В разтърсващия роман на Габриел Гарсия Маркес „Любов по време на холера“ главният герой произнася една фраза, която отдавна е станала легендарна, заживяла е собствен живот, понесла се е от уста на уста и вече може да не служи за нищо, освен за лиричните и за политическите моменти. Репликата е: „Сърцето има повече стаи от публичен дом“. Със съвсем лек лифтинг и иронична закачка днес можем да я преиначим така, че да се отнася за властта у нас и да кажем, че „Управляващата коалиция има повече участници, отколкото момичета в софийски бардак край Лъвов мост“.

Още от първия миг се знаеше, че съюзът около ГЕРБ включва официално четири партии, но най-важният партньор на Бойко Борисов, онзи, който отново му поднесе властта в ръцете и го короняса, пак предпочете да остане в сянка, прикрит в парламентарните траншеи, нещо като студен резерв, който да се възпламени, когато на хоризонта се очертае яростна нужда от него. Това е причината да не е ясно и досега как да наричаме управляващото мнозинство – четворната коалиция, петорната коалиция или просто двойната, за да стане ясно на всички, че основните участници в нея не са ГЕРБ и Реформаторския блок, а ГЕРБ и ДПС.

Миналата седмица цяла България получи официално потвърждение на всички конспиративни теории. На откриването на пречиствателна станция в Момчилград фотографите запечатаха култов миг – Бойко Борисов и Лютви Местан заедно прерязват лентичка и се гледат леко влюбено. Това е допускането на уж политическия противник в сакралната светая-светих на премиера. Той по-скоро би разделил любовта на народа с някого, отколкото да допусне друг да обира лаврите от рязането на лентички. Но ето, че и това се случи и то пред очите на всички.

Местан, разбира се, не му остана длъжен. Пред смаяния електорат, събрал се на събитието, лидерът на ДПС обяви помпозно: „Г-н Борисов, благодаря, че сте тук и за решението на кабинета да осигури 8 млн. лева за водоснабдяването на микрорайон Звездел. Тук се ръкопляска!“.

Ако официалната политическа съпруга на ГЕРБ – Реформаторският блок имаше способността да анализира трезво, да предсказва мъдро и да съществува в тази, а не в паралелна реалност, след такава случка Радан Кънев трябваше да си строши краката, за да скъса коалиционното споразумение и да мине в опозиция, преди примирението пред новооткритата истина да разкъса партията му като атомна бомба на местните избори. Нищо такова обаче не се случи. В Реформаторския блок се настани една подтискаща тишина, все едно съпругата е намерила любовната кореспонденция на мъжа си със сексапилната съседка, но е предпочела да се прави, че не знае нищо и просто иска да изкрънка от благоверния си пари за някоя скъпа рокля.

Срещите между Борисов и Местан из прелестния кърджалийски край обаче винаги оставят след себе си много трайна следа в интригантския пейзаж на българската политика. Те съвсем не са толкова много, но след всяка една са се случвали серия от събития, които са довеждали до пренареждане на статуквото и изхвърлянето на някого в мътните води на политическото блато.

Нека да припомним. Първата такава среща между Местан и Борисов се проведе на 22 март 2014 година в Кърджали. Тогава двамата пиха кафе пред очите на много журналисти, а самото кафене след това побърза да се възползва от безплатната реклама и си смени името на „Толерантност“. Срещата им беше повече от изненадваща. През цялата 2013 година ДПС и ГЕРБ бяха в открита война. Напрежението между тях датира още по-отрано, достигна своя пик в речта на Доган, която бе прекъсната от опита за атентат на Октай Енимехмедов и се пренесе в официалната политика на кабинета „Орешарски“. В пика на студената война между ДПС и ГЕРБ Сокола бе изпъстрил речта си с философски анализ за разликите между демокрацията и диктатурата и метафорично накълца Бойко Борисов, вкарвайки го в образа на измислен герой-спасител.

След това обаче, малко преди решителните европейски избори през 2014 година, Местан и Борисов дадоха първия знак, че политическата ситуация се е променила. Според много анализатори тогава ДПС се е чувствало неудобно като формация, когато е свързана само с левия вектор на политиката и заради това търсело всякакви начини да си отвори нови хоризонти. Едва ли нещо може да е по-далече от истината. С онази среща на кафе, както и с резултатите след нея, Местан показа, че ДПС не следва никакви вектори, а всъщност търси начини да запази своите корпоративни схеми при всяка смяна на властта. Само три месеца след първото пиене на кафе правителството на Орешарски падна от власт, премиерът обяви, че се оттегля от политиката, лидерът на БСП Сергей Станишев също хвърли оставка и страната се запъти към предсрочни избори. Днес вече знаем, че в тяхната основа стоеше ДПС. Това е голямата болка на всички летни протестъри, които се оказаха пионка в сложна игра, чийто правила дори не успяха да разберат докрай. Протестът им беше използван, сложен на шахматната маса, а след това чрез него Борисов отново се завърна на бял кон във властта и създаде първия кабинет в историята на прехода с таен участник. Направо магически политически реализъм. Маркес щеше да го разбере.

Въз основа на първата среща, можем да направим обосновано предположение какво ни предстои оттук-нататък и защо Борисов и Доган решиха отново публично да демонстрират колко добре се разбират. Още при сформиране на правителството Борисов създаде такава ситуация, че най-парливите министерства, там, където проблемите са най-яростни и наболели, да отидат в ръцете на реформаторите. Това реформаторско преяждане с власт можеше да бъде обяснено на психодесния електорат по един-единствен начин – ние сме във властта, за да гарантираме, че реформите ще станат. Само че двете основни реформи – здравната и съдебната забуксуваха съвсем сериозно и са на път да глътнат вода. БСП бързо успя да събере опозиционни подписи, за да даде разделянето на здравните пакети в Конституционния съд, където почти сигурно ще посекат реформата на Петър Менгеле, пардон Москов. След това лично Борисов прекрати опитите на здравния министър да прокара възможността за приватизация на болниците. Той едва ли го направи от някаква новооткрита принципност, просто реакцията на хората беше много тревожна и гневна, а медийният инстинкт на премиера го пази от всякакви нови взривове.

След като здравната реформа се оказа недоносче, на реформаторите им остана само един фетиш – промените в конституцията, които ще донесат след себе си съдебна реформа. Там обаче абсолютната некадърност на Христо Иванов и допингираната истерия на психодесните сериозно пресолиха супата. Почти на старта правосъдният министър се сети, че са му необходими гласовете на опозицията и започна да се среща с тях, за да ги убеждава, че трябва да му дадат подкрепа и, разбира се, не успя да убеди никого, защото предпочете да се държи като мъченик, вместо като истински реформатор. Междувременно групичката за мокри поръчки „Протестна мрежа“ започна една акция, наречена „160 от 240“, тоест да бъдат намерени 160 депутати от 240, които ще гласуват за промените в конституцията.

Името на тази акция или е израз на абсолютна некадърност или просто е опит за димна завеса и за пиар-отклоняване на вниманието от престоящата издънка. Истината е, че за да минат промени в конституцията на първо четене са необходими не 160, а 180 гласа (три четвърти от депутатите). Ако предложението обаче получи гласове между две трети и три четвърти, предложението се разглежда отново в период от 2 до 5 месеца. Залагането на бройката 160 в акцията подсказва, че някой се опитва да протака нещата поне до местните избори с надеждата, че реформа ще има, а пък след това я камилата, я камиларя.

Именно тази съдебна реформа и нелепият пиар около нея подсказват, че реформаторите наистина водят битката за своя последен политически дъх, защото, ако я издънят отново ще се отправят към политическото небитие. Само че увлечени от идеята да дават задъхани интервюта по сутрешните блокове, хората на Радан Кънев наистина пропуснаха факта, че ДПС и ГЕРБ имат отношения, които са по-близки от всякога. Не е случайно, че веднага след рязането на лентичката Местан даде интервю, в което призова Бойко Борисов да стане движещата сила на съдебната реформа вместо РБ. Това не е случайна фраза – реформаторите вече са бутнати в пропастта, проблемът е кога точно ще усетят, че падат надолу. ДПС се появи на хоризонта, като гарванът от стихотворението на Едгар Алън По, за да подскаже, че управленската картина сериозно ще се промени в близките месеци. Защото съдебна реформа по начина, по който си я представя Христо Иванов, изобщо няма да има. Не говорим за това, че идеите му сами по себе си наистина са смешни и неефективни, а това, че именно през неслучването на реформата РБ ще бъде напълно задушен и обезсмислен като формация. Те имат само един полезен ход – напускането на управлението, но и Местан, и Борисов са наясно, че преялите с власт няма да успеят да налучкат входа, който води навън, а дори и да го налучкат, няма да минат през него. Опитите да се забави обявяването на новината за фаталния край можем да го тълкуваме само като доказателство, че очевидно има някакъв отвъден живот след политическата смърт и реформаторите се намират точно в него.

Оттук-нататък наесен може да видим правителство в нова конфигурация, а може и формулата на маскарада да бъде запазена – това зависи най-вече от лидерите на ДПС и ГЕРБ. Но поведението на ДПС в момента е парадоксално, защото именно тяхната игра днес ще позволи на Борисов отново да влезе в ролята на герой-спасител и България да се върне отново в мрачните дни на едноличното гербаджийско управление, без разни екзотични политически субекти да висят като камък на шията. Политиката също е като публичен дом – има твърде много стаи, където вият призраците от миналото и на човек му остава само поетичната надежда, че все в някоя от тях се крие окончателното възмездие за всички схеми. Засега обаче сметката ще плати единствено Реформаторския блок.