Доц. Валентин Вацев, геополитически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Ако зависи от Русия, война няма, съобщи в интервю външният министър Сергей Лавров. Според него, Русия не иска да воюва в Украйна, но няма да позволи интересите й да бъдат пренебрегвани. А как точно Москва ще реагира на действията на Вашингтон, според Лавров, ще определи лично Владимир Путин. И така, накъде в Кремъл мислят да развържат ситуацията със задаващия се геостратегически ураган? Наш гост е геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев. Какво знаят в Москва, но не знаят във Вашингтон, и какво знаят във Вашингтон, но не знаят в Москва?
Валентин Вацев: Аз мисля, че този път е налице рядката ситуация, в която и двете страни знаят достатъчно за себе си и за този срещу себе си. Москва знае, как се развързва ситуацията, а във Вашингтон знаят, как повече със Зеленски не може да се разговоря. В разговора на Зеленски и Байдън, вчера Байдън е предупредил Зеленски, че войната е неизбежна. Зеленски е отказвал да приеме на сериозно това предупреждение. Но станало е още нещо по-важно. Лавров, който е най-обтекаемият, най-валчестият външен министър в света, последната му фраза, с която вие започнахте, е направо ястребска. Аз съм нащрек от ситуации, в които Лавров говори така, той всъщност досега толкова остро не е говорил. Буквално той каза: „Ако зависи от нас, война няма да има, но ние няма да разрешим да погазват нашите интереси“. Когато външен министър говори така, след това предстои той да замълчи, за да заговори военният министър. В Русия знаят, какво мислят да правят и как да разрешават ситуацията.

Ако ни е интересно на нас, и ние бихме могли да я научим, просто следейки видимия, явния поток от информация. Преди няколко дена в Думата започнаха да подготвят документ – проект за обръщение към президента на Русия, по повод признаването на Донецк и Луганск като независими държавни реалности, което значи просто, че когато това стане – а това ще стане едва когато Зеленски отпрати войските на Украйна срещу Донецк и Луганск, за да може да се твърди, че това е реакция, а не акция, – когато Зеленски изпрати войските срещу Донецк и Луганск, буквално за 2 часа средно време двете области ще бъдат признати за независими държави. Това означава, че Русия вече ще има държавноправни и формално-логически основания да участва там с войски, най-малко да помага на местните войски, които са
сериозни и не подлежат на подценяване. Това означава всъщност, че ще започне един голям конфликт, в резултат на който Украйна може и да загуби своята държавност.

С други думи, проблемът, който ни интересува, има две равнища. Едното е локално. И досега ви говорих за локалното равнище – въпросът е, какво ще стане с Украйна и руските войски там, наблизо. А глобалното равнище, увереността на новото руско ръководство, което междувременно се промени в Кремъл – българските политолози са свикнали да баят политологически само върху цвета на вратовръзката на Путин и не признават нищо друго, но работата е там, че групировките, които бяха на власт досега, се смениха с други групировки. Сега в Кремъл на власт не е либералната групировка от финансоводоларовия капитал, а националпатриотическата доскоро опозиция, хората с имперски строй на мислене.

Водещ: Което означава, че военни действия са неизбежни?
Валентин Вацев: Не, военните действия никога не са неизбежни, но са прекалено плашещо вероятни. В случая става дума за една глобална формула, която тръгна, намери своето приложение още на 17 декември миналата година. В проекта за договор между Москва и Вашингтон имаше някои моменти, които прочетени правилно, говореха съвсем ясно следното: „Или ще приемете нашите искания, или няма да ги приемете, но тогава ние ще влезем в процес на много бързо конфронтиране, който ще завърши с глобална война, която ние ще спечелим, а вие ще загубите“.

Водещ: Откъде идва тази сигурност, доц. Вацев?
Валентин Вацев: Да, това е най-важният въпрос. Идва от съзнанието на днешните кремълски управляващи, че Русия във военнотехническо отношение има надмощие над САЩ. Това е въпрос на абсолютно щателен анализ на балансите между различните въоръжени сили поотделно и цялостно. Това е анализ на състоянието на финансовите системи, на геополитическите съотношения на силите по цялата карта на планетата. Т.е. когато в Кремъл решат да се обърнат с ултиматум към Вашингтон, те добре разбират, какво правят и добре знаят основанията си на този ултиматум.

Водещ: Надяваме се да знаят и последиците.
Валентин Вацев: Разбира се, те са абсолютно сигурни, в противен случай не биха действали. Така те са абсолютно сигурни, че една глобална война, която те не искат, но са готови да проведат, ще завърши с победа на Русия, просто защото в следващите 4-5 или 6 години Русия ще има надмощие в някои отделни ключови стратегически видове въоръжения.

Водещ: Доц. Вацев, какви биха били сценариите на такава вероятна глобална война?
Валентин Вацев: Зависи откъде би започнала тя.

Водещ: Тя явно ще започне от Украйна.
Валентин Вацев: Точно така. Очевидно е, че Украйна е мястото, където локалният и регионален конфликт има най-много шансове да се превърне в глобален конфликт, което означава просто, че междувременно светкавично ще се опитат да сменят Байдън с някой по-корав, защото Байдън в ситуацията играе ролята на гълъб, не на ястреб. Ще се опитат да променят групировката в Белия дом, която води преговорите – това са Съливан, това е Блинкен, който напразно се прави на ястреб, той е гълъб по американска класификация.

Ще се опитат да подготвят „великата страна Америка“ за война, която те, според руското ръководство, не могат да спечелят паради неспособност да ръководят и да активират достатъчно количество оръжие. Русия разполага с оръжия, които променят атмосферата на театъра на бойните действия. Разбира се, тази тема е толкова ужасна, че е неприятно дори да се обсъжда. На нас ни е по-лесно и по-привично да анализираме не глобалната ситуация, която включва преговори между Русия и Вашингтон за отказ, както предположих аз преди няколко дена, Путин ще трябва да решава въпроса: дали да скъса военнополитическите си отношения със Си Дзинпин, в замяна на което да получи контрол върху Източна Европа и Балканите, или да не го прави, което означава война.

На високото равнище, на глобалното равнище наистина Кремъл ще трябва да избира между контрол над Източна Европа и Балканите и скъсване на отношенията с Китай – те са военнополитически, те са много дълбоки. Забележете, моля, че между Москва и Пекин няма никакъв формализиран подписан и ратифициран договор за военно взаимодействие, но те са отишли много надалеч във военнополитическата си близост – до степен китайските позиционни райони, където се разполагат китайските силози, ракетните шахти, са под ядрения чадър, от другата страна на границата с Русия, под ядрения чадър на руските ракети. Това означава много висока близост на интересите и на съгласуването.

Водещ: Доц. Вацев, като казвате, че Източна Европа може да бъде изтъргувана срещу Китай, това означава ли, че при стопляне на отношенията със САЩ, Китай ще оттече, както се казва, в канавката?
Валентин Вацев: Не знам. Това, което току-що предположихте, също е валидна хипотеза, но има още няколко хипотези. Ние не знаем достатъчно подробности за равнището на довереността между Москва и Пекин. Засега можем да говорим за абсолютно доверие между Си Дзинпин и Владимир Путин. Но това не е достатъчно, за да се направи сериозен анализ. Но всъщност вашата хипотеза, която току-що формулирахте, също може да бъде валидна. По-интересно е, какво ще стане с България.

Водещ: Но нека все пак да видим преди България, ако ми позволите, да ви попитам какво ще се случи с Европа? Защото засега ние следим, буквално като Бен Търпин местим очите, Вашингтон-Москва – така ни се кръстосва погледът. Но някъде долу по средата се намират Брюксел, Париж, Берлин, Лондон.
Валентин Вацев: Точно така. Да, вижте, неслучайно руското предложение за преговорен процес включваше Точка 1 – разговори Москва и Вашингтон, точка 2 – разговори между Москва и НАТО, и точка 3 – разговори с Европейския съюз. В Кремъл са почти изцяло на позицията, че Европейският съюз на този етап няма своята геополитическа идентичност. Т.е. с тях най-накрая биха се съгласили да разговорят и без особени очаквания. Работата е там, че както е известно, Кремъл предпочита да разговоря с отделните велики европейски столици – Берлин, Париж, Рим, Мадрид, а не с Брюксел, където според Кремъл са се разположили и са заели позиции твърдо окончателни русофоби. Работата е там, че при едно евентуално договаряне между Москва и Вашингтон за предаване на контрола над Източна Европа в Кремъл, тогава Западна Европа ще бъде под контрола на Вашингтон. Т.е. линията, която дели американските от руските глобално стратегически интереси, ще минава през сърцето на Европа.

Водещ: Т.е. през къде, връщаме се пак в Студената война, така ли?
Валентин Вацев: Аз се надявам това да се размине без Студена война и без Карибски кризиси, по пътя на явното анализиране на фактите и без напразно късане на нерви. Но да, вие иначе сте права. Общо взето т.нар. „Студена война“ – разбира се, в нов облик, в нов смисъл и в нова форма е, на път да се завърне, ако между Москва и Вашингтон се случи договореност. Това означава обаче охлаждане на отношенията между Москва и Пекин – аз това лично не го вярвам. Непрекъснато ми се струва, че Кремъл и лично Путин държат повече на китайската връзка, отколкото на европейската. Освен това има едно такова предположение, което аз вече три пъти срещам в аналитичните материали на руските военни – че Източна Европа така и така, без ние да правим никакви особени компромиси, ще се освободи от американското влияние. Затова не е нужно тя да се превръща в окончателна разменна монета. Т.е. не е нужно да се прави нищо специално, за да се спечели Източна Европа. САЩ вече не са в състояние да контролират процесите – военни,
политически, икономически, в Източна Европа по досегашния начин. Наистина става дума за най-важното, което трябва да се каже: САЩ са на път да загубят и вече губят своята глобална хегемония. С тях разговарят като с регионална сила, велика, но регионална сила. Във Вашингтон има едно ядро от политици и мениджъри, които са приели тази концепция, тъй като според мен това е въпрос на елементарен реализъм, това не е въпрос на страх, а на реализъм. САЩ минаха през най-високата точка на своята хегемония и сега слизат надолу оттатък.

Водещ: Т.е. ние можем ли да говорим, доц. Вацев, и за разделяне на Източна Европа? Защото някои държави като Унгария и Чехия, може би в някакви отношения дори България и Сърбия, те могат да бъдат спечелени лесно за руската кауза. Въпросът е, че Полша и балтийските страни много трудно ще бъдат обърнати.
Валентин Вацев: Да, вие сте права. Но интересното е, че трите балтийски страни изобщо не влизат в никакви сметки. Очевидно Кремъл не проявява никакъв интерес към тези малки държавички. Според кремълските стратези и геополитици трите балтийски държави нямат геополитически смисъл и значение. Полша, разбира се, има. И вие сте напълно права, че Източна Европа не е хомогенна, тя не е еднородна зона, там има различни казуси. Но силата на Външното министерство на Русия се състои именно в това – те успяват от една страна да не намерят никакъв общ език с русофобите в Брюксел и напълно успешно намират общ език с отделните европейски столици. Така или иначе, вижте, за мен проблемът по-скоро е специфично български тук. Без да ви правя излишни комплименти, вие сте първият български журналист, с когото аз мога да разговарям за глобалното равнище. Досега българската аналитика, българският политически живот и българската политическа класа не са на равнището на глобалните проблеми. Ние в България съвсем сериозно до днес спорим американци или българи да бъдат тези 1000 войника, които трябва да пазят България от Русия.

Водещ: Май някой шегаджия от западните дипломатически среди ни подхвърли тази линия, и тук се хванахме като удавник за сламка, колкото да се намираме на приказки?
Валентин Вацев: Може и да сте права, но ние не би трябвало да се хващаме, ако имаме съзнание, че сме страна с 13 века история, страна, която заема геополитическото сърце на Балканите и че нашият елит е длъжен да гледа с три хода напред. Това като проблематика, което току-що ви казах – проблематиката на това дали да бъдат американци или българи 1000-та войници, които ще пазят България от Русия, това дори не е хумористично. Това е тъпо и зловещо, като свидетелство за умствен и морално-политически маразъм в българската политическа класа. Аз продължавам да се надявам, съвсем ирационално, че в България има центрове, където геополитическата проблематика все пак се разглежда в нейните реални измерения. Но аз не мога да ви кажа, къде са тези центрове. Официално тях ги няма.
Водещ: Въпросът е, че ние нямаме и ясна официална позиция, доц. Вацев.
Валентин Вацев: Ето, това е.

Водещ: Ние къде се намираме? Дори нямаме и тази позиция как можем да се измъкнем от ситуацията. И това не знаем как да го направим.
Валентин Вацев: В България има конфронтация между две крила в българския политически елит. Едните желаят на всяка цена да бъдат забелязани от Америка и затова настояват непременно тези 1000 войници, които може би ще дойдат в България, да бъдат американци. Това е битката да бъдеш любимата жена на султана.

Другата група – това са хора, които държат на българска територия да не стъпват американски войници, защото според тях е въпрос на суверенитет да бъдат български 1000-та войника. И ние можем да съберем 1000 войника за една съкратена батальонна група. Но ако се наложи тези войници да бъдат изпращани там, където ще се води битка, това означава, че български войски ще трябва да воюват срещу руснаци. Това също не може да радва нито един сериозен българин. Т.е. ние не можем да влезем в дискурса на самия проблем, ние не можем да формулираме – българската политическа класа, засега не успява да формулира значимия проблем, а той е: какво е мястото на България в системата на НАТО и в Европа, което трябва да бъде запазено или завоювано, така че над България да не се сгъстяват облаците на геополитическата катастрофа.

Водещ: Вижте, ние, преди да стигнем до НАТО, все пак не трябва ли да си изясним: какво е мястото на
България в сърцето на геополитическата зона на Балканите и от там, знаейки къде се намираме, да отидем вече и към Брюксел, към щаб квартирата на Алианса?
Валентин Вацев: Точно така, съгласен съм. Както преди години каза един много опитен и много мъдър турски дипломат – той го каза загадъчно, но това е дълбока мисъл – че на Балканите могат да станат много лоши неща и без България да ги поиска, но нищо хубаво не може да стане на Балканите, ако България не го е поискала. Очевидно горкият стар турски дипломат ни е надценявал много сериозно или може би е разсъждавал за други периоди на българската дипломация. България не е на равнището на своята геополитическа ситуация. България не е на равнището на геополитическата си съдба. През България може да минава геополитическа граница и това е ужасно – по билото на Балкана. Над България тя също може да минава – по руслото на Дунава. Последните да кажем 50 години геополитическата граница между хартленда и римленда минаваше по Източните Родопи.

Т.е. ние сме геополитическа зона, зона на трусове, зона, където геополитическите масиви се сблъскват и това предполага, че в София има мъдри, чувствителни и визионерски политици. Нищо такова аз не забелязвам в правителството, което днес носи отговорността за България. Аз ще ви кажа дори нещо – може би е смешно, че аз бих бил малко по-спокоен, ако на власт в България днес, от гледна точка на тези проблеми, за които говорим сега, геополитическите, ако да би бил Бойко Борисов. При това, аз съм последният човек, който ще го защитава в българската политическа ситуация. Т.е. ние сме отново голи на студа.

Водещ: : Да, защото Борисов умееше гъвкаво да лавира, докато сега, в момента, и това на могат да го правят.
Валентин Вацев: Не, те просто не са се сетили, че може и да се лавира, те просто не разбират сложността на ситуацията. Кирил Петков – моите уважения към българския премиер, но той просто не е достатъчно членоразделен, за да формулира за себе си проблема. Може би се успокоява, че неговите американски работодатели ще решат проблема, който не е създаден заради него той да го решава. Това означава пък, че той силно надценява Американското посолство. Или може би надценява Държавния департамент, който също е в цугцванг.

Водещ: И тук изниква въпросът на Чернишевски, доц. Вацев – что делать?
Валентин Вацев: Единственият изход от тази мрачна ситуация е в България, в политическата класа на България да се появи ново геополитическо мислене, насочено към българския суверенитет, но не парадно-комедиен, а реален суверенитет като условие за развитие и за оцеляване на България.

Водещ: Ама то тази дума – „суверенитет“, напоследък, доц. Вацев, придоби пейоративен смисъл.
Валентин Вацев: Да, разбирам. Когато българският президент заяви, че ние сме суверенни, затова няма да слушаме Америка и Русия, за дори не намерих сили да се изсмея тогава. Суверенитетът – това означава не просто независимост, а способност да се гледа надалече в способностите на геополитиката и способност да се преведе българският кораб между Сцилата и Харибдата на геополитиката. Суверенитет означава мислене не за утре, а за 10 дена напред, за години напред. Това означава в България да има отговорна национална политическа класа, което за съжаление не е налице.
Водещ: При този материал какво да се прави?
Валентин Вацев: Да, материалът е такъв. Българската политическа класа е формирана и възпитана в съвсем други условия. Те дори не са виновни, че дойде геополитическо време. Те разчитаха на безвремието, което мина през последните 30 години. Но сега ситуацията е откровено геополитическа и боговете на геополитиката, а те са зли богове, поставят своите изисквания към България. Подобни ситуации в българската история е имало. Ситуацията на последния български цар – Борис, е била точно такава. Той е разрешил проблема, но е платил по най-високата тарифа. Той е загинал, решавайки проблемите си. Никой не желае да върви по неговия път. Подобни ситуации имаше един-два пъти и по времето на Тодор Живков. Той също успя да се справи, пълзейки, разбира се, снишавайки се, но той също се справи.

Подобни ситуации е имало и в края на ХІХ век, когато България е трябвало да решава въпросите на своя териториален и политически интегритет. Т.е. българските геополитически традиции са реални, но в момента те нямат своя наследник в България, няма кой да наследи българския геополитически опит и култура. С други думи, има едно последно решение, което означава: оставяме нещата на самотек, крием се под масата или под миндера и чакаме светът да се подреди от само себе си, като накрая излизаме и казваме, че ние не сме забелязали какво е станало. Това също е показателно.

Водещ: А по-комичното е, какво голямо участие ние сме взели в тази нова подредба.
Валентин Вацев: Да, вероятно някой ще се намери да напише, че ние сме били субектите и суверените на този процес, че ние отново сме спасили българските евреи или нещо от този род. Ами, ще може дълго да се говори за некадърността и за неспособността на българската политическа класа да мисли за България. Това е печална тема, може би просто трябва отново, ако позволите, да се върнем към очакванията за глобален геополитически конфликт.

Водещ: Да, това щях и аз да ви попитам. В крайна сметка, като теглим чертата, какво да чакаме в следващите дни, седмици и месеци?
Валентин Вацев: В следващите дни аз разчитам на една спокойна група политици, стратези, геополитици в Белия дом на САЩ, които упорито, снишавайки се, успяват да поддържат равнището на преговорите с Русия. Ястребите в Белия дом и в Главната квартира на НАТО, а там са пар екселанс ястреби, разбира се, защото няма нищо по-войнствено от армия, която не е воювала – НАТО е такава армия, големите задачи, които НАТО трябваше да решава, се решаваха от американските въоръжени сили. Както и да е. Източник на спокойствие, на относително спокойствие за мен е разбирането, че в Държавния департамент на САЩ и в Белия дом има две крила геополитици и стратези.

Едните са да се разговаря с Русия до последно и да не се позволява да се ескалират геополитически конфликти, тъй като не само за Русия това е много опасно – разбира се, че е така, но и за САЩ е. Те не са готови сега да носят мъката на геополитическия конфликт. Това е част от моята надежда. Другата надежда я възлагам на умерените геополитици в Кремъл. Там има разбирането, че преговорите все пак са по-доброто от конфликта, че неуспехът на преговорите означава конфликт, но че все още има време да говори не Шойгу, военният министър, а Лавров, който е дипломат и разбира, че неговата работа свършва тогава, когато започват да говорят оръдията. Мога да се надявам също така, че украинският президент Зеленски, който съвсем очевидно не желае да воюва – и не защото е русофил или велик стратег, а защото просто го е страх, а го е страх, защото си е страшно – Зеленски, който не желае да воюва, ще успее да се удържи пред тези, които го тласкат към конфликт с Русия, пред украинските ястреби. Все още има някакъв баланс между гълъби и ястреби и в Киев, и в Москва, и във Вашингтон. Ако този баланс се запази в следващия месец да кажем, може би ще минем през най-неприятната точка без поражение. От друга страна си давам сметка, че това са само мои добродушни мечтания. Светът е навлязъл в последната минута преди геополитическия конфликт.

Водещ: Преди геополитическия сблъсък?
Валентин Вацев: Точно така. Ние в България не използваме думата „геополитика“, но много добре знаем какво значи това. Това е, когато мечката играе в съседите, а после влиза и при нас. Населението на Балканите знае, разбира смисъла на думата „геополитика“. Надявам се да греша, да не съм прав, но за съжаление логиката говори, че съм прав.

Водещ: Това означава ли, че ако се стигне до сфери на влияние, България ще попадне в руската?
Валентин Вацев: О, да, разбира се. Не само България, Балканите и Източна Европа попадат в руската зона на влияние и вече оттук нататък трябва да се правят прогнози за това, какво би искала Русия от своята зона на влияние. Една руска военна доктрина гласи, че Русия трябва да извоюва своите зони на влияние и това става пред очите ни, но тази зона на влияние, зона на ексклузивно влияние – това е една ивица, която е извън границата на Русия и е широка между 500 и 50 км, на някои места повече, на други – по-малко. Очевидно зоната на влияние в Калининград е само няколко километра, а зоната на влияние в Кавказ е повече от 500 км.

Трябва да разберем всъщност, какво има намерение да прави Русия със своята нова геополитическа субектност. Ще се обърне ли Русия към Европа с желанието да се намерят общи теми и общи интереси, за да се развиват спокойни отношения, или Русия ще се обърне към Азия в новата си геополитическа дружба с Китай? Това е напълно възможно също. Има цяла такава руска геополитическа доктрина, която твърди, че истинският интерес на Кремъл не е на запад, а на изток от Москва.