Въпросът е: ние или те. С тази парола, напомняща прочутия монолог на принц Хамлет Датски, българската мафия започна своята пролетна кампания. Иначе казано, поредната битка за преразпределение на икономически обекти и финансови капитали. И за да бъде всичко изпипано с типичния за нея пародиен холивудски стил, отново се разчита на нашенските медии, на тяхната лакома всеядност, на долнопробните уйдурми, произвеждани от некадърните пиари на местната олигархия.

Миналия петък уведомихме нашите читатели, че подражанието и неслучайните препратки към мафиотските сериали на Холивуд отчетливо доказват интелектуалните възможности на създателите на политически и икономически трилъри у нас. Вероятно си спомняте, че дълго време преди актуалните събития днешният ни премиер господин Борисов редовно бе описван и рисуван като дон Корлеоне, легендарният Кръстник от прочутата филмова сага на Франсис Копола.

Стремежът на българските „братя на честта“ да изглеждат като холивудските образци на „Коза ностра“ често пъти са причина за комични ситуации, убиващи ефекта от първоначалния „свиреп“ замисъл и предизвикващи нарастващо недоверие сред трезвомислещите ни съграждани. В началото на тази седмица станахме свидетели на подобно несръчно изпълнение, дало възможност на дежурните лаладжии в телевизионния ефир да се изпъчат като последователи на покойната баба Ванга.

Още като видяхме как лелката репортер от БНТ Ирина Цонева задъхано уверяваше зрителите, че само тя и никой друг първа е научила, че Бойко Борисов ще го трепят с мафиотски куршум, стана пределно ясно, че ще се наложи да изтърпим поредния политически скеч с активното участие на българската държава. Нямаше как да ни се размине този рязък завой, след като известно време бяхме приспивани със забавните каламбури около чистачките на софийското летище, изтупани и речовити като университетски преподаватели, и техния най-нов идол бате Бойко, носител на почетната награда „Златната метла“ за заслуги към хигиената на аеропорта.

Малко преди да бъде обявен за национален герой от признателните жрици на метлата и парцала, премиерът изигра друга една драматична роля, в която видяхме един разкаял се титан на емоционалния катарзис, оплакващ тъжната съдба на народния водач. Всичко това на фона на провалената политика на правителството относно обществените поръчки и след едноличното решение на премиера да забрани инвестиции в българската икономика за близо 1,5 млрд. лв.

С огромна изненада научихме, че причина за този исторически акт не са аргументите на задълбочен анализ или пък тревожен сигнал от Брюксел, а чисто и просто неудобен въпрос на млад български бизнесмен, запитал премиера в Лондон кого вижда сутрин в огледалото – себе си или новия „демон“ на републиката Делян Пеевски. Бойко Борисов напоследък го играе мистичен съзерцател, търсещ в безсънните си нощи най-подходящите решения за управлението на България. Според него те често пъти се прожектирали на тавана на самотната му спалня, а на сутринта вече били готови за публична употреба.

Тодор Живков, когото мнозина считат за първообраз на днешния ни премиер, навремето бе развил до съвършенство способността да се ослушва на всички географски посоки, за да схване накъде духа вятърът на световните промени. Въпреки силно развития му инстинкт за политическо спасение, в крайна сметка той стана жертва на ограничения си интелектуален хоризонт и на единствено възможната тактика за оцеляване – снишаването.

Типично по селски – под юргана, докато бурята отвън вилнее и постепенно утихва. При Бойко Борисов оцеляването е закодирано по законите на източните бойни изкуства. Отстъпление пред агресивната атака и търсене на най-верния контраудар за спечелване на битката. Оказа се, че за разлика от японците, корейците и китайците, ние, българите, не сме най-подходящите изпълнители на източните техники. Видяхме как се провали единственият ни сумист, достигнал до завидни висоти в японското първенство на този древен спорт. Липсва ни очевидно адското търпение, необходимо за постепенното изкачване на световните професионални върхове.

Както е казал нашият народ, „Юнак е, сърце му не трае…“. Така и нашите юнаци, които днес управляват нещастната ни държава, разчитат на всичко друго, но не и на разума, задължителен за тази сложна обществена повинност. Защото само с ефектни публични фойерверки може да си най-много директор на пътуващия национален цирк и да събираш овациите на слабоумните сеирджии, разчитащи на зрелищата при липсата на работа и хляб. На медиите отново бе подхвърлен апетитния кокал на криминалните сензации и те ще го дъвчат още известно време преди да ги замерят със следващия продукт на политическите фалшификатори.

Единственият изход от унизителната за журналистите ситуация е настоятелното изискване на отговори от компетентните институции. Най-напред ще бъдат ли разформировани органите за сигурност, ако и този път не  открият авторите на заплахите срещу премиера и някои български политици? Не е ли крайно време правителството да създаде толкова необходимото звено за отбиване на пропагандните атаки срещу България, организирани от чужди специализирани централи.

Създаването на парламентарна комисия за изучаване на агресивните посегателства срещу националната ни сигурност е мярка с доста съмнителен ефект, който би могъл да издаде някои държавни тайни във връзка с проследяването на чуждия шпионаж на българска територия. Не е случаен фактът, че инициативата за тази парламентарна формация дойде от ДПС – доказана „пета колона“ на турските интереси у нас.

И в заключение – нека пак се върнем при родните журналисти. Не се хващайте на номерата на властта, уважаеми колеги, мислете с главите, а не с джобовете на вашите собственици. Заблуждаването на българския народ е не по-малко престъпление от ограбването, на което са го обрекли неговите управници. Мафията не прощава никому, дори на онези, които я обслужват и ласкаят. Нека по-често си спомняме за нашите възрожденци, които само за „едната чест“ са се борили за свободата на отечеството. Така ще сме достойни за високоблагородната професия, на която сме посветили нашата гражданска съвест.