ДПС пак го направиха. Тъкмо човек помисли, че тези избори ще минат без редовния им номер и ето – пак хвърлиха бомбата. На концерт в Исперих за откриване на кампанията песента „Кой уши байряка“ бе започната на български език, а завършена – на турски.

Новината предизвика буря в социалните мрежи. Верни на стила си, от ДПС обявиха, че това било „еманация на заедността и толерантността“. Остана необяснено как техните еманации винаги са атака срещу здравия разум. Не само тази песен – спомнете си за разпределянето на порциите в държавата на Доган, обръчите от фирми, целувките за Калфин…

Поредица от знакови еманации. Човек дори и да не иска, започва да мисли, че всичко е целенасочено. Че това е тактиката на ДПС преди всички избори напоследък – безкрайно опъване на етническите струни и върховна провокация като средство за избухване на гейзера на примитивния национализъм.

След това тотото на ДПС е сигурно. Избирателите на движението не задават въпроси, а гласуват от страх. Усмирителна риза, а не вот. Подобен стил на предизборна провокация е единственото, което спасява ДПС от равносметката каква цел има като партия, освен консумацията на пари и власт. Този стил за пореден сезон осигурява на ДПС избиратели, които иначе едва ли биха гласували за него. Кой беден човек ще гласува за самозабравени милионери, които вече дори не се крият?

Перманентната провокация, пардон – еманация, е знак, че ДПС може да държи редиците си единни само чрез такива външни форми. Дори колосът, най-стабилната партия у нас, е обхванат от процес на разложение, след като разчита на музикални еманации, за да събира гласове. Докога ще трае това? Поне докато другите партии продължават да бъдат изненадвани от ДПС.

Заглавието е а МИГNews.info