Владимир Путин обяви, че приема САЩ като единствената суперсила в света и че е готов да работи с всеки президент на САЩ, но не иска американците да му казват как да живее. В реч пред Международния икономически форум в Санкт Петербург руският президент отново разкритикува Вашингтон, отбелязвайки, че американците имат заблуждаваща роля в украинските дела. Той подчерта, че се противопоставя на американските усилия да се предотврати Москва да оправи отношенията си с ЕС.

„Америка е велика сила – може би единствената суперсила днес. Ние приемаме това. Ние искаме и сме готови да работим със САЩ“, каза Путин. Думите на руския лидер дойдоха в момент, когато Европейският съюз продължи с още една година санкциите срещу Москва, въведени заради анексирането на Крим.

За кандидата на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп Владимир Путин каза, че приветства желанието му да възстанови отношенията между Русия и САЩ. Какво лошо има в това, попита той и получи овациите на присъстващите на форума.

Президентът добави, че имал топли отношения с президента Бил Клинтън, чиято съпруга Хилари Клинтън сега е фаворит за президент на страната. Путин добави, че е благодарен за вниманието и уважението, което Бил Клинтън е показал към Русия и към него лично.

Русия не иска нова Студена война и нейната политика е насочена към сътрудничество и търсене на компромиси, заяви още Владимир Путин. Той разкритикува Запада, че пренебрегва законните интереси на Русия. Според него продължаващото разширяване на НАТО е необосновано, а осъществяваният под егидата на САЩ натовски план за противоракетна отбрана представлява заплаха за Русия. Ако двете страни координират действията си в сферата на отбраната, няма да има нова Студена война, подчерта руският президент.

Реализацията на програмата за противоракетна отбрана продължава въпреки изчезването на заплахата от иранската ядрена програма, която беше посочена като главно основание за това, изтъкна той. Според него западната политика на едностранни действия води до хаос и подкопава глобалната стабилност.

Путин призова да се търси глобален баланс на интересите, за да бъде укрепена международната сигурност. Той отново защити руските действия в Крим и анексията на полуострова, свързвайки ги с извършения според него в Украйна прозападен „преврат“ и свалянето на законното правителство там. Така НАТО си намери външен противник, за да оправдае съществуването си, отбеляза Путин.

Руският президент призова европейските лидери да подобрят отношенията със страната му въпреки санкциите. Той каза, че Европейският съюз би трябвало да прояви гъвкавост и да вземе под внимание интересите на европейските инвеститори, които искат да правят бизнес с Русия. Западни лидери и мениджъри на кампании участват в икономическия форум след двегодишно прекъсване, което напомняше повече на бойкот, отбелязват световните агенции.

В Санкт Петербург Владимир Путин говори с италианския премиер Матео Ренци, чиято страна е партньор на икономическия форум. Вчера пък руският президент се срещна с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, който също участва в събитието. Въпреки критиките към Юнкер да не посещава Русия, той все пак пристигна, за да обясни, че вратата, трябва да продължи да бъде отворена, въпреки режима на санкциите, който съществува в отношенията между Брюксел и Москва.

Бившия президент на Франция Никола Саркози, който също е в Санкт Петербург, се изказа за необходимостта от свалянето на санкциите срещу Русия. Според него сега ЕС не може да си позволи да страда. Саркози бе категоричен, че не трябва да се стига до нова студена война.

Санкции още една година

Същевременно Европейският съюз продължи с още една година санкциите срещу Русия, въведени заради анексирането на Крим. Санкциите, които са удължени до 23 юни 2017 година, налагат забрана за внос на продукти от Крим, за инвестиране там, за сътрудничество в туризма, както и за износ на някои стоки и услуги за полуострова.

Действието на тези мерки е ограничено само за територията на Крим и Севастопол и са задължителни за всички граждани на ЕС и базираните в ЕС компании, се посочва в съобщение на Съвета на ЕС. След анексирането на Крим, подкрепяни от Русия бунтовници започнаха въоръжени действия срещу Киев в Източна Украйна, където от пролетта на 2014 година над 9000 души бяха ранени в боевете.

Кризата в Украйна обтегна допълнително отношенията между Москва и Запада, макар че ЕС се опитва да преразгледа по-широката си политика към Москва през втората половина на годината.

Този пакет от санкции е различен от тези, свързани с руската подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна. Очаква се ЕС идната седмица да удължи до края на годината по-широките си икономически санкции срещу Русия, наложени заради ролята й в украинската криза.

Решението за удължаване на санкциите с шест месеца се очаква да бъде взето на 21 юни на ниво посланици на страните членки, след което официално да бъде одобрено на среща на външните министри на 28-те в Люксембург на 24 юни.

Някои страни членки като Италия, Унгария, Гърция и Кипър все по-силно демонстрират нежеланието си за подновяване на санкциите, а Германия спомена за поетапнa отмяна на някои от тях. Въпреки това удължаването им с шест месеца идната седмица не поражда съмнение у никого, казват дипломати.