Владимир Путин е извънбрачно дете. Майка му Вера Путина е на 88 г. и живее в грузинското село Метехи.

Това разкрива в последния си брой влиятелният германски седмичник “Ди Цайт”, чийто издател е бившият канцлер Хелмут Шмидт.

Обширната публикация е под заглавие “Блудният син на Вера Путина”.

Авторът Щефен Доберт, който е известен разследващ журналист, е разговарял с майката Вера, както и с други ключови свидетели от детството на руския президент.

Когато Вера Путина забременява, тя не знае, че любимият й Платон Привалов е женен с деца. Той не желае развод, раздялата е неизбежна, а за аборт е късно. Като извънбрачно дете Владимир носи фамилията на майка си, получава и нейното гражданство – грузинско.

По-късно Вера Путина се омъжва за друг, но той пък не иска сина й Вова, вече почти на 8 години. Дават го на баба му и дядо му по майчина линия. Те му намират приемно семейство, което го отглежда. Осиновителите също са Путини, защото са роднини на дядото Путин.

Новите родители, които руският президент твърди, че са му рождени, са Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина, вече покойници. Те го записват с нова рождена дата – 7 октомври 1952 г., за да тръгне на училище в първи клас, защото не знае добре руски. Според майка му Вера истинската дата на раждането му е 7 октомври 1950 г.

„Сигурна съм, че Вова е моят син“, казва Вера Путина във видео, приложено към публикацията, където тя говори на грузински. Тя пита  риторично: „Коя майка не познава детето си?“

Всеки, опитал се да даде гласност на истинския произход на Владимир Путин, е бил ликвидиран, твърди Щефен Доберт. Сред жертвите са политици, бизнесмени, руският разследващ журналист Артьом Боровик, както и италианският му колега Антонио Русо.

Пожалена е само майката на Владимир Путин – Вера Путина.

Предлагаме ви публикацията “Блудният син на Вера Путина” с малки съкращения:

Има тайни, за които никой не знае, че са тайни в буквалния смисъл на думата. Има и такива, за които малцина знаят. И накрая – има тайни, каквито отдавна не са тайни, но над тях виси забрана. Такова е детството на Владимир Путин.

Има хора, които са убедени, че руският президент Владимир Путин е прекарал първите 9 години от живота си в семейство, чието съществуване той отрича. И че половината си детство не е бил в Русия, а в Грузия. По-късно, като човек на тайните служби, Путин така е променил биографията си и се е отвърнал от собствената си майка, че да може да си отвори път към властта, а по време на първата си предизборна битка да не се представи пред народа като извънбрачно дете, расло в Грузия.

Ако затаеното е истина, която би излязла по-рано наяве, то това най-вероятно би променило световната история. Може би Владимир Путин никога не би станал президент, войната в Чечня би се развила по друг начин, най-вероятно нямаше да ги има войните в Грузия и Украйна. Не би било  изключено днес Русия и Европейският съюз да са партньори.

Публичните лъжи на Владимир Путин са известни, особено след анексирането на Крим. Но дали руският президент използва такива средства, както в политиката, когато иде реч за рождената му майка, която и днес живее в Грузия?

Така започва диренето на истината чрез разговори със свидетели, на базата на публикации в медиите и снимков материал. Всичко започва преди 15 години.

1. Самолетна катастрофа, Москва, март 2000 г.

Този четвъртък Сия Башаев е на московското летище “Шереметиево”, остават само още 17 дни до президентските избори в Русия. Башаев е чеченец и оглавява руската нефтена фирма “Alliance Group”. До него е руският журналист Артьом Боровик. Той е бил военен репортер по време на войната в Афганистан, написал е няколко книги за руското нашествие, основал е критичните към властта списания за журналистически разследвания “Совершенно секретно” и “Версия”. Току-що в своя публикация е цитирал временния президент: “Има три пътя да се влияе на хората: изнудване, водка и смъртни заплахи.” Привременният президент е Владимир Путин.

Само година по-рано Путин е почти неизвестен. През август 1999 г. застаряващият президент Борис Елцин го назначава за премиер. В навечерието на Нова година Елцин обявява оттеглянето си от властта, Владимир Путин временно поема и президентския пост. Месеци по-рано по заповед на Путин руска войска нахлува в Чечня, устремила се към независимост. Това е началото на втората Чеченска война.

На 26 март Путин за пръв път се кандидатира за президент. Спечели ли изборите, на неговите 47 години той ще е най-младият руски държавен глава след Сталин.

Нефтеният мениджър Башаев и репортерът Боровик са по на 39 години и се познават от години. На този ден двамата възнамеряват да летят до грузинската столица Тбилиси. Башаев е наел самолет от тип “Як-40”. На борда се качват и двамата бодигарда на Башаев. Останалите места са празни. Екипажът е от 4 души, пилотът е опитен. До този момент има 7000 летателни часа. Температурата е около нулата, необичайно топло време за сезона.

Няколко седмици преди полета с Башаев се е свързал чеченец на име Рустам Даудов (името е променено заради сигуростта му, в момента той живее на Запад и е ключов свидетел по биографията на Путин – бел. ред.).

Даудов е на ръководен пост в чеченското дипломатическо представителство в Тбилиси. По телефона той е казал на Башаев, че с Боровик непременно трябва да пристигнат в Тбилиси за личен разговор. Даудов щял да им покаже видео, ще им предаде и копие. Това видео ще предотврати победа на Владимир Путин на президентските избори. Това обаче може да стане, само ако Боровик навреме публикува историята в Русия.

Боровик никога не е разговарял с Даудов. Башаев обаче го знае, запознал ги е общ приятел и го цени като надежден информатор.

В 8,43 ч «Як-40» е готов за старт. Машината поема по пистата, ускорява и се вдига във въздуха. Само на 50 метра височина самолетът се превърта наляво, губи височина, забива се на асфалта и се взривява. Всички на борда загиват. Дни по-късно се оповестява резултатът от експертизата. Техник пропуснал да налее антифриз. Така клапанът на лявото крило само се открехнал и това е предизвикало катастрофата.

Температурата на въдуха в това утро обаче е била около нулата и антифриз дори не е бил необходим.  Бащата на загиналия репортер Боровик е сигурен, че зад трагедията стоят руските тайни служби. Синът му е трябвало да умре заради актуално журналистическо разследване.

2. Блудният син, Метехи, януари 2000 г.

Около два месеца преди самолетната катастрофа в кабинета на Рустам Даудов влиза мъж, който твърди, че преди време е работил за грузинските тайни служби. Казва, че му е известно, че Даудов има добри връзки с предводителите на чеченското движение за независимост. Той поставя на бюрото на Даудов снимка на възрастна жена с твърдението, че това е истинската майка на Владимир Путин. Мъжът предлага сделка, иска 500 000 долара. Даудов можел да осигури сумата от Чечня. Срещу парите жената ще бъде отвлечена и предадена на чеченците. Те ще отправят заплаха, че ще я убият. Така ще принудят Путин да сложи край на войната в Чечня.

По това време Даудов е на 39 години и познава похватите на тайните служби. В средата на 90-те години на миналия век той е бил съветник на чеченското правителство по време на първата война срещу руснаците. Бил е само на метри от лимузината на чеченския президент, пушел цигара, миг по-късно автомобилът е взривен. Руски спецчасти са локализирали колата чрез сателитен телефон, изстреляна е била ракета. Тъпанчето на лявото ухо на Даудов се пука, ранен е, но оживява. От този момент обаче знае на какво са способни шпионите.

Този грузинец, който му разказва за майката на Путин, му се струва странен. Даудов отказва сделка и отпраща неканения гост. През идните дни той разпитва колеги и познати. Не минава много време и с помощта на грузински журналисти узнава къде живее жената, която твърди, че е майката на Путин.

През един януарски ден на 2000 г. той поема с микробус към село Метехи, на 60 км от Тбилиси. Взел е видеокамера, а за подарък брашно, захар и консерви с месо. Вера Путина е дребна жена, която неизменно излиза от дома пребрадена. Когато чува, че някой идва, тя излиза и минава през малката си градинка. Даудов се представя и я заговаря за Владимир Путин. Жената, тогава на 73 години, казва: «Убедена съм, че това е моят Вова». Даудов монтира снимачната си камера. Вера сяда и започва да разказва.

Родена е на 6 септември 1926 г. в село, близо до Очор, малък руски град в Урал. Ходила е на училище до 8-и клас, след което е завършила професионално образование – механик на селскостопански машини. След това е специализирала по специалността. Точно тогава се запознава с мъж на име Платон Привалов. Тя се влюбва в него и забременява. Едва тогава узнава, че Платон е женен. Тя го изоставя и се връща при родителите си. Ражда момче на 7 октомври 1950 г. Кръщава го Владимир, но неизменно го нарича Вова. Тя никога не съобщава на сина си името на баща му.

Вова е на две годинки, когато майка му трябва да продължи специализацията си в далечния Ташкент. Тя поверява сина си на своите родители, не го вижда със седмици. В Ташкент се запознава с Георгий Осепашвили, грузинец, който отбива военната си служба в казарма, близо до професионалния център, където учи Вера. По-късно двамата заминават за Грузия, установяват се в село Метехи и се женят. Вера прибира в семейството извънбрачния си син Вова. Мъжът й няма нищо против, поне в началото на съвместния им живот. С времето кавгите заради доведения син зачестяват. «Той вече не искаше детето да остане при нас», разказва пред камера майката. Семейството е бедно, вече се е родила дъщеря им, а Осепашвили трябва да храни и чуждо гърло. Така минават години на разпри. Един ден сестрата на Георгий взима момчето и го дава на майор, който няма свои деца. Вера започва да издирва майора, открива го и си прибира рожбата. Тогава решава да го повери на грижите на родителите си. Вова не остава дълго при баба и дядо. Те го дават на приемни родители, когато е на близо 8 години.

«Винаги съм изпитвала огромна вина, но тогава нямах друг избор», признава Вера.

Тази история записва на видеокасета Рустам Даудов при първото си посещение в дома на възрастната жена. Все още това е само една история на малко момче, което според майка му обичал да лови риба, залитал по джудо и се казвал Владимир Путин. Даудов многократно се връща в Метехи. Вера Путина продължава с разказа си за жизнения път на сина си.

Приемните родители не са имали свои деца. Те са далечни роднини по бащината й линия – Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина. Точно те са хората, за които вече като руски политик Владимир Путин твърди, че те са неговите родители.

Двамата и Вова се заселват в тогавашния Ленинград, разказва Вера. Те се регистрират в съвета, но посочват друга рожденна дата на Владимир – 7 октомври 1952 г. Така на 1 септември 1960 г. Вова тръгва на училище и пак е в първи клас. В Грузия е завършил трети клас, но не е знаел руски.

Даудов отново записва всичко на касета, часове наред Вера разказва спомените си. Той разговаря и с много нейни съселяни, които добре помнят Вова. Негов някогашен съученик днес е директор на селското училище.

Един ден Даудов пита Вера има ли доказателства за споделеното. Вера Путина поклаща глава: «Вова все още носи моята фамилия, но не иска да признае, че съм му майка. Хора от КГБ идваха при мен в къщата ми. Взеха ми всички семейни снимки и ме предупредиха на никого да не разказвам за него. Цялата история била секрет.»

Осем години по-късно репортери на британския в. «Дейли телеграф» се ровят в архива на близкия град. Те установяват, че в края на 50-те години на миналия век момче на име Владимир Путин наистина е бил ученик в село Метехи.

3. Изборен резултат, Истанбул, март 2000 г.

Седмици преди президентските избори в Русия някои грузински вестници публикуват историята, разказана от Вера Путина. След смъртта на Башаев и репортерът Боровик руски журналисти обаче се боят от публикации. Последен шанс за Даудов да предотврати победа на Путин на президентските избори са неговите връзки с турски концерн, който има и тв канал, издател е и на вестници. Ако историята се тиражира в Турция, тя би стигнала и до Русия. Даудов лети за Истанбул. Излиза публикация във в. «Turkiye». Същия ден в редакцията звъни дипломат от руското посолство в Анкара. Пита откъде е информацията. Стига се до забрана видеото на Даудов да бъде излъчено по телевизията.

В късната вечер на 26 март 2000 г. Даудов е в хотела си, следи хода на президентските избори в Русия. Путин печели вота още на първия тур с 52,9 на сто.

4. Убийството, Тбилиси, октомври 2000 г.

Върнал се в Грузия, жената на Даудов го пита дали след публикацията в турски вестник семейството не е застрашено. Тя се страхува за трите им деца. Съпругът я успокоява и продължава да търси начин историята на Вера Путина да бъде публикувана. Даудов й вярва. Светът трябва да узнае истината за човека, застанал начело на Русия.

През октоври в Тбилиси го заговаря колега от чеченското дипломатическо представителство. Познавал много опитен италиански журналист, военен репортер, предавал репортажи от Руанда, Босна и Косово, сега проучвал чеченската тема. Казва се Антонио Русо, готов е да пристигне в Грузия и да изгледа видеото с разказите на Вера Путина.

Постигната е договорка, на 15 октомври Русо е в кабинета на Даудов. Денят е неделя, колегата на Даудов също е дошъл. Русо е на 40 години със слънчев загар. След два часа Даудов предава на италианеца копие от видеокасетата. Русо благодари и си тръгва.

Заранта на идния ден намират трупа на Русо на около 35 км източно от Тбилиси. Ръцето му са оковани в белезници. Резултатите от аутопсията сочат, че смъртта е настъпила в 2 часа през нощта. Причината е смъртоносно нараняване на белия дроб вследствие на счупени ребра. Той е бил отвлечен и прегазен от камион. От хотелската му стая са изчезнали компютърът му, мобилният телефон и видеокасетата. Смъртта не е разследвана докрай. Двама грузински следователи по случая са мъртви. Единият се самоубива, вторият е отровен.

В биографията си Владимир Путин твърди, че неговите родители са Владимир и Мария Путини. В нея няма и дума за Вера Путина, нито за грузинското село Метехи.

6. Взимане на кръвна проба, Метехи, февруари 2015 г.

Отдалечена гара, отдавна изоставена бензиностанция, няколкостотин къщи, 100-годишна църква. Това е село Метехи. Слънчев зимен ден е. Вера Путина продължава да живее в скромната си стара къща, където е прекарала почти целия си живот. Част от оградата е съборена, портата е ръждясала.

Тя отваря вратата, около очите й са дълбоки бръчки. Вече е на 88 години. Прави няколко крачки, но е видно, че ставите я болят. Излиза и дъщеря й Люба, пристигнала е от Тбилиси, където живее. Баща й Георгий вече е покойник, дъщерята полага грижи за майка си.  “Не може да говорите с майка ми, забранено й е да разказва, както и да се среща с журналисти. Сплашиха цялото село, това са хора от тайните служби”, изрича Люба.

Тя споделя, че преди няколко години в една късна вечер в къщата на майка й пристигнали двама мъже и две жени. Мъжете се представили като милиционери, а жените били медсестри. Те взели кръв от майката Вера и си заминали. Люба е категорична, че това са били хора от тайните служби. Тя и майка й никога не разбрали за резултатите от изследванията на кръвната проба.

“Никой тук не се съмнява, че Владимир Путин е роден син на майка ни”, категорична е Люба. Тя прекратява разговора.

Наблизо пред къщата си мете Дали Гзиришвили. Заговорена за руския президент, тя отговаря, че изобщо не е съгласна с водената от него политика. Все пак се усмихва. Ходила с Владимир Путин на училище. През летните ваканции двамата с Вова често играели край реката. Риболовът бил неговата страст.

Журналистическото разследване на “Ди Цайт” продължава с още едно разкритие.

На 7 септември 2003 г. в 1,30 ч е намерен труп в центъра на Баку. Мъжът е разстрелян от упор с 5 куршума. Убитият е Рустам Даудов. Руската телевизия съобщава за покушението, показва и архивна снимка на жертвата. Оказва се, че е ликвидиран друг човек, взет за Даудов. По същото време той е летял от Баку за Тбилиси.

След мнимата му смърт обаче той и семейството му решават да напуснат Грузия. Служба на ООН им осигурява необходимите паспорти и полет до държава в Западна Европа.

Седмици наред Даудов размишлява дали да приеме молбата на журналист от “Ди Цайт” за разговор. В крайна сметка скланя. Жена му е била против. Сега тя е в кухнята и пита мъжа си как така репортерът е узнал фамилното им име. Тя все още се страхува за семейството си. По тази причина в публикацията мъжът навсякъде е наричан Рустам Даудов, а не с истинското му име.

В нозете му са биографията на Путин и видеокасетата, която за него е основното доказателство, че Владимир Путин пази семейна тайна. Само защото Вера Путина е негова майка, той не е посегнал на живота й, сигурен е Даудов. Може и да е прав, може и да е бил подведен. В края на срещата ни Рустам Даудов поставя три въпроса:

“Първо – защо хора на КГБ са били над три пъти при Вера Путина в Метехи, което се потвърждава от местни хора? Второ – ако Владимир Путин не е неин син, защо не е наредил да се намери човекът, който действително е син на Вера Путина? Трето – защо руските тайни служби не дадат гласност на резултатите от кръвната проба, взета от Вера Путина и на ДНК-теста?”

Отговорът на тези въпроси знае единствено Владимир Путин.