Пат Бюканън

Статутът на Русия като безспорен енергиен брокер в Близкия изток беше заздравен, когато Владимир Путин продължи триумфално обиколка на столици, традиционно съюзнически на САЩ. „Доналд Тръмп предаде на Путин Близкия изток на тепсия“, беше заглавието на коментар в „Телеграф“. “Путин се възползва от отстъпването на Сирия от Тръмп за циментиране на ролята си в Близкия Изток”, заяви „Файненшъл таймс“.

Американската преса повтори като папагал британската: Путин вече е новият господар на Близкия изток. И горко ни.

Преди да стигнем до заключението, че извеждането от Тръмп на последните 1000 американски войски от Сирия е американският Дюнкерк, е необходим известен размисъл.

Да, Путин изигра майсторски ходовете си. Дипломатично, както казват британците, руският президент „надскочи възможностите си“.

Той е приет навсякъде. Той е приветстван като добре дошъл в Иран от аятолаха, редовно се среща с Биби Нетаняху, ценен съюзник е на сирийския президент Башар Асад и тази седмица домакини мубяха кралят на Саудитска Арабия и кралските владетели на ОАЕ. Октомври 2019 г. е триумфален месец.

И все пак, помислете какво е наследил Путин и какви са неговите възможности за игра на мощен брокер в Близкия изток.

Той има само една военноморска база в средиземно море, Тартус, в Сирия, която датира от 70-те години, и нова въздушна база, Хмеймим, също в Сирия.

Съединените щати имат седем съюзници от НАТО по Средиземноморието – Испания, Франция, Италия, Хърватия, Албания, Гърция и Турция и два на Черно море, Румъния и България. Имаме американски сили и бази в Афганистан, Ирак, Бахрейн, Саудитска Арабия, Катар, Оман и Джибути. Русия няма такава панорама от бази в Близкия изток или Персийския залив.

Имаме най-голямата световна икономика. Икономиката на Русия е по-малка от тази на Италия и не е една десета от нашата.

И сега, когато сме излезли от гражданската война в Сирия и кюрдите са сключили споразумение с Дамаск, помислете какво току-що сме хвърлили в скута на Владимир Путин. Сега той е човекът по средата между Турция и Сирия.

Той трябва да събере заедно диктатори, които се мразят един друг. Говорим първо за президента Ердоган, който изисква дълбока 20 мили ивица на сирийската граница, за да не се обединят сирийските кюрди с турските кюрди от ПКК. Ердоган иска коридорът да се простира на над 200 мили от Манбидж, източно от Ефрат, през цяла Сирия, чак до Ирак.

След това е Башар Асад, победил в своята ужасяваща осемгодишна гражданска война, който е малко вероятно да отстъпи 5000 квадратни мили от сирийска територия за постоянна окупация от турските войски.

Помиряването на тези на пръв поглед непримирими сирийски и турски искания вече е проблем на Путин. Ако успее да се справи с това, трябва да получи Нобеловата награда.

“Путин е новият крал на Сирия”, гласи заглавието на коментар от четвъртък в „Уор Стрийт джърнъл“.

Сирия, на която Путин сега е уж цар, съдържа „Хизбула“, „Ал Кайда“, „Ислямска държава“, иранци, кюрди, турци на северната си граница и израелци на Голанските възвишения. Петстотин хиляди сирийци са загинали в гражданската война. Половината от предвоенното население е напуснало жродните си места, а милиони са в изгнание в Турция, Ливан, Йордания и Европа.

Ако Путин иска да бъде господар на това и всичко е наред с Асад, как това пречи на Съединените американски щати на 6000 мили?

В сряда две трети от републиканците в Камарата на представителите се присъединиха към демократите на Нанси Пелоси, за да отхвърлят решението на Тръмп да изтегли американските войски от Сирия и да разтрогне нашия съюз с кюрдите. И републиканската ярост заради внезапното изоставяне на кюрдите е разбираема.

Но колко дълго вярва Републиканската партия, че трябва да запазим войски в Сирия и да контролираме североизточния квадрант на тази страна? Ако сирийската армия се опита да ни изтласка, по силата на каква власт щяхме да водим война срещу сирийската армия вътре в Сирия?

И ако турците са решени да осигурят границата си, трябва ли да водим война с този съюзник от НАТО, за да ги спрем? Дали американските самолети ще излетят от турската въздушна база Инджирлик, за да атакуват турски войници, които се бият в Сирия?

Ако Конгресът смята, че имаме интереси в Сирия толкова жизненоважни, че би трябвало да сме готови да започнем война за тях – срещу Сирия, Турция, Русия или Иран – защо Конгресът не декларира тези интереси и не разрешава война за осигуряването им?

Нашите външнополитически елити използват решението на Тръмп, за да го разбият и да парадират със своите Чърчилови препоръки. Но същите тези елити изглежда нямат увереност да обединят нацията, която да гласува война за защита на това, което те твърдят, че са жизненоважни американски интереси и определящи американските ценности.

Ако Путин е крал на Сирия, това е, защото той беше готов да плати цената в кръв и пари, за да запази малкото руско преимущество в Средиземно море и да спаси своя съюзник Башар Асад, който щеше да бъде изгубен без него.

Който рискува печели. Нека сега да видим харесва ли Путин наградата си.

Пат Бюканън е известен американски консервативен политик и коментатор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участва в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия.