Президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев поиска от Конституционния съд да установи дали не противоречат на основния закон два текста от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

Те са причината разследвани военни на висши длъжности да нямат достъп до класифицирана информация. Казусът стана актуален покрай разследването срещу командира на 61-ва Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Димитър Шивиков. Той подаде рапорт за напускане, след като му бе повдигнато обвинение за злоупотреба със служебно положение. Наскоро стана ясно, че обвиненията срещу Шивиков са набъбнали до 3.

Плевнелиев посочва пред КС, че чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗКИ, който регламентира достъпа до класифицирана информация влиза в противоречие с постановките на конституцията. В нея е записано, че обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Законът не прави разлика дали лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или спрямо него е образувано наказателно производство, посочва държавният глава. Същият текст противоречи и на чл. 31, ал. 4 от основния закон, който предвижда, че не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Отказът за издаване и отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация поради образувано наказателно производство има за последица прекратяване на договора и освобождаване от военна служба на военнослужещия съгласно чл. 165, т. 7 от ЗОВСРБ.

„По този начин се ограничава и конституционно установеното право на труд. ЗЗКИ не позволява да се прецени дали образуваното наказателно производство се отразява върху надеждността на лицето за работа с класифицирана информация, както и дали се застрашава националната сигурност. По тази причина военнослужещият не разполага с ефективна защита, даваща му възможност да обори тези заключения, а търпи негативни последици от прекратяване на договора и освобождаването му от военна служба. Създаването на законови необорими презумпции, с които се ограничават конституционни права, каквото е и правото на труд, е недопустимо“, посочва президентът.

ЗОВСРБ не предвижда ефективна защита и не дава възможност за възстановяване на длъжност на военнослужещия, дори ако наказателното производство срещу него бъде прекратено или той да бъде оправдан. Според президента това противоречи и на принципа, че България е правова държава, прогласен в чл.4, ал.1 от конституцията.