Проф. Николай Радулов, бивш секретар и заместник министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ – „Това е България“.

Водещ: Главният прокурор Сотир Цацаров изиска от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ цялата налична в агенцията информация за банкови сметки, участие в офшорни компании, притежавани недвижими имоти в чужбина и други инвестиции от лица, заемащи висши публични длъжности както техни, така и на свързани или подставени лица. Председателят на ДАНС Димитър Георгиев се ангажира проверката да бъде направена в кратки срокове. Припомням, че преди дни президентът Румен Радев поиска службите да се заровят в задграничните сметки и офшорните компании на политици, управлявани чрез подставени лица. Държавният глава тогава предупреди, че скандалът „Апартаментгейт“, който доведе до няколко министерски оставки, е само началото и щял да покаже накъде отива държавата. Разполагат ли службите с адекватна информация за офшорния обмен? Има ли в ДАНС достатъчно аналитична или подплатена с факти разузнавателна информация, която да послужи за идентификацията на данни, по които да започне събиране на доказателства за такива сметки, връзки и идентификация на подставените лица? Изисканата от главния прокурор проверка какви резултати ще даде? Това са само част от въпросите, които ще зададем на професор Николай Радулов – бивш секретар и заместник-министър на МВР. Добър вечер, професор Радулов. Преди месец вие прогнозирахте изплуването на информации за офшорни сметки. Откъде да ги очакваме?
Николай Радулов: Информацията за офшорни сметки, участие на българи в най-различни списъци, които са изплували из публичното пространство в Европа, не е нова. И ако не се лъжа, фигурират такива информации от началото на 2010 година. Тоест избухваха в рамките на Европа и не само в рамките на Европа неща, свързани с места, които се наричат „офшорен рай“, скандали, в които неминуемо по един или друг начин фигурираше името на България. Периодично в службите е получавана такава информация. Аз не се наемам да съдя, доколко е била подробна или обобщена, но е факт, че излизаше и в медиите информация за конкретни офшорни сметки.

Само по скандала с офшорната зона в Панама, ако не се лъжа, излязоха 50 български компании и към 150 българи. Разбира се, не се стигна до публичното представяне на повече от десетина от тях като например Баневи, не за които става сума сега в момента. Става дума не за бизнесмени и не за хора, които са участвали в приватизацията. Нашият интерес днес е в това да разберем дали има необяснимо забогатели хора, дали има политици сред тези, които притежават такива сметки.

Според мен, като е започнал да казва азбуката, главният прокурор трябва да стигне до края, защото разузнавателната информация от контраразузнаването естествено, че е кът. Тоест контраразузнаването покрай някои други свои дейности би могло и е получавало по линия на партньорския обмен подобна информация, но според мен той би трябвало да се насочи към националното разузнаване, което има прерогативите, има инструментариума да работи зад граница, където са тези сметки. Същевременно пък Държавна агенция „Разузнаване“ има стари връзки с партньорски служби, така че по линия на партньорския обмен е получавала и би могла да получи информация за всякакви сметки, не само за офшорни, защото има и други сметки, които не са офшорни, а просто скрити сметки, недекларирани на най-различни нива и тип български граждани.

Що се отнася до ДАНС, тук въпросът за това е: има ли и възможно ли е в нея да има такава информация. Въпросът е възможно да бъде осветлен, ако си припомним как беше създадена тя. За който не си спомня, ще направя една кратка екскурзия назад във времето. Президентът Буш беше в България през 2007 година, министър-председателят – тогава Сергей Станишев, му обеща, че ще направи българско ФБР, за което гръмко се говореше.

Създаде се ДАНС с много широки правомощия, за които тогава тя според мен тогава нямаше капацитет и така и не го създаде. Но независимо от това от началото на 2008 година тази нова мегаструктура започна да работи и през лятото на 2008 година при мен дойде една от служителите тогава, преди това добре позната ни журналистка, бяхме не приятели, а просто близки познати – Зоя Димитрова, и тя дойде да ме попита какво може да се направи, за да се разбере, какви са имотите в Гърция на българи политици, прокурори, съдии и така нататък, защото беше излязла информация даже и в медиите за наличието на цели хотелски комплекси, собственост на българи, в Гърция. Тогава аз дадох съвет, който изобщо не е изобретение в рамките на една такава структура. Трябваше просто да се направи справка в Имотния регистър на Гърция, който не е единен.

Тоест да се възложи на гръцки адвокати да направят проверки в няколко региона, където има много българи. И моята информация е, че такава проверка е направена и информацията е събрана и тогава беше налице в ДАНС. Какво се случи и къде е тази информация? Не се получи публичност. Но аз съм сигурен, че тя е някъде там. Не може да изчезне от нищото, тъй като представлява ценност. Някъде тази информация съществува и би била в унисон с пожеланието на главния прокурор да получи информация, засягаща необяснимо забогатяване, сметки и имоти в чужбина на хора от управляващите. Освен това факт е, че през годините при всички скандали се е предавала в България и друга информация от специалните служби на други държави, особено като сме в Европейския съюз, информация, засягаща българи, които са налични в различни типове списъци, свързани с офшорни зони и скрити сметки. Такова нещо се получи, доколкото си спомням, преди години от Германия, когато Германското разузнаване успя да придобие няколко диска със сметки в швейцарските банки. И там, доколкото съм информиран, е имало и доста сметки на българи.

Същевременно по време на скандалите за офшорките в Панама, доколкото си спомням, НАП беше направила свое собствено проучване и беше изпратила даже представител, сега не мога да си спомня дали директора, или заместник-директора на НАП, на един от международните форуми, където се разглеждаха проблемите, свързани точно с тази новоизлязла информация за офшорни компании и сметки в Панама. Така че истината е, че в българските специални служби може би неподредена, систематизирана и проверена и подредена по някакъв определен начин информация съществува. Далеч съм от мисълта, че служителите в специалните служби не са уведомявали ръководството на държавата.

Трябва да си абсолютно безотговорен, когато получиш такава информация, да не подадеш, макар и в по-обобщен вид, информация до този, който управлява държавата в момента, няма значение кой е той, и, разбира се, държавното ръководство да не прояви интерес и да не поиска идентификация на собствените си сметки. Тоест в по-близкото и по-далечното минало не може да не са правени такива неща, освен ако това не е умишлено неглижирана тема. Освен това нищо не пречи, освен поръчката на господин главния прокурор, да се направят проверки и да му се предостави информацията, нищо не пречи на ръководството на Сектор „Сигурност“ да разпореди с възможностите, които имат специалните служби, да се свържат със своите колеги от европейските страни.

Мисля, че с удоволствие те ще ни изпратят информацията, до която имат достъп, а те имат достъп, защото многократно отговорни служители например шефът на Германското разузнаване, един от заместниците на „Ми-6“ са правили заявление по повод на наличието на терабайти информация, свързана с тези сметки. Така че просто се изисква положително усилие от нашите специални служби и политическа воля. И аз мисля, че ще бъдем залети от информация за това, къде отиват парите от България.

Водещ: Проф. Радулов, какво е притеснителното в задграничните сметки на българи?

Николай Радулов: Няма нищо притеснително, ако те по съответния начин, по който изискват законите на страната, биват декларирани и биват оповестени: какво се съдържа в тях, къде са, каква е причината тези хора да имат сметки в чужбина. Но вие виждате, че в декларациите на нашите политици и висши служители в държавата липсват най-елементарни неща като закупени имоти, като части от тераси или цели тераси, като направени на терасата барбекюта, сауни и прочие. Това поражда основателно съмнение в целия народ, че едва ли са били толкова откровени българските политици за сметки, които не напразно са направени в чужбина.

Водещ: НАП не би ли трябвало също да получава автоматизирано или при поискване информация за офшорни сметки на български граждани?

Николай Радулов: Да, ако българските граждани ги декларират. В момента се изгражда такава система, която може би в рамките на десетина години ще позволява тези сметки да не бъдат анонимни и да бъдат ясни поне за органите на държавната власт, за службите на сигурност и за тези структури, които се занимават с данъците – да бъдат наясно с това кой какви имоти и сметки има в чужбина.

Само до края на тази година Швейцария със закон е обявила, че ще разшири обхвана на страните, които могат да проверяват сметки на свои граждани в тяхната банкова система и мисля, че в момента са обхванати почти всички страни от Европейския съюз, но до края на годината ще бъдат обхванати 80 страни, тоест и страни извън Европейския съюз. Това, което днес все още може да бъде скрито, съвсем наскоро до края на годината или и догодина вече няма как да бъде опазено в тайна. И аз мисля, че сега е времето специалните служби да заработят малко доверие, което през последните 10-15 години са изпуснали. И да изпреварят това, което неминуемо ще се случи – да извадят от местата, където държат документи, съдържащи тази информация, която ги интересува.

Много е важно да не се опита някой да укрие или да поднесе според някакви свои разбирания да обработи и да подаде не цялата информация, а информация, която засяга само част от тези хора, които интересуват обществото, защото истината ще излезе много скоро и това може до безкрайност да влоши имиджа на държавната организация в страната, на държавните институции. И без туй доверието не е много високо, не трябва да се рискува да бъде напълно загубено, защото тогава цялата държавна машина, която би трябвало да поддържа националната сигурност, от само себе си ще се срути и ще се налага да се изгражда отново от нулата.

Водещ: Проф. Радулов, преди години правих интервю с главния прокурор на Швейцария – Карла Понти – и тя тогава бе изумена, когато й казах, че швейцарските банкови сметки на наши сънародници представляват голяма банкова тайна и оторизирани органи нямат достъп до тях, тя ме увери, че всеки прокурор – независимо на какво равнище е – би могъл да се обърне към швейцарските власти, да поиска такава информация и ще я получи. Това е законово регламентирано. След това си спомням през 2014 година как директорът на НАП пътува до Германия, за да получи данни за швейцарски сметки на българи. По-късно бе получен и диск от Лихтенщайн. Тоест, тези информации съществуват. Защо чак сега се заговаря за тях?

Николай Радулов: Вижте, аз мисля, че никой не се съмнява, че тези информации съществуват. Разбира се непрекъснато в страната под сурдинка вървеше цялата тази информация, както разбира се и информацията, свързана с последните скандали за апартаменти, къщи за гости и т.н., но всъщност всичко вървеше под сурдинка, защото имаше обясним страх. Имаше автокоригиране на това, което може да се говори. Медиите – не казвам, че имаха забрана в официален или писмен вид, но се знаеше, че който започне да говори по темата, рано или късно изскача от редакцията или от мястото, където работи. Разбира се, причините, поради които се случваха тези отстранявания, бяха благовидни. Вие си спомняте, как преди по-малко от година при задавани въпроси на политици на другата седмица един журналист си отиде.

И всъщност цензурата в България през последните 5, 6, 7 години е толкова силна, че всичко изглеждаше и трябваше да изглежда, че се движи по мед и масло. И трябваше една финансирана от САЩ институция да заговори, да го напише, да направи интервюта, за да се счупи този калъп на омертата, който съществуваше в България. Очевидно е, че всяко нещо, което се пази като обществена тайна и противоречи на обществения морал, рано или късно се появява в публичното пространство. И тогава, разбира се, ефектът е убийствен. Вие виждате и доверието в прокуратурата какво е, и доверието в Народното събрание. Това са трупани негативи с години от подобни неща, които са вървели под сурдинка, и аз мисля, че сега е времето да се извърши генерално прочистване, за да започне държавата да действа нормално и хората да го почувстват, защото хората нямат доверие.

И вижте сега – това е един прекрасен ход, който прави главният прокурор. За съжаление обаче, хората като че ли не вярват, хората не вярват, че ще бъде извадена информация наяве, хората не вярват, че това се прави от желание за справедливост и спазване на закони. През цялото време от сутринта, откакто излезе информацията за искането на главния прокурор – навсякъде в социалните мрежи нещата се обясняват по-скоро като някакви политически хватки за удряне на противника или пък като желание на главния прокурор да си гарантира някакво хубаво място след като му изтече мандатът. А аз си мисля просто, че главният прокурор най-накрая постигна това състояние, за което се надявахме, когато застъпи на пост. Признавам, че аз имах много големи надежди, когато той стана главен прокурор. Правеше ми много добро впечатление. Може би, ако тогава беше намерил в себе си сили да се опита да разкрие задкулисието и това, което хората си говорят, но не смеят да го говорят публично, може би нещата щяха да изглеждат по друг начин и той щеше да е с може би най-високия рейтинг в държавата. Просто неговият пост му дава тази възможност, мястото, което заема, е изключително благодатно, за да направи нещо за хората. За съжаление, това е като последните първи копки преди избори.

Водещ: Какво може да се случи, ако въпросната проверка доведе до поредната показност, а не до реална борба с корупцията, тоест не извади конкретните имена?

Николай Радулов: Наистина е възможно и това. Аз все пак се надявам, че службите ще проявят благоразумие и честност и това, което имат, ще го предоставят, а същевременно ще използват и малкото останалия им капацитет да съберат допълнителна информация, която не е толкова трудна за събиране. Партньорските служби с удоволствие представят информация, особено информация от този тип, която няма как да навреди на операции, които те провеждат в момента, така че просто се иска малко политическа воля и храброст.

Водещ: Проф. Радулов, след офшорките какво следва?

Николай Радулов: След офшорките и тайните сметки следват имотите в чужбина. Вие виждате, какви безобразия наблюдаваме, тоест и преди ги знаехме, но сега, както се казва – ги виждаме с очите си и във вестниците, какви безобразия с имоти се случват в държавата. Още по-големи безобразия с имоти вероятно съществуват в чужбина, в най-различни прекрасни държави като Гърция, като Испания.

Водещ: Монако, Франция, Южна Франция.

Николай Радулов: Да, и Монако, и Франция – да, и във Франция има такива. Но въпросът не е в това, как няколко много богати човека са си направили имения във Франция или някъде другаде, а как много други хора, които не са бизнесмени, а цял живот са държавни служители, са си направили не по-малко крупни имения, как различни държавни чиновници притежават огромни имения в Гърция. И знаете ли – за една от териториите в Гърция съвсем случайно получих информация и там се говореше за имения съвместно едно друго на адвокати, прокурори, съдии, тоест един български рай, който за обикновения българин е безкрайно далече, и ненапразно този български рай не е в България.

Водещ: Няма ли възможност такава информация да бъде някак си прикрита, да се прехвърлят скоростно тези имоти на подставени лица, нямащи нищо общо на пръв поглед с притежателите?

Николай Радулов: Тази работа с подставените лица до време работи. При едно старателно изследване – аз даже не казвам талантливо изследване, защото няма кой знае каква креативност в криенето на тези имоти, връзките ще излязат. На някой баща му – не той, а баща му, не държавният чиновник, а баща му е купил имение в Гърция. Да де, ама баща му е от едно село, което цялото село, ако му събереш приходите за последните 100 години, не може да се съберат такива пари, за да бъде купен такъв имот. Или пък на леля ти, или пък на чичо ти, или пък на някаква офшорка, която е с номинални директори, които не са истинските собственици, само че сега в момента на много места се променя законодателството и биват принуждавани реалните собственици да излязат на светло, тъй като мерките против изпиране на пари, против финансиране на тероризма все по-силно натискат и офшорните зони да се излязат на светло по отношение на собствеността. Всички тези неща ще излязат, а пък доколкото знам в Гърция трябва до края на тази година да заработи единния национален регистър, който засяга недвижимата собственост, така че без особени усилия най-вероятно след щракане на мишката в компютъра ще можем и ние да проверим, кой какви имоти има, ако не той – неговите близки и приятели.