Отказът за Шенген е „черен геополитически знак“, който показва докъде ще бъде Европа в средносрочна перспектива – „докъдето са били хабсбургските граници“. Ние на Европа сме в кърпа вързани, така или иначе. Тя има нужда от междинна, периферна територия – нещо средно между „Мордор“ и „силите на светлината“ и тази функция се изпълнява от България и Румъния. Това каза социологът проф. Иво Христов пред БНР.

Украйна е дългосрочен проект, подготвян много отдавна, не от 2014-а година, подчерта той.

„България и Румъния са във военностратегическия чадър на НАТО, на САЩ. Те са в опасна полоса на задълбочаващия се конфликт“, изтъкна социологът-юрист. Той прогнозира голямо разгаряне на конфликта със замръзването на земята в Украйна.

 

Подготовката на мобилизираните в Русия завършва и започва тяхната инфилтрация в западна посока. Когато се задвижи такава маса от хора, въпросът е докъде ще спрат, допълни той.

 

Русия бавно „влиза в привичния за нея от историческа гледна точка режим на военен лагер“, а „влязат ли във военен режим, всичко е възможно“, коментира проф. Христов в предаването „Политически НЕкоректно“.

Отвъд „кресливите псевдоелити в България“, които не са държали оръжие, все пак „факторите, от които зависи реалното вземане на решения, имат предпазлива позиция и се опитват да минимизират щетите“, смята той.

„Пушечното месо на Източната Европа ще бъде хвърлено на украинския фронт, рано или късно“, песимист е Христов.

Той изрази позиция, че референдум за еврото е практически невъзможен и „това е геополитическо решение, което вече е взето“ не от нас.

„ЕС влиза във все по-сериозна криза и трябва да преразпредели част от плащанията. Българският финансов потенциал е мизерен, но тепърва Европа навлиза в дълга и системна криза и „жалкият български лев също е от полза, трансформиран в евро“, мотивира се анализаторът.

Политическите сили играят „особено танго“ – за пред публиката всички твърдят, че искат да направят правителство, но истината е, че искат, „ако може някакъв бушон да поеме пасивите на ситуацията в най-тежките зимни месеци“, както и шоковете във външнополитически план, описа политическата ситуация проф. Иво Христов.

Той изказа предположение, че по-скоро се готвят в средносрочен политически хоризонт – местните избори, които „гарантират окопаване на терена“.

Казаното от държавния глава Румен Радев относно „Продължаваме промяната“ и политическата шарлатания проф. Христов разчита като „дълго трупано недоволство и разочарование, гняв на моменти“, които са намерили вербален израз. По думите му това е „поредният спукан политически балон“ в годините след 2000-а досега.

„България не е много сложно да я управляваш. Едно посредствено общество не се управлява сложно“, коментира той.

„Тези балони се пукат с все по-голяма скорост. Балоните започнаха да се пукат по-начесто. Срокът им на годност става все по-къс, качеството – все по-ниско.“, добави социологът.

Авторите на проектите са „комбинация на българското задкулисие и на външния фактор“ – в какви съотношения, е въпрос на конкретен разговор, подчерта той.

Според него проектът „Продължаваме промяната“ е бил „съшит с бели конци, много несръчно, от неудачни актьори“, но е изпълнил основните си задачи – скъсване на отношенията с Русия, Македония и „окончателното затриване на българската енергетика“.

„И в този смисъл е успешен, което им гарантира политическо възпроизводство в средносрочен аспект“, изтъкна професорът.

По първите две точки нещата са изцяло изчистени, а по третата все още сме забили спирачка преди пропастта, отбеляза той.

В България никога в историческа перспектива не е имало култура за активна и упорита съпротива отдолу, която да налага решения на продажни сили, посочи още Христов. Той смята, че има мълчалива съпротива, но ако дойде денят Х, нашето общество по-скоро няма да бъде готово да се съпротивлява.

Украйна е дългосрочен проект, подготвян много отдавна, не от 2014-а година, подчерта още в анализа си проф. Иво Христов.

Относно опита за преврат в Германия проф. Христов каза, че има напрежение между проатлантическите брюкселски елити и старите аристократични континентални елити, които желаят по-независимо поведение на Европа.

„Този процес върви все по-сериозно. Германия е ключовата територия. Там се натиска на тази болезнена точка, за да бъдат предупредени всички останали.“