Възраженията срещу кандидатурата за главен прокурор на Иван Гешев може би не са разбираеми за всеки страничен наблюдател – човекът се заканва на олигарсите, на мафията, щял да се бори с престъпността…

Какъв е проблемът с тази кандидатура?

Не е в това, че Гешев се заканва стръвно като милиционер да се бори с престъпността, да мачка олигарси. Не е и толкова страшно, че за него заподозрените са виновни преди доказване. Съдът ще го озапти, ще плащаме обезщетения след време, както за Цветанов.

Проблемът е, че Гешев е пионка, куче на каишка, което ще хапе избрани. Ще си затваря очите за престъпления на едни, а ще гони други. Както беше и досега. Има недосегаеми олигарси, има и такива, които трябва да се мачкат.  Прокуратурата и сега си затваря очите пред явни престъпления, очевидни, доказани с документи, например кражбите и измамите в банките. Но за нея врагът е само удобният Цветан Василев.

И сега Гешев е зам.-главен прокурор, а няма никакви сериозни успехи в борбата с престъпността. Действията му са преди всичко пропаганден шум. В своята концепция, изтъкана от общи приказки, Гешев обещава да отговори на очакванията за справедливост. Защо досега не е успял да отговори? Защото обществото никак няма усещане за справедливост откакто Гешев е важен фактор в прокуратурата и спецпрокуратурата. Пречил ли му е някой?

Най-напред виси въпросът дали Гешев е адекватен за този пост, от който ще зависи борбата с престъпността и до голяма степен състоянието на обществото в мандат от следващите 7 години.

Спорните моменти са много. Гешев е единствен кандидат, което опорочава избора въобще. Въпреки че Гешев грубо излъга (или показа, че е неинформиран) в пространно интервю пред БНТ, че и Лаура Кьовеши била единствен кандидат за главен прокурор на ЕС. Демек – може. Само че Кьовеши беше пресявана заедно с още трима кандидати. И още не е избрана. Докато към Гешев медиите се държат сякаш вече е главен прокурор.

Веднага възниква въпрос – в цялата прокуратура този ли е единственият достоен?

И защо по принцип няма прокурор, прочул се с успехи в борбата с престъпността? Нещо, за което България постоянно търпи критики, включително от чужбина.

Кандидатурата на Гешев се представя с всички пропагандни похвати на обслужващите властта на Борисов медии. Той е непрекъснато в новините, още далеч преди да бъде обявен за кандидат. Той лично поднася почти всички новини от прокуратурата, дори да няма пряко участие в тях. Камерите забравиха говорителката на главна прокуратура заради него.

И когато прекаленото му присъствие в медиите доведе до логичен въпрос – ще се кандидатира ли за главен прокурор – Гешев отговори, че 99 процента няма да става главен прокурор. В стила на всички избрани от Борисов. По същия начин Плевнелиев, месец преди Борисов да го кандидатира за президент, каза, че няма такова намерение и имал работа като министър. Аналогията не е случайна. Изборът е на Борисов, без съмнение. Какъвто беше и изборът на Цацаров, по думите на един друг градски прокурор от изтеклия запис в жилището на Борисов в Банкя.

И при избора на Борис Велчев за главен прокурор той беше единствен кандидат. Но беше безспорен юрист, без неадекватни изказвания, и не предизвика възражения в нито една колегия, било съдийска, адвокатска или прокурорска.

Впрочем, и предишният Никола Филчев, и сегашният Цацаров, са безспорни юристи, които могат да търпят всякакви други възражения, но не и за професионалната им компетентност. Докато с Гешев единствен кандидат това е проблем. Резките му изказвания веднага предизвикаха реакция в адвокатската колегия. Срещу него се изказаха и отделни съдии (виж тук). Гешев буквално обяви своите врагове,

сред които на първо място определи „политически кръг и медии“, свързани с „подсъдимия Прокопиев“. Отправи заплахи към Христо Иванов, един от лидерите на Демократична България – „да внимава”.

На второ място постави олигарсите, които и да са те, но очевидно само избрани. Обяви за свои противници и адвокатите. Чак на трето място поставя мутри, престъпници и крадци-държавни служители (виж тук обясненията му в интервю).

Гешев е с манталитет на полицай, какъвто на практика е, макар да има стаж като следовател и прокурор. Такива са възпитаниците на школата в Симеоново, сега полицейска академия. Но сред тях така неадекватно не се е изказвал нито един прокурор, нежели кандидат за главен прокурор. Гешев в спонтанното си интервю обясни, че едва ли не разделението на властите било „десен екстремизъм”. За да декларира после в излъсканата си концепция, пълна с общи приказки за борба с престъпността, че щял да спазва разделението на властите… То оставаше и да не го спазва.

В някои коментари се прокрадна версията, че кандидат-главният прокурор Гешев е с диктаторски милиционерски манталитет и ще се обърне срещу хората, които го избраха. Щял да посегне на Борисов, с него той си слагал главата на дръвника и т. н.

Нищо такова няма да се случи. Имаше и други главни прокурори – Татарчев и Филчев, които бяха избрани по партийна линия и после се обърнаха срещу хората, които ги избраха. Но каквито и да бяха, те бяха хора с характер. В сравнение с Гешев дори безличният Борис Велчев и послушния Цацаров изглеждат личности. По-подходящ послушник не може да се намери.

Гешев е избран да продължи сегашното положение – да имаме политпрокуратура, придатък на властта на Борисов. Прокуратура, която се използва като инструмент за рекет.  Един ден всичко ще свърши катастрофално, ще се срути като къща от карти. Още на първите избори, които ще загуби Борисов. Той затова ще се опита да стане президент, изборът на главен прокурор не му е достатъчен като гаранция, че няма да бъде преследван. Защото има за какво.

Иван Бакалов, е-vestnik.bg