В политиката има морални граници, които не бива да се преминават, защото после няма връщане назад. Или иначе казано, в политиката, както и в природата нищо не изчезва без следа….

На 20 декември през 1944 година в София открива заседанията си най-големият политически процес в българската история! Народният съд съди „виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията свързани с тях“! И бяха осъдени, както навсякъде в Европа. Естествено ролята на днешните ни партньори в онези събития услужливо и гузно се подминава – а тя е съществена, доколкото Царство България бидейки част от Тристранния пакт се е намирало в състояние на война със САЩ и Великобритания, обявена официално на 14 декември 1941 година.

Присъдите на палачите на България, хитлеровите колаборационисти, издадени от съда, който функционира като част от нюрнбергската система от съдилища, които заседават в цяла Европа след войната, са отменени и същите са оправдани посмъртно през 1996 година. Реабилитирани са! Дори имената им са изписани на паметна плоча, пред която се кланят и поднасят цветя днешните дехуманизирани инфантили, самонарекли се „елит“ и „добри сили“.

Новопокръстените либерал-джендъристи с радост и ентусиазъм биха реабилитирали и Хитлер, който е убивал руснаци, което в техните очи го прави герой, ако не съществуваше и едно друго обстоятелство, свързано с Третия райх – а именно методичното и садистично унищожаване на милиони невинни евреи в цяла Европа, наречено Холокост или както са го дефинирали нацистите „окончателно решение“!

Това е единственото, което в момента пречи на родните евроатлантици и демократи да обявят публично фашизма за високо хуманна ценост. Въпреки това розовите хунвейбини не се посвениха да отрежат с флекс ръката на съветския войн в София, който освободи Европа, а и България от тази чума, който прекрати пъкленото дело на фашистите и изгаси пещите на лагерите на смъртта и спаси живота на милиони евреи – клетници подлежащи на депортация и унищожение! Унищожиха паметника на трети украински фронт, в който участва и първа българска арми под командването на генерал Владимир Стойчев и по този начин поругаха и паметта на над 30 000 български войници паднали по бойните полета на Югославия и Унгария. Екзекуцията на монумента бе извършена варварски от държавата, в лицето на областния управител, а полицията охраняваше това беззаконие в центъра на София на връх Рождество Христово – християнски празник, който либералите масово наричат просто „весели зимни празници“.

Кулминацията на този варварски акт бе изродската коледна торта изядена на тържеството на столичните демократи, която беше гарнирана с отрязани глави, ръце и крака – символизиращи нарязаниите с флекс фигури от паметника. Всичко това бе направено демонстративно и с присъщият на тази деструктивна общност цинизъм. Посланието им е: „Ние сме над законна, недосегаеми сме, защото зад нас стои посолството и можем да правим каквото си пожелаем и когато си поискаме. Вашето Рождество не ни интересува, а още по-малко ни вълнува дали одобрявате това, което вършим или не.“ Не им се получи – срещнаха само и единствено омраза и презрение. И е напълно нормално да е така – те не познават историята, а още по-малко българския народ и неговите бит, душевност и национална психология.

Обикновенно манипулацията и респективно цензурата са базирани на някаква логика, която произтича от това, че винаги по-силния интелект доминира над по-слабия и респективно го насочва в една или друга посока – т.е. моделира го. И точно тук се сблъскваме с аномалията, на която сме свидетели у нас. Нискоинтелигентни и неуки илитерати се опитват агресивно да налагат определени манипулативни теории на хора, които далеч ги превъзхождат в интелектуално отношение. С две думи идиоти се опитват да налагат несъстоятелните си и хаотични възгледи на умни хора. Това е основната причина за пропагандния фарс, на който сме свидетели и откровените подигравки, които предизвикват пишман „агитаторите“, които впечатляват с пошла изява и фрапиращо невежество.

С две думи все още ни е рано за тази идиотска и неадекватна пропаганда, с която хора като Кирчо кретена и Лена от парапета се опитват да ни обработват.

В резултат на всичко това, за съжаление, немалка част от народа ни престана да се отъждествява с Българската държава, която се представлява от „онези другите“. И това е сериозен проблем, който е по-трудно решим и поправим от останалите щети, които кирякстефчовците ни нанесоха през последните години и особено последната!