Преподавателят по Конституционно право в СУ „Свети Климент Охридски“ проф. Пламен Киров очерта пред News.bg няколко варианта за продължението на предсрочното прекратяване правомощията на главния прокурор Иван Гешев. Вчера Висшия съдебен съвет (ВСС) отстрани главния прокурор с 16 гласа „За“ и 4 гласа „против“.

Проф. Киров обясни, че президентът първо може да подпише указа, но надали това ще е днес. „Министърът на правосъдието Атанас Славов изглежда доста наивен човек – какво си мислят – че президентът ще отиде в администрацията и веднага ще подпише указа ли? Така се манифестирало по време на комунизма и тези момчета имат същите маниери и навици като по онова време – нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено“, коментира конституционалистът. Президентът може да подпише указа още днес, но може и да го върне с бележки за начина, по който е протекла процедурата, очерта вариант Киров.

Според него президентът може и да има основание първо да върне указа, защото не е ясно дали този ВСС е в правомощията си да предлага смяната на главния прокурор или да не го върне, а да изчака решението на Конституционния съд. От решението на Конституционния съд трябва да стане ясно и да се постанови решение, с което да приеме или не, че ВСС, след като е с изтекъл мандат, не е компетентен изобщо да работи. То тогава указът на президента за освобождаване на главния прокурор ще се окаже, че е недействителен от деня на подписването си и Гешев ще трябва да се върне в прокуратурата като главен прокурор, също както Иван Иванов се върна начело на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Първоначално проф. Киров се изрази метафорично и припомни митологичния конструкт – първо трябва да бъде изяснено коя е ламята, дали ламята е само една и колко глави има. „Може да се окаже, че има много лами, много змейове и всички са триглави, седемглави и така нататък.“

ВСС са направили само първата крачка, ако гледаме начина, по който процедира съветът: същите хора, избрали Гешев за главен прокурор със 17 гласа „за“, сега го освобождават или направиха стъпка към освобождаване. Ако в първия случай те са действали мотивирани от политически интереси, то във втория случай как действат – безпристрастно или от политически интереси? Въпросите са много и въпросът не е само един, за прекратяване предсрочно мандата на главния прокурор, посочи проф. Киров.

Той добави, че ако някой си мисли, че като се прекрати мандатът на Иван Гешев, няма да бъде избран втори или трети Гешев – много се лъже. „То, ако ставаше само с конституционна реформа, нали Христо Иванов я направи 2015 г. и сега всичко трябваше да е цветя и рози. Тези промени не допринесоха за промяната за начина, по който работи съдебната власт“, коментира проф. Киров и даде пример, че проблемите не са само в прокуратурата, но и в съда.

Проф. Пламен Киров смята, че Гешев може да търси подкрепа отвсякъде, но точно подкрепа от европейските лидери няма да получи. „Най-вероятно от този ход на главния прокурор ще има някакъв политически резонанс и някакъв публичен и медиен ефект. „Само че тези институции, които използват един особен птичи, пуешки език и така говорят, че не се знае какво искат да кажат. Вслушайте се например в изказването на Мария Габриел, защото тя е чиновник, от ЕС и от висше ниво и вижте, когато тя говори какво казва и дали казва нещо. По този начин се говори в институциите в ЕС“, сравни конституционалистът.

Според него нищо не може да се очаква от Европа в подкрепа на Гешев. В България се е изработила отдавна една схема – от нас тръгват идеи, които отиват в ЕС, там се оформят и спускат в България като претенции на еврочиновничеството към България. Произходът на тези идеи е български, но минавайки и обличайки се в европейски одежди, се спускат като задача за изпълнение, добави проф. Киров.

„Да се очаква, че от ЕС ще кажат – абе момчета, вие много лошо постъпихте с Гешев, не се надявайте на това“, каза той.

Проф. Пламен Киров е скептичен, че Гешев ще създаде политическа партия или ще направи политическа кариера в България. Бивши президенти правят партии, бивши партийни функционери правят партии, бивш министри правят партии, даде пример той. Това са едни проекти почти като бизнес начинания, облечени в някаква политическа форма, посочи проф. Киров и даде пример, с „Български възход“, които влезли веднъж в парламента, а на следващите избори потънали.

Проф. Пламен Киров гледа скептично и на идеята да няма изобщо главен прокурор в България. Когато се променят институциите, включително и съдебната власт и се премахне фигурата на главния прокурор от Конституцията, с основания се поставя въпросът може ли Обикновено Народно събрание да извърши тази промяна и не е ли необходимо Велико Народно събрание, запита той. Между другото също важи и за служебното правителство, което също искат да махнат – вижте колко е извратено политическото мислене в България, разочарован е проф. Киров.