С бездействието си министрите на околната среда и водите и министърът на регионалното развитие не са положили достатъчно грижи за стопанисването на имущество, в резултат на което са последвали щети, а и вреди за човешкото здраве. Евентуално преписката съдържа данни и за безстопанственост.

С този мотив Районната прокуратура в Перник изпраща преписката за водната криза в града на Специализираната прокуратурата. Тя е компетентна да разследва престъпленията по служба на хората на висши ръководни длъжности. Постановлението, с което „Сега“ разполага, е от 10 декември.

Перник продължава да е в тежък режим на водата.

Проверката на прокуратурата в Перник започва по отворено писмо на хората от града. С него се настоява да бъдат разследвани някогашният регионален министър Лиляна Павлова, бившият областен управител Ирена Соколова, бившият кмет Вяра Церовска и директорът на ВиК Перник Иван Витанов.

Справката, която „Басейнова дирекция Западнобеломорски район“ (БДЗБР) е изпратила на прокуратурата, показва, че през ноември 2018 г. в яз. „Студена“ е имало 15 млн. куб. м. вода. През октомври 2019 г. водният обем е малко над 8 млн. куб. м. Месечният разход е около 1.6-1.8 млн. куб. м. Отбелязано е, че не са надвишени лимитите, както и че няма нарушения на режимния график на месеца. Графикът е подписан от екоминистъра.

На 19 ноември БДЗБР е уведомена от екоминистерството, че в язовира има 4.7 млн. куб. м. вода. и се преустановява ползването му за други цели. Справките на басейновата дирекция за август сочат различни наличности, като разминаването е 80 хил. куб. м.

От постановлението става ясно още, че ремонтът на язовирната стена е възложен през 2017 г. на „Хидроконструкция Хиделито/ХБМ Карпи“ – Румъния. Стойността му е 32 млн. лв., финансирани със заем от Световната банка. Ремонтът още не е завършил.

Вместо да започнат да решават водните проблеми на Перник, вчера министрите си прехвърляха вината за кризата. Регионалният министър Пета Аврамова заяви на изслушване в парламента, че няма да носи чужди грехове, тъй като МРРБ не отговаря за управлението на водите – няма информация за нивата на водоизточниците, не следи и месечните графици на водоползване и осигуряването на минимален допустим отток, за което е отговорно министерството на околната среда и водите. Позицията на екоминистъра Нено Димов пък е, че нарушения има, но никой не го е уведомил за тях.

Днес, след разисквания за политиката на регионалното министерство за предотвратяване на опасността от воден режим в някои населени места, депутатите решиха регионалният министър да подготви и предложи за обществено обсъждане проект за Закон за ВиК до 15-и май 2020 г. Новият закон трябва да гарантира дългосрочно решение на проблемите в сектора, в това число социална поносимост на цените на ВиК услугите и въвеждане на водни помощи, качество на услугите и осигуряване на допълнителни финансови инструменти за увеличаване на инвестициите в сектора, пише в решението. Народните представители ангажираха министъра два пъти годишно – през юни и декември, да информира за напредъка в изпълнението на плана за действие към Стратегията за развитие на ВиК сектора в периода 2014-2023 година. Не бе прието искането на ДПС за оптимизация на състава на ВиК дружествата, в които работят над 14 хил. души, както и идеята всяка година парламентът да се запознава с финансовото им състояние.

По време на дебата опозицията обвини управляващите в бездействие, некомпетентно управление, корупция и липса на реформи, които са довели до проблемите с водата. „Вода гази, жаден ходи. Ако вали дъжд, казвате – чакайте някой язовир да не ви наводни, ако не вали дъжд, казвате – правете молебен“, критикува управляващите лидерът на БСП на БСП Корнелия Нинова, цитирана от dariknews.bg. Рамадан Аталай от ДПС пък разсмя присъстващите в залата, като обяви, че колегите му от Перник идват небръснати на работа, т.е. те се нуждаят от вода, а не от законопроект.

Междувременно стана ясно, че 6 по-големи града и 116 села с общо 133 000 жители имат в момента проблеми с водоснабдяването според отчетите на ВиК дружествата. Сред градовете са Перник, Омуртаг, Симеоновград и Твърдица. Заради сухото лято нивото на три язовира е под границата от 50% – „Асеновец“, „Дяково“, „Ястребино“. Нуждите от инвестиции в цялата страна се оценяват на 11 млрд. лв. На този фон за 5 г. през бюджета на МРРБ са осигурени скромните 111 млн. лв., други 92 млн. лв. са дошли от заеми, а 330 млн. са инвестирали самите ВиК дружества.