– Г-н Райчев, балансиран ли Ви изглежда кабинетът „Главчев“, в който все пак присъстват четирима министри от предишното правителство? 

– Не познавам никого от членовете на кабинета, освен министър Росен Карадимов, когото много уважавам и чието присъствие е опит кабинетът да покаже, че е с широко представителство.  С изключение на тази напълно измислена и раздута атака срещу вътрешния министър, която затулва нещо много по-отвратително и миризливо, не виждам нито един, който да напада кабинета или да изтъква някакви дефекти.

Премиерът Главчев се държи смислено. Изглежда, че служебният кабинет ще си изпълни ролята. А тя е много особена – да не стават скандали и хората да повярват, че организираните избори ще са честни. По-скоро дотук съставът на кабинета изглежда успешен.  Но тоя скандал с пудела е ужасно предизвикателство и не знам как ще се развие.

– Възможно ли е скандалът с кримисюжета около митниците и връзките с контрабандисти да е своеобразно отмъщение на службите, които досегашните управляващи искаха да обезглавят?   

– Има синхрон между КПКОНПИ, прокуратурата и ДАНС. Това са три много различни места и в никакъв случай не може да се каже, че това са хора с едни и същи интереси или подозрителни връзки. А действат в абсолютен синхрон и говорят едно и също. Това означава, че сме свидетели на отвратителна история, която са хванали.

Такъв прецедент като този с пачките нямаме. Преди време ни показаха чекмеджета с кюлчета, но до тях не се виждаше самият титуляр на компромата. А тук  има гей линия, парична линия, организирана престъпна група. След хаоса в началото сега се вижда какво е станало. И може да го изредим: арестуват контрабандист, който, паникьосан, забравя, че телефонът му вече се подслушва, и звъни на главния си приятел и политически ментор. А  когато се стига до обиск на дома му, главният секретар на МВР се обажда на и.д. главния прокурор с молба да съдейства на разследването. Така пред главния прокурор, шефа на КПКОНПИ и градския прокурор със сълзи на очи главният секретар се жалва като ученик от лоши другари, които се оказват Бойко Рашков и шефката на митниците.

След това пък се хвърля обратно в обятията на тия, които го защитават, и се оплаква от натиск. Не виждам никакъв натиск, когато сам си се обадил и сам си отишъл да дадеш показания – от страх и да топиш други. И защитниците го карат да си оттегля оставката – става пълна каша.

Паралелно с това започват да го защитават с всички сили, като обявяват,  в лицето на вече бившия премиер Денков, че дори Путин е виновен по някакъв начин. Другата дама, която доскоро пиарстваше сравнително успешно, заявява, че физиономията на главния секретар изключва той да е престъпник. Интересно дали има и други органи по тялото, по които да гадаем дали човек е престъпник, или не. Това е истински  фарс!

– До какви щети на изборите ще доведе този сценарий? 

– Не знам дали пред привържениците на ПП ще мине историйката, че Путин и враговете на демокрацията организират цялата сцена, за да компрометират добрите хора. Това са факти, които няма как да се заобиколят – имало е престъпна група и отчетливо лидиране на канали. И разказът, че атакували шефката на митниците, защото  спряла някакви наркотици,  само влошава нещата от гледна точка на имиджа на България.

Най-ужасното е, че в цялата история е намесен главният секретар на МВР! Доскоро мислехме, че историята с ужасните осем миризливи джуджета е достатъчен скандал. Но сегашният бие този с джуджетата по три. Това би трябвало да срине  ПП на изборите.  Всяка партия под удара на такъв тип компромат би трябвало да се спихне поне двойно. Но не знам дали ще стане, тъй като ситуацията е ирационална. Но това е може би най-миризливата и отвратителна история от началото на прехода.

– Не се ли оказа президентът с изписани вежди, в изключително комфортна ситуация на критик,  след промените в конституцията, с които политиците се опитаха да му орежат правата по отношение на служебните кабинети?     

– Политиците смятаха, че Румен Радев силово налага интересите си при назначаването на служебни кабинети. Но се оказаха лоши анализатори и президентът ги изненада. Той извърши изгодното за себе си действие: щом ми взехте правата по Конституция, аз не ги искам! Правете си ваш кабинет и носете отговорност за него! Това е правилният му ход, защото логиката на неговото разсъждение не са тези избори, след които пак вероятно ще има опит за сглобка, колкото и грозно да изглежда.

И след това грозно идва неговото време –  това е логиката на президента. Затова той не иска да се боричка за дребното, а се цели в едрото. И политиците в момента разчистват пътя на президента към този много пъти предвиждан и многократно коментиран ход с неговото влизане в политическия живот.

Естествено, че няма Радев да се бие за дреболии, които да го направят участник в някакъв скандал, а ще гледа едрото: ​променихте Конституцията, оплескахте се и тогава ще дойда аз, ще дойде ​Видовден!

Да си представим – опит за сглобка през юли, който не става, нови избори, и тогава може да дойде времето на президента. Не го е казвал, но политическата логика показва нещо подобно.

– Може ли междувременно действащият парламент да промени Изборния кодекс и да махне машинния  вот?

– Миналия път се стигна до някакъв компромис за вота. Не ми се вярва сега депутатите да се опитат да вдигат въпроса с машините. Най-добре си беше машинният вот, но съчетанието, което направиха, се търпи горе-долу. Имайте предвид, че на кметските  избори има много повече невалидни бюлетини и безобразни изпълнения, отколкото на националните и европейските. Фалшификациите на тези избори, дори в най-лошите времена, са били много по-малко, отколкото на местни избори, където играят разни местни кланове.

– Няма ли при вот 2 в 1 рискът от грешки да е двоен?   

– Не. Ефектът от това 2 в 1 ще е в това, че много повече хора ще участват в европейските избори, отколкото биха участвали иначе. При единични избори биха били 2 млн., сега ще са около 3 милиона. Със сигурност на 9 юни хората ще са по-активни.

– Трудно ще се получи пренареждане след изборите, но няма ли да ни изненада нов играч, който да скочи в следващия парламент? 

– Има няколко надигащи се формации. От една година е празно мястото на Радев – т.е. на един силен лявоцентристки лидер, който да компенсира срива на БСП. Какви определения има това празно място – по-левичко, леко националистическо, но не и крайно ляво. И тежко антиелитно –   с огромна критика към елита и неговото корумпирано и морално състояние.

Тази дупка стои отворена, а има между половин милион и милион потенциални гласоподаватели. И тъй като Радев още не запълва тази ниша,  може да дойде нова партия. Когато  едно политическо място стои празно дълго време, там нахлуват  други политически бактерии, които ще родят друга политическа флора.

Дали ще стане на тези избори, е трудно да се каже, защото няма много време. Но може и да стане. Има няколко дейци, които като че ли проявяват интерес. Може и да видим седма партия в 50-ия парламент.   Ако влезе, тя ще е по-скоро лявонационалистическа, не дясна, със сигурност, и много антиелитна.

– Доколко е възможен възход на „Възраждане“? 

–  Това бяха очакванията дотук, но вместо да влязат в подем, те се разцепиха. И ако в цели региони структурите минат към отцепниците, партията може да остане без присъствие на места. А това не може да не се отрази отрицателно на представянето на партията. А и не се вижда подем на Костадин Костадинов. По-скоро има паралелни говорители, които стават много популярни.

– Кой е по-вероятен сценарий след изборите – рестарт на сглобката в някакъв вариант или игра на ГЕРБ с други партньори?  

– Дружбата на ГЕРБ с ДПС е очевидна, но не може да бъде официализирана. А и не е отпаднал главният фактор, който доведе на власт кабинета „Денков“ –    геополитическата обстановка. Войната в Украйна се ожесточава. След атентата в Подмосковието нещата много замирисват на ескалация и това не е невъзможен вариант. В тая ситуация външнополитическите ни партньори ще искат само едно – да има правителство. И натискът ще е голям. Не знам дали ще е достатъчно голям, за да компенсира всички обиди, които партньорите в сглобката си наговориха. Освен това те засилват ескалацията на обидите – към „красивото лице на мафията“ се добави „пуделът с пачките“.  Много трудно ще се рестартира сглобката.

Борисов заяви: можем да работим с ПП, но без символичните лица. Дали обаче това може да се случи – не мога да кажа.

– Може ли да се окаже, че служебният кабинет е най-удобна за всички временна формула и за редовен кабинет след изборите?   

– Казах точно това, когато Главчев се появи – че има реален шанс служебният кабинет да остане като редови, ако работят добре, ако създадат добри отношения с ПП-ДБ, от една страна, и с президента.

Може да им гласуват определен срок – половин година например.

Това не е немислимо, но донякъде зависи от Главчев. Засега той добре се проявява, но трябва да докаже, че е стабилен, авторитетен човек, който може да се държи адекватно в кризисни ситуации.

– Има ли риск да попаднем в нова изборна спирала? 

– Добро представяне на Главчев ще е спирачка за изборните спирали. Не знаем обаче докъде ще се задълбочи кримискандалът  около главния секретар. Ако той се разширява и разширява, много ще промени страната. А засега не само не се вижда дъното, а напротив – зейват нови каверни.

И Христо Иванов май ще се окаже прав – правосъдието ни е в чудовищно състояние. Това, което виждаме, е нетърпимо. И става все по-важно до края на годината да бъде избран главен прокурор титуляр.

„Марица“