляза обаче, че през последното десетилетие служебните кабинети са се превърнали в често явление и постепенно са започнали да добиват важна роля за формирането на българската политическа действителност.

Причините за това са двустранни и индикативни за ерозирането на парламентаризма у нас – на първо място, влиятелните фигури на настоящия и предходния президент, подпечатани от прекия им избор, а на второ – бурните политически сътресения в страната, които, изглежда, няма да имат скорошен край, коментира политологът. По думите му, тази смесица от фактори, превръщаща служебната власт в решаваща за бъдещето на страната ни, пряко е допринесла за изгряването на „Продължаваме Промяната“ на политическия небосвод и е превърнала формацията в първа политическа сила.

В контекста на силно усложнената енергийна, социална и икономическа обстановка обаче, ще бъде изключително рисков и вреден за страната ни ход, ако настоящото управление се отдаде на политически игри, вместо на реална дейност по подготовката на България за предстоящите тежки есенни и зимни месеци, отбеляза Иванов.

Назначаването на трети служебен кабинет от 2021 г. насам, честата смяна на мнозинства и чести предсрочни избори според Страхил Делийски са „ясно изражение на една дълбока органична криза на българското общество“. Това може да продължи и с десетилетия, няма никакви основания да си мислим, че можем да вървим към някаква нормализация на политическия процес, отбеляза той, като добави, че подобен тип динамики можем да видим почти навсякъде в Европа. Те са характерни в такъв момент на органична криза, в който доминиращите елити, които преимуществено владеят държавните лостове и за които обикновено държавата работи в най-голяма степен, не успяват да разкажат смислено и убедително доброто на системата, в която живеем, и хората спират да им вярват, обясни анализаторът. Погледнете навсякъде в Европа какво е доверието на гражданите към политическите елити, посочи той.