Случи се като в поговорката със стомните: веднъж – парламентарни избори, втори път – парламентарни избори, и на третия път всичко се счупи…

В неделя избирателят завъртя звучен шамар на политическата класа.

ГЕРБ пак загуби. От прецедент загубата се превръща в практика. Загубата на електорат вече е трайна – партията отдавна няма доверието, което имаше преди 10 години. Наглият опит на ГЕРБ да омаца честността на вота с лъжливи приказки за манипулирани машини и тем подобни не успя. Дори ЦИК работеше за това омаскаряване на вота, но и това не помогна. Дори и един куп „полезни идиоти“ по Ленин ретранслираха глупостите до всяко кътче на страната, но и това не помогна. Това

машинно мазало на кресливи гербери

вероятно ще продължи още седмица, до края на втория тур на президентските избори, но и то ще свърши.

ДПС подобри резултата, но само благодарение на Турция и Ердоган, и това трябва да е кристално ясно. Още в 15:00 ч. вчера в Турция бяха гласували два пъти повече избиратели, отколкото през юли. В края на деня – три пъти повече гласове от Турция! 91 000 гласа от Турция сега срещу 30 000 през юли. Блестяща организация… в Турция. Страхотна кампания – пак в Турция. А в България положението на ДПС не е толкова блестящо. То си е такова, каквото беше. Но Турция даде всичко от себе си. А половината от гласовете, които бяха дадени от чужбина, бяха дадени от… Турция.

Но най-големия шамар избирателят удари на т.нар. „партии на промяната“. Резултатите за тях

може да се опишат с една дума – крах 

Всеки втори избирател на ИТН избяга с 200 от тази партия и гласува за друга. „Демократична България“ загуби 40% от избирателите си, а ИБГНИ направо изпадна от парламента. БСП? БСП, която два пъти бе трета, вече е четвърта. Тази партия при Нинова е като заек пред фарове – стои и чака края си. Сто пъти повтаряха мантрата, че те са „ключова партия за съставяне на кабинет“, но и това не е вярно – БСП при Нинова е съгласна на всичко партия. Тя ще се включи във властта при минимални условия. Тази партия няма ключ за нищо.

Резултатите за тези 4 партии бяха очаквани, тъй като те не успяха два пъти да намерят сили в себе си и да направят това, за което ги бяха пратили избирателите – да съставят правителство. Нежеланието на Слави Трифонов да подели властта с партньорите си,

урбулешката стрелба на хаджи Тошко по партньорите,

опитът на шоумени да се правят на политици, нежеланието на партньорите да търсят допирни точки помежду си, липсата на разбиране по въпроса какво прави БСП в тази компания – милион и едно неща отблъснаха електората от всички тези хора. Просто бе невероятно как Слави Трифонов се отнася с доверието на суверена – малко му е, иска повече… Накрая получи нищо и половина, просто на хоризонта трябваше да се появи нов герой и Слави пак остана сам. Няма такъв случай в историята – от първи да станеш пети за четири месеца. Дори и популисткото заиграване с антиваксърските настроения не помогна.

Няма и такава коалиция като „Демократична България“ – тя издигна кандидат-президент, който да е съперник на кандидат-президента, подкрепян от останалите партньори… ДБ подкрепи Лозан Панов, който още преди да бъде номиниран критикуваше коалицията, а накрая той и PR-ът му простреляха в крака коалицията. На всичкото отгоре ДБ не участваше в кампанията на Лозан Панов, която бе толкова семпла, колкото и резултата му – през цялата кампания

Панов и Моасе ходеха като двойка японски туристи в Европа

Но оставете Лозан Панов – ДБ въобще не направи кой знае каква кампания. Всъщност, тези хора, под различни имена, правят една и съща кампания вече десетилетие. ДБ е трагедия – преди 2 месеца щедро предлагаше обща коалиция на ПП. Сега трябва смирено да очаква покана за 1-2 министерски места.

Въпреки всичко това положението не е толкова черно. Или поне – не е по-черно, отколкото в началото на упражнението, наречено „Избори 2021“. Така е, защото на сцената имаме „Продължаваме промяната“. Нищо неочаквано няма в първото място на единствената политическа сила, която направи истинска кампания – Кирил Петков и Асен Василев обиколиха страната и се срещнаха с хиляди хора. Тази партия влезе в кампанията с растящ авторитет и се постара да не го развали с непремерени действия.

Първото място на ПП направи така, че 4 „партии на промяната“ да имат толкова депутати, колкото имаха 4-те „партии на промяната“ през април – 135-137. Тогава нещата не се случиха, защото ИТН имаше 51 депутати и искаше повече. Сега ПП има 68 депутати, толкова, колкото другите три партии взети заедно.

Т.е. промяната има шанс да продължи 

Налице е нещо като версия 2.0 на промяната. Хем е същото, хем е и леко различно.

Няма смисъл да се коментира „Възраждане“, извинете. Тази партия е в парламента, това е факт и влизането ѝ в играта е съвсем, съвсем логично. Тя е антиваксърска партия в антиваксърска държава, тя е антинатовска и антиевропейска партия в държава с колебливи ценности. Нищо чудно не се е случило на сцената. „Възраждане“ е бисер между мъниста, такава беше „Атака“ толкова много години.

А Румен Радев ще продължи напред. Само ниската избирателна активност го спря на 14 ноември. С появата на кандидатурите на Анастас Герджиков и Лозан Панов ясно чух как социолози и политолози твърдят, че „от скучна и предрешена кампанията се превърна в интересна и оспорвана“. Нищо подобно не се случи, разбира се. Радев би кандидата на ГЕРБ с 2 към 1.

Разбира се, ГЕРБ ще продължи с шоуто срещу Радев. ДПС ще направи и невъзможното в република Турция, за да дойдат гласове срещу Радев. Тези, които гласуваха за Лозан Панов, ще гласуват също срещу Радев – както ДПС и ГЕРБ. Но всички това няма да е достатъчно. Защото Радев е промяната – и първата версия, и втората.

Петьо Цеков, Сега