Държавният глава Румен Радев сезира Конституционния съд (КС) за тълкуване на разпоредби от основния закон, свързани със законодателния процес, съобщиха от президентската институция. Допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане в срока, посочен от Конституцията, пита президентът.

В мотивите си той посочва, че целта на тълкувателната процедура е да се преодолее наложената от ГЕРБ противоречива практика да внася промени в закони преди публикуването им в „Държавен вестник“ или преди разглеждане на вето. Радев иска да се създаде яснота и да се установи предвидимост на законотворческия процес.

„Има случаи, в които депутатите приемат повторно закон, върнат от президента за ново обсъждане, и изчакват обнародването му, за да го изменят. В други случаи парламентът изменя закона в рамките на процедурата, предвидена при обсъждане на върнат от държавния глава закон. Наред с това има и практика НС нито да изчаква обнародването на закона, нито да го променя в рамките на повторното му обсъждане при наложено вето, а да прави измененията преди да е изтекъл срокът по чл. 88, ал. 3 от Конституцията и то с друг закон, чието приемане на второ гласуване е предстоящо“, изброява президентът.

Той иска тълкуване от КС, тъй като в идентични случаи едно НС действа различно и прилага разпоредбите по различен начин. Радев смята за недопустимо преди обнародване на един закон неговите разпоредби да се изменят, допълват или отменят, освен при наложено вето. „Създават се предпоставки за нарушаване на принципа за правовата държава, тъй като ще има неяснота относно текста на приетия закон и ще бъдат засегнати адресатите на правните норми, които няма да знаят какво поведение се изисква от тях“, предупреждава държавният глава.

Радев дава конкретни примери на противоречиви поправки в закони, прокарани от управляващите чрез законодателни хватки. Той изброява машинациите по Закона за потребителския кредит от 2020 г., Закона за държавния печат и националното знаме от 2020 г., Закона за държавния бюджет за 2021 г., Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. и Закона за приватизация и следприватизационен контрол от 2018 г.