Изненадващата подкрепа на „Атака“ осигури квалифицирано мнозинство от 184 гласа за първото четене на конституционните промени и ги придвижи към бързата писта за второ и трето четене, където се очаква консолидирана съпротива на ДПС и АБВ срещу ключов текст на съдебната реформа. Предстои да се види дали проектът ще може да бъде приет преди местните избори, като се има предвид, че Народното събрание (НС) вече реши да работи до 9 октомври и да излезе в отпуск за кампанията.

Стартирането на конституционните промени по бързата процедура ги върна в изходна позиция с искането на ДПС или квотите във Висшия съдебен съвет да се прекроят в интерес на прокуратурата, или да се свика Велико народно събрание (ВНС).

Развръзката настъпи след няколкочасов дебат в сряда и кризисни преговори с „Атака“ в последния момент, когато се разбра, че АБВ ще дадат само един символичен глас „за“ и така промените ще съберат минимума от 160 гласа, но следващите две четения трябваше да бъдат отложени с три месеца – тоест, след местните избори. Вотът оправда очакванията на премиера Бойко Борисов, който участва в председателския съвет преди началото на заседанието, след което заяви, че е „оптимист, че всички политически партии разбраха колко е важно и ще подкрепят закона на първо четене“. Той допълни, че това би било и добър знак за партньорите ни в Брюксел.

Не стана ясно откъде произтича оптимизмът му, при положение, че АБВ оттеглиха в началото на септември подкрепата за проекта, очаквайки следващите четения, когато разчитат реформата да бъде ревизирана в интерес на прокуратурата. Досега групата на Волен Сидеров е демонстрирала пълно дистанциране от темата за конституцинните промени, а когато е имало някакви позиции, са били предимно отрицателни.

Явор Нотев от „Атака“ каза пред репортери, че промените са неработещи и всъщност в негово лице имали „убеден противник“, но депутатите от групата ги подкрепили, за да прекратят „агонията“ на мнозинството и да дадат възможност за редакция между двете четения.

„Сделка няма. Категоричен съм, че гласуването е израз на добре обмислено наше решение. Обяснявам защо. Агонията и безспорните разправии по този въпрос, губенето на парламентарно време, без да има някаква видима последица и резултат, щяха да продължат през следващите два до пет месеца, така гласи конституционният текст. Предпочетохме да влезем в тази битка, в този дебат и да говорим по съдържанието и по съществото на тези предложени промени. Аз пак повтарям, нашата оценка и те в този вид не са работещи и очакваме вносителите да направят корекциите“, заяви Нотев, който е член на временната комисия за конституционните промени.

От 226 народни представители, присъстващи в залата, „за“ гласуваха 83 от ГЕРБ, 36 от ДПС, 23 от Реформаторския блок, 17 от Патриотичния фронт, 9 от Българския демократичен център. Както председателят на ПГ на АБВ проф. Борислав Борисов обяви, един от тяхната група гласува „за”, а останалите 8 – „въздържал се“. Четирима от независимите народни представители бяха „за”, а двама – „против”. 32 депутати от БСП бяха „против“.

Какво предвижда проектът за квотите

Целта на предлаганата конституционна промяна е да се направят структурна и организационна реформа на съдебната власт в съответствие с международните стандарти, като предпоставка за преодоляване на системните дефицити в българската конституционна демокрация, са посочили вносителите. Същността на промяната е разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия, които да не се намесват взаимно в кадровите си решения съответно за съда и прокуратурата.

Съдийската колегия ще се състои от 13 членове и включва председателите на двете върховни съдилища; шестима членове избрани от Общото събрание на съдиите и петима – от Народното събрание. Според внесения проект прокурорската колегия ще има 12 членове и ще включва главния прокурор, четирима членове, избрани от Общото събрание на прокурорите, един – от следователите и шестима членове, избрани от парламента.

По въпроси, общи за цялата съдебна власт, като бюджета на съдебната система, решенията се взимат съвместно от двете колегии на ВСС. До момента няма спор, че сегашната практика на намеса на прокуратурата в решенията за повишения, наказания и кадруване на съдии, трябва да се прекрати. Конфликтът е по въпроса за прокуратурата. Като баланс на настоящия й по военному централизиран модел и при липса на каквато и да отчетност пред обществото, се предлага квотата, излъчена от парламента в прокурорската колегия, да има лек превес над тази, излъчена от прокурорите и следователите.

Именно на това се съпротивляват ДПС и АБВ. По време на дебата стана ясно, че те ще настояват между първо и второ четене, когато проектът се гласува текст по текст, да се промени предлаганият вариант за прокурорската квота във Висшия съдебен съвет (ВСС), което би обезсмислило до голяма степен усилието за съдебна реформа. Лидерът на ДПС Лютви Местан настоя на следващите четения текстовете да се прецизират, така че в най-спорния параграф – прокурорската квота във ВСС – да бъде прокламирана независимостта на съдебната власт и на прокуратурата.

За пръв път се създава инструментариум за отчетност на прокуратурата

Коментирайки спорния въпрос за квотите във ВСС, министър Христо Иванов заяви: „Международният стандарт, в каквато посока са и многократните препоръки на Венецианската комисия към нашата страна, е да бъде осигурено в съдийската колегия мнозинство от съдии, избирани от съдии“. „При положение, че сме обвързани с числото 11 на парламентарното представителство във ВСС, за да са по-малко те от 6-те представители на съдиите, трябва да са 5, остава 6 за другата колегия, на които някъде трябва да им намерим място“, обясни числата правосъдният министър като заключи, че аритметиката е доста проста, а ситуацията е доста сложна.

„Наличието на една силна парламентарна квота в колегията на държавното обвинение, всъщност за първи път ще даде отговор на стоящия десетилетия въпрос в България за създаването на инструментариум за демократична отчетност в работата на прокуратурата и следствието. Да, всеки инструмент за демократична отчетност може да бъде изкористен и по някакъв начин извратен, но това не означава, че трябва да се откажем от търсенето на верния баланс. Има различни решения как да предпазим от подобно развитие, трябва да ги обсъдим между двете четения“, аргументира се министърът пред депутатите.

Условието на Местан и „реформаторската мощ“ на ДПС

Говорейки за „реформаторската мощ“ на ДПС, Лютви Местан заяви, че няма да подкрепят промените на второ четене, ако не отпадне сегашният вариант на квотно разпределение в прокурорската колегия във ВСС. „В сегашната ситуация разпределението във ВСС е 11 членове от политическата квота и 14 от магистратската, т.е. има превес на магистратската квота, защото това повелява – съдебната власт да бъде независима. В проекта, по отношение на квотата на съдиите, принципът с спазен (8:5), но при прокурорската квота – не (6:6). Дали това не е нарушение на принципа на независимостта на съдебната власт? Според нас -да“, обяви Лютви Местан.

ДПС няма да подкрепи това квотно разпределение при прокурорската колегия, защото и двете страни не помръдват от позицията си, но има и още един вариант, зад който ДПС застава, обяви Местан: „Прокуратурата и следствието да бъдат ситуирани в изпълнителната власт. Ако идеите за реформа в съдебната власт са отвъд ограниченията в конституцията, бъдете доблестни и свикайте ВНС. Тогава ще видите цялата реформаторска мощ на ДПС.“

Освен това Лютви Местан лансира от парламентарната трибуна една стара идея на бившия лидер на ДСБ Иван Костов – Великото народно събрание да се свика и после да се саморазпусне, заличавайки завинаги този формат и прехвърляйки правомощията му към обикновеното Народно събрание.

Радан Кънев: Няма съмнение, че тази норма ще бъде атакувана пред КС

В отговор на исканата от Местан ревизия на квотите, Петър Славов от Реформаторския блок обясни: „Съдът, прокуратурата и следствието не са равнопоставени, съдът трябва да е независим да отсъжда, а прокуратурата и следствието са страни от процеса. Това е причината от РБ толкова много да държим прокурорската квота да бъде на паритет – шест на шест, а в съдебната да няма доминиране от политическите лица“.

Според съпредседателя на РБ Радан Кънев няма съмнение, че тази норма ще бъде атакувана пред Конституционния съд. Той посочи, че, ако КС се произнесе, че този баланс не е в правомощията на Обикновено народно събрание, РБ ще поиска свикване на ВНС.

Очакванията са, ако текстът за квотите все пак бъде приет от НС, той да бъде атакуван пред КС от главния прокурор.

Председателят на НС Цецка Цачева напомни, че законопроектът е в съответствие с установените вече от Конституционния съд (КС) решения, визиращи формата на устройство на държавата в частта за съдебната власт.