Руският президент Владимир Путин предупреди ЕС да не проявява слабост при решаването на газовите въпроси, предаде ТАСС. Не ми се иска Европа да прояви слабост и да не може да защити своето участие в проекта „Северен поток 2“ както някога България в „Южен поток“, каза Путин на съвместна пресконференция в Санкт Петербург с австрийския канцлер Себастиан Курц, чиято страна е ротационен председател на ЕС.

„България под натиск отвън се отказа от този проект, сега те съжаляват, сега говорят за това да получат наш газ вече през „Турски поток“, отбеляза руският президент. „Много ми се иска цяла Европа да не изглежда като България, която прояви такава слабост и неспособност да защити своите национални интереси“, добави Путин.

Руският президент припомни печалната съдба на проекта „Южен поток“, отбелязва ТАСС.  „Българските колеги ни увериха, че ще се борят докрай за „Южен поток“, тъй като това отговаря на националните им интереси“, каза Путин. Той посочи, че газопроводът би „повишил геополитическия статут (на България) като страна транзитьор в Европа, някъде под 400 милиона евро на година просто така, просто защото тръбата минава през тяхна територия“. Българската страна разчиташе да създаде няколко хиляди работни места (с „Южен поток“), добави Путин.

Руският президент подчерта, че е говорил подробно по въпроса на енергиен форум в Москва. „Искам да ви уверя, че Русия е била, е и, безусловно, винаги ще бъде надежден доставчик, в това число и защото тази тръбопроводна система идва направо от първоизточника, направо от Ямал, от Сибир“, каза той.

Путин постави акцент върху факта, че тази газотранспортна система е лишена от транзитни рискове. Приветствам позицията на Австрия в подкрепа на изграждането на газопровода „Северен поток 2“, каза руският президент. Австрийският канцлер даде да се разбере, че европейските партньори на проекта са заинтересовани от неговата реализация. „Искам да ви уверя, че европейските страни, участващи в този проект, го подкрепят. Те гледат на него положително и искат да (го) реализират съвместно“, заяви Курц.

В същото време австрийският канцлер подчерта, че „за нас е важно да бъдат взети предвид интересите на Украйна, като важна страна транзитьор (на газ)“. „Съгласни сме, че в Европа има силна заинтересованост от евтини и стабилни доставки на газ, и такава необходимост съществува, ако искаме да си осигурим енергийна сигурност. За да бъде гарантирана енергийната сигурност, ние смятаме, че е необходимо голямо количество източници на енергия, също така е рационално едно определено разнообразие на енергийните маршрути“, заяви Курц, подчертавайки подкрепата на Австрия и другите европейски партньори за проекта „Северен поток 2“.

Путин защити енергично планирания газопровод между Русия и Германия като икономически осъществим и изрази надежда, че европейските страни ще съумеят да удържат на натиска на Съединените щати за проваляне на проекта, отбелязва Асошиейтед прес. Агенцията припомня, че САЩ и някои държави от ЕС са против „Северен поток 2“ с аргумента, че той ще засили енергийната зависимост на Европа от Русия. Съединените щати освен това са заинтересовани да продават повече втечнен природен газ в Европа.

По-рано представители на американското правителство предупредиха, че САЩ може да наложат санкции във връзка със „Северен поток 2“. В тази връзка Путин подчерта, че руският газ, доставян по тръбопроводи, е значително по-евтин от американския втечнен газ.

Би било „глупаво и прахосническо“ Европа да избере по-скъп вариант, навреждайки на своите потребители и на глобалната си конкурентоспособност, каза руският президент, цитиран от АП. Агенцията отбелязва, че Украйна, която е главният транзитен път за руските газови доставки за Европа, е твърдо против проекта „Северен поток 2“, тъй като се опасява, че ще загуби ролята си за преноса на газ.

Във връзка с коментара на Курц, че интересите на Украйна като ключова страна транзитьор трябва да бъдат защитени, АП припомня, че Путин по-рано е обещал да обмисли продължаване на газовия транзит през тази страна, ако тя уреди свой търговски спор с Русия за стари доставки. Москва и Киев са въвлечени в конфликт, откакто през 2014 г. проруският президент на Украйна Виктор Янукович бе свален от власт след бунт. В отговор Русия анексира украинския Кримски полуостров, а проруски сепаратисти установиха контрол над територии в Източна Украйна, припомня БТА.