* Михаил Мирчев е роден на 24 октомври 1954 г. в София. Завършил е философия и социология в СУ „Св. Климент Охридски“. Професор по социология в УНСС. Председател на БСА. Научен ръководител на социологическа агенция АССА-М. Той е номиниран от социалисти за кандидат за кмет на БСП в София.
Проф. Мирчев, много смело решение да приемете да бъдете номиниран за кандидат-кмет на София от БСП? Червен кандидат досега не е имал шанс в столицата.
– Не е съвсем точно. Резултатите на банкера Стоян Александров през 2003 г. бяха добри. Той загуби на първия тур само с 5000 гласа. Въпреки че кампанията тогава не беше последователно направена, а в последната седмица имаше стъписване. Тогава той имаше реални шансове.
Но София се смята за син бастион. Както се знае, почти целият електорат на ДСБ е тук.
– Те са локална партия, софийска, и то в 23-и и 24-и район преди всичко.
На какво разчитате тогава?
– Вие ме подпитвате, като загубя срещу Йорданка Фандъкова, дали ще си посипя с пепел главата? Така ли? В една такава кампания, като се тръгва от толкова ниска стартова позиция – безспорно позицията на БСП сега е много ниска, моята позиция като кандидат за кмет от тази политическа сила също ще бъде ниска. И оттам нататък има няколко стъпала на успеха. Примерно гледат се числата. На последните избори успехът на БСП беше 103 000 гласа. Ако аз отида на 130 000 гласа, това ще бъде успех? Зад едно такова число за кмет стои процентът и бройката на общинските съветници. Ако издърпаме бройката общински съветници с 3-4 нагоре, това ще направи ли групата много по-авторитетна и по-значима?
А я си представете, че аз преборя кандидата на ДСБ и сините и се класирам за 2-ри тур. Това би било „изборна изненада”. Освен това има чисто символно значение.
Политическите промени в България започват от София, промени срещу това доста цинично и криминално дясно управление. Ако има някаква оздравяваща и нормализираща тенденция, включително и с по-значимо участие на левите и лявото, на интелигенция и по-здравомислещи отговорни хора в София и България, то това пак трябва да тръгне от София. Така че на това чисто символно равнище не бих казал, че сме обречени на загуба.
Всички социологически агенции дават висок стартов рейтинг на Йорданка Фандъкова, около 50-60 процента. Той реален ли е, или е кух?
– Ами, като декларативен вот в момента, при цялата тази пропаганда в полза на нейния миловиден русоляв образ, съвсем е нормално. Още повече че все още няма извадени контракандидати, за които хората да са разбрали. Не се знае за БСП аз ли ще бъда, или някой друг. Не се знае сините с какъв кандидат ще бъдат, Вили Лилков или някой друг. Не се знае патриотите с какъв кандидат ще бъдат. Така че, когато си един срещу някакво размито и неясно нещо, твоят декларативен рейтинг на този етап ще се измерва много високо, 50-60% засега е нормално.
А десните имат ли някакъв шанс в синя София?
– Имат шанс, да. При условие че в главите им най-после влезе простата истина, че техният пряк противник в София не са левите, а е Бойко Борисов и псевдодясната му лична партия ГЕРБ. Това не могат да го разберат още от 2007 година. Дано стане най-после, защото България и София имат нужда от нормално дясно и нормално ляво.
Но като се спомена името на Соломон Паси, в Реформаторския блок се изпокараха.
– Ами, няма нищо нормално дясно в името на Соломон Паси и затова всички подскочиха.
Все пак той е човек, който е направил доста за България като външен министър при НДСВ.
– Някои си мислят, че е направил доста като плюс. А други си мислят, че е направил доста като минус за България. Отношението към Паси е полярно.
Запознат ли сте с проблемите на столичния град?
– Първо, съм запознат като софиянец. Второ, съм запознат като социолог. Аз от 1999 г. на всеки избори правя по едно, две, три изследвания. А ние, социолозите, имаме малката привилегия много по-систематично да виждаме проблемите в тяхната комбинация, в тяхната дълбочина. Първо, от обективна гледна точка, и второ, от гледна точка на преживяването – какво е мнението на хората, усещането на хората за проблемите и рейтингът в главите на хората за проблемите, с които една кметска управа би трябвало да се справя. Така че се чувствам достатъчно подготвен. Не по-малко от една детска учителка, от напет пожарникар или друга подобна професия.
И все пак какво Ви накара да скочите от социологията в политиката, след като досега сте стояли встрани?
– Вижте, аз досега съм правил научна кариера. Но заедно с това и експертна кариера. Паралелно с всичките ми чисто академични занимания и с професорската ми преподавателска кариера винаги съм се занимавал с политическа експертиза. Поне от 1999 г. участвам във всички избори не само като изследовател, но и като консултант.
Второ, в полето на моята академична кариера аз имам няколко центъра, един от които е социология на политиката. Така че аз с политика – от ценностна гледна точка, от идеологическа гледна точка, от институционално-процедурна гледна точка, цял живот съм се занимавал и с политика, и с управленски институции. Така че скокът ми сега не е толкова голям и неестествен.
Както ние написахме – не сте изхабено лице в политиката.
– Винаги съм бил близо до БСП, никога не съм крил тази си близост. Но никога не съм участвал в апаратни игри, не съм заемал никакви постове. И в този смисъл не съм изхабен, това е вярно.
Всички социолози предвещават лошо представяне на БСП на местните избори. Смятате ли, че новият ляв курс, който бе приет на конгреса, ще им помогне? Трябва ли БСП да се очисти от хора като Драгомир Стойнев, например?
– Очистване трябва да има в БСП. До момента аз съм назовал две имена – Кристиян Вигенин и Ангел Найденов. Ето, вижте тези дни какъв грозен скандал тече с Георги Кадиев. Днес (сряда – б.р.) разбирам, че в парламента хората от групата са го изпъдили от мястото му и са казали, че като колеги не искат да седят с него. От вчера (вторник -б.р.) е поставен въпросът за неговото изгонване в буквалния смисъл от парламентарната група. Това е свързано с неговото законодателно предложение да има промени в Изборния кодекс, така че да може да се прави изборна пропаганда не само на български език, но и на някакви други езици.
Ето, виждате, натрупват се имена, за които се задават въпроси, а още не са дадени ясни отговори. Убеден съм, че в политиката трябва да има лоялност. Когато има въпроси и подозрения за някакви нередности, политикът трябва да даде на своите колеги ясни и аргументирани отговори. Така че този процес в БСП е все по-драматичен, той до изборите ще набира сила.
Не се ли страхувате, че веднага ще извадят компромати за Вас – за произхода Ви, ще Ви нарекат комунист?
– Това не е компромат. Това е злоба. Вижте, аз съм от малкото фамилии от старата номенклатура, срещу които просто досега не можаха да извадят компромати. Има, общо взето, някакви глупости и недомислици, които се говорят. Слагат им се някакви емоционални идеологизирани знаци. Но няма нищо реално, за което да се хванат. Иначе срещу баща ми (Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП – б.р.), ако имаше реален компромат, щяха да го побъркат. Ако имаше истински компромати, и на мен нямаше да бъде простено. На сина ми (Стоян Мирчев, депутат от БСП – б.р.) – защото ние сме тримата така или иначе в политиката – също от една година нямаше да простят. Ако имаше наистина някакви компромати за нашата фамилия, досега нямаше да ни пожалят. Но просто няма за какво да се хванат. Не сме крали и сме открити и почтени хора. Така че измислици може да има, клевети може да има, идеологизирания, емоции и плашила може да има, но не компромати. Това не са компромати. Компромат е, когато си направил нещо лошо и те хванат по бели гащи и след това те извадят на сцената, за да си получиш наказанието. Такова нещо досега не е открито за нас.
А бихте ли приели подкрепа от ДПС?
– Не. Вижте, честно ще кажа, аз като социолог съм работил и за ДПС – например през въпросната 1999 година. Но ДПС вече прекрачиха всякакви граници на търпим компромис с тях. Вече втора година Лютви Местан води открито сепаратистка антибългарска политика, антидържавна и антинационална. И при това положение, колкото и политиката да е поле на компромисите, има едни компромиси, които от определен момент нататък не бива да се правят. Докато, разбира се, ДПС върви в тази антибългарска, сепаратистка линия. Ако те променят своята политика, отново може да става дума за някакви компромиси.
Защо Бойко Борисов дойде за втори път на власт? Поради липса на алтернатива ли само?
– Поради липса на алтернатива. Поради рязкото отслабване на БСП като алтернатива. И поради огромното количество пари, борческо насилие, административен рекет върху за съжаление нарастваща група избиратели. Фалшифицираната част от изборите рязко набъбна. Това е системата „Цветан Цветанов“. На последните избори тя сработи, както никога досега. Това са двете обяснения.
Според Ваши колеги Бойко Борисов губи избиратели, въпреки че на пръв поглед изглежда обратното.
– Губи избиратели. Първия път той спечели близо 1 700 000 гласа, а последния път – само 1 100 000 гласа. Можете да си направите аритметиката. Проблемът е, че БСП имаше навремето 1 100 000, а сега се сви критично до 500 000. Пак можете да направите аритметиката.
Случаят „Гърмен“ изолиран ли ще остане, или ще се наблюдава ефект на доминото?
– По-скоро ефектът на доминото. Навремето правех демографски изследвания, 2004 година. Още тогава предупредих, че чрез циганската гето-раждаемост се извършва на практика една подмяна на структурата на населението. И още тогава въведох термина „циганизиране”. Тук не визираме всички цигани, а само гето-циганите, които са някъде 50-60% от всички цигани в България. И са концентрирани в определени големи градски райони, в София има два-три такива, в Пловдив е „Столипиново“.
Има още 7-8 поразени големи града, нарастващо число села и малки общини, циганските махали там стават социална напаст. Пак говоря за гето-махалите, защото има и много градове и села, където циганите са си мирни и тихи, и са относително работливи, ако има кой да им обърне внимание и да им даде възможност. Така че крайно опасни са тези „сиви зони”, както се наричат в теорията. В Гърмен – имате община, имате кмет и имате едно циганско място, то дори не е квартал, не е махала, където живеят огромно количество хора. Те се оказват абсолютно безконтролни. Никаква форма на контрол от държавни институции. Те станаха много като брой, станаха екстремистко нахални, сега виждаме стават войнстващо агресивни. И това го има на много места. Имахме Катуница преди година-две, сега имаме Гърмен, в София наскоро имаше подобен опит в „Западен парк“ – „Факултета“. Това ще продължава, докато държавата не се стресне. Държавата толерира този тип цигански изяви, вместо да ги ограничава.
Ще минат ли промените в конституцията в парламента?
– Вижте, сегашното петорно мнозинство в нашия парламент вече гласува такива ужасни дивотии, че ако решат, ще могат да прекарат и промените в конституцията. И отново пак със съдействието на „братята“ от ДПС, които хем са опозиция, хем на практика са управляваща опозиция в момента. Подкрепят всичко най-вредно за България.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране