Когато китайският лидер Мао Дзедун посети съветския диктатор Йосиф Сталин през зимата на 1949 г., той изглеждаше като молещ за помощ младши съюзник. Сталин го държа да чака със седмици в заснежената му дача № 2, на 27 километра извън Москва, където униженият и опак китайски лидер мрънкаше за всичко – от качеството на рибата до неудобния си матрак, припомня американският вестник „Политико“

Когато двамата комунистически лидери все пак се срещнаха, Сталин си проправи път към много изгодна сделка, която принуди Мао да купува руски оръжия и тежки машини със заем, по който Пекин трябваше да плати лихви.

Седем десетилетия по-късно динамиката на силите разкрива радикален обрат. Малко преди да нахлуе в Украйна, руският президент Владимир Путин пътува до Пекин, където се откриваха Зимните олимпийски игри, за да обяви приятелството „без ограничения“ с настоящия китайски лидер Си Дзинпин, но няма съмнение коя е истинската суперсила в този дует в наши дни. Китайската икономика с оборот от 18 трилиона долара сега е 10 пъти по-мощна от руската. Пекин ще държи почти всички добри карти при определянето на условията на всякакви финансови спасителни линии от големия брат.

Тъй като Русия е изправена пред рязко свиваща се икономика под тежестта на санкциите и предстоящо петролно ембарго от Европа, Китай е очевидният потенциален благодетел, към който Путин може да се обърне.

Си споделя враждебността на Путин към Запада и НАТО, но това не означава, че той ще предлага безплатна благотворителност. Основната стратегическа грижа на Си е просперитетът и сигурността на Китай, а не спасяването на Русия. Пекин вероятно ще закупи поне малко петрол, отклонен от Европа, но само със значителна отстъпка от световните цени. Китай ще помогне на Русия само дотолкова, доколкото не привлече санкции и не застраши собствената си способност да продава стоки на богатите страни в Северна Америка и ЕС.

Публично демонстрирано партньорство

Публично Китай демонстрира голяма политическа солидарност с Москва. Азиатският гигант увеличи общата търговия с Русия, по същество изостави Украйна, разшири финансовите транзакции без използване на долари или евро и удвои бъдещото сътрудничество за разработване на военни технологии, докато провежда съвместни учения с Русия в Тихоокеанския регион.

Сергей Лавров, руският външен министър, призна, че бъдещето на страната му е с Китай, като каза: „Сега, когато Западът зае „диктаторска позиция“, нашите икономически връзки с Китай ще растат още по-бързо“.

Самият Си също изглежда силен почитател на Путин в личен план. Юн Сун, директор на китайската програма в Stimson Center, нарича това „комплекс на Русия“. (Откакто избухна войната, Си разговаря по телефона само с Путин, но не и с украинския си колега Владимир Зеленски.)

Има обаче много сериозни граници за тези „безгранични“ отношения. Засега поне Китай подчертава на западните държави, че не продава оръжия или самолетни части на Русия. Пекин не иска сам да стане жертва на санкции, така че поставя граници на отношенията. Още по-тревожно за Путин е, че Китай също ще определи висока цена за подкрепа. Пекин, например, иска да ограничи изключително доходоносните продажби на оръжие на Русия в Индия, най-големият враг на Китай в Хималаите.

„В обратна посока от модела на Студената война, Русия ще бъде младши партньор на по-мощния Китай. Това ще дразни Путин“, каза Матю Крьониг, заместник-директор на Центъра за стратегия и сигурност „Скоукрофт“ към Атлантическия съвет.

Тази роля на втора цигулка не е сценарий, който Путин би си представил, когато руският президент реши да нахлуе в Украйна през февруари, тласкан от желанието да възстанови отминалата слава на своята нация.

Но като цяло трябваше да го предвиди. Китай е страна, обсебена от коригиране на историческите унижения и запазване на позицията си на глобално лидерство. Времето, когато Съветският съюз идеологически – и икономически – превъзхождаше комунистически Китай, отдавна е отминало. Huawei Technologies изгражда руските 5G мрежи, докато Русия се нуждае от китайско сътрудничество за всичко – от части за самолети до валутни операции. Важно е също така, че не само САЩ и Европа налагат санкции на Москва, но и три други големи азиатски икономики: Япония, Южна Корея и Сингапур.

Андрей Кортунов, генерален директор на подкрепяния от Кремъл Руски съвет по международни въпроси, се съмнява, че руският елит има голям апетит да служи като младши партньор на Китай. Но той вижда малко алтернативи за Москва. „Откакто започна конфликтът, Русия започна да се нуждае от Китай повече от преди, защото Китай в много отношения остава единствения играч на фона на ограничени икономически връзки между Русия и Запада и на наложените санкции на Русия.

Груби изчисления

Може би най-голямото изчисление за Китай е колко далеч може да стигне, за да помогне на Путин да преодолее предстоящото ембарго на ЕС върху руския петрол. Тази европейска забрана ще пробие значителна дупка в бюджета на Русия, освен ако не се намесят други големи купувачи. Но при вземането на решение колко ще купува, Пекин има огромен лост върху Москва.

Русия и Саудитска Арабия вече са двата водещи доставчици на петрол за Китай. През май по море вносът на руски суров петрол в Китай достигна връх от две години с 1,14 милиона барела на ден, в сравнение с 800 000 барела на ден през 2021 г., според данни на Vortexa Analytics, споделени с „Политико“.

Голяма част от обяснението за това обаче е чиста пресметливост от китайците, а не проява на политическа солидарност. Международните санкции означават, че търговците са предпазливи при боравенето с руския суров петрол, създавайки минимално пренасищане, което означава, че руският петрол се търгува с $20 до $30 по-евтино от международните референтни цени.

Като се има предвид, че Китай внася повече от 10 милиона барела на ден, със сигурност има място да се купуват повече, особено когато икономиката се рестартира и мерките за блокиране постепенно биват премахнати в ключови градове като Шанхай. Но руските продажби за ЕС са били около 2,4 милиона барела на ден. Предвид опасенията за сигурността на Китай относно свръхзависимостта от отделни доставчици, е малко вероятно Китай внезапно да започне да купува целия руски петрол, който сега остава в излишък.

По подобен начин Китай държи картите, когато става въпрос за газ. Точно преди да нахлуе в Украйна, Путин подписа споразумение със Си Дзинпин, като се съгласи да увеличи износа на природен газ до 48 милиарда кубически метра годишно в бъдеще, от скромните 4,1 милиарда кубически метра през 2020 г. Русия също планира нов тръбопровод „Силата на Сибир 2“ , което би могло да доведе до по-лесно пренасочване на руския газ от Европа към Китай.

„Проблемът обаче е, че Китай държи всички карти в преговорите“, пише Никос Цафос, главен енергиен съветник на гръцкия премиер, в доклад на мозъчния тръст през май. „И като при „Силата на Сибир 1“, Китай ще направи твърда сделка. Това, което е неизвестно в този момент, е дали Китай е готов да сключи сделка. Русия вероятно ще предложи много атрактивни условия – ако не друго, поради своето отчаяние. Но ще ги приеме ли Китай? Ще бъдат ли изкушени от цената или ще помислят няколко пъти за разширяване на зависимостта си от Русия в този момент?

Меренето на оръжията

Нуждата на Русия от съюзник съвпада с нарастването на увереността на Китай. Колкото по-изолирана става Москва, толкова повече може да ѝ се наложи да помогне на Китай да развие своите геополитически амбиции.

В продължение на години китайските служители тихо лобираха пред руските си колеги да намалят продажбите на оръжие за Индия, заради понякога кървавите гранични спорове с Пекин.

Между 2017 и 2022 г. Индия беше най-големият пазар за износ на оръжие за Русия, следвана от Китай, според статистиката на Стокхолмския международен институт за изследване на мира. Битките с индийски войници, въоръжени с руско оръжие, може да не са забавни за Китай, но със сигурност са доходоносен бизнес за Русия.

Преди войната „Русия беше много упорита и (щеше) да каже: „О, Китай, Вие не сте в положение да ни диктувате избора на кого да продаваме оръжия. Но мисля, че Китай ще бъде в тази позиция вероятно пет години по-късно“, каза Александър Габуев, експерт по отношенията между Русия и Китай от Фондацията на Карнеги за международен мир, авторитетен мозъчен тръст.

Индия от своя страна се опитва да запази отворени отношения с Путин. Ню Делхи, подобно на Пекин, купува евтин петрол, въпреки че също желае да поддържа силни връзки със САЩ.

„Русия, отслабена от война и санкции, но не хаотична и нестабилна, отговаря на дългосрочните интереси на Китай“, каза Бобо Ло, бивш заместник-ръководител на австралийската мисия в Москва, който сега работи в Института „Лоуи“. „Изолацията на Русия допълнително ще я тласне в позиция на младши партньор в отношенията с Пекин, като същевременно ще увеличи икономическата и стратегическата ѝ зависимост от Китай.

Командна позиция

Днешният обрат на силите би изглеждал много странен за онези, които пееха „Интернационала“ в Москва през следвоенната ера.

В крайна сметка СССР и Китайската народната република бяха в сложни отношения в продължение на десетилетия, въпреки предполагаемата си идеологическа близост.

„През 50-те години на миналия век беше абсолютно ясно, че фактът, че Китай беше младши партньор, беше много дразнещ за неговите ръководители, тъй като в Пекин споделяха мнението, че Москва твърде често се грижи твърде много за отношенията си със Запада за сметка на отношенията си с Китай“, каза Джоузеф Торигиан, автор на „Престиж, манипулация и принуда“, нова книга за Сталин и Мао. „По времето на Сталин и Мао, Сталин беше учител, той беше титанът на комунистическото движение. Когато Сталин умря, Мао гледаше отвисоко на Хрушчов като на човек, който не разбира идеологията. Когато Дън Сяопин се срещна с Горбачов, Дън според всички смяташе Горбачов за идиот.

Докато Си и Путин споделят по-добро лично разбирателство от своите предшественици, те също имат много различни съображения за бъдещето на ролята на своите страни в света.

Пълният фокус на Си е върху осигуряването на президентството за трети път, въоръжен с призив да направи Китай – пазар, дълбоко свързан със Запада – по-проспериращ, в крайна сметка изпреварвайки САЩ, за да стане икономика номер 1 в света. Евентуални санкции биха разрушили този план.

Междувременно Путин е в по-сложна позиция. Той ще се радва да вземе каквото може от Китай като се има предвид текущото бедствие на страната му – дори ако това означава, че Русия се разглежда като младши партньор на Китай.

„Проблемът е, че той вижда конфликта в Украйна като наистина централен в борбата му да запази режима си“, каза Габуев. „У Путин същесвува силно емоционална тунелна визия за важността на войната в Украйна и завоя на Киев към американците, особено след като помощта на американските военни, предоставянето на оръжие, споделянето на чувствителни разузнавателни данни… помага да се убият много руски войници. “

„Да бъдеш в джоба на Китай е по-малкият страх, защото фокусът наистина е върху борбата със САЩ“, каза той. „Ако Китай предоставя необходимите ресурси – и в същото време не изглежда да се намесва във вътрешните работи на Русия – това е цената, която Путин би приел да плати, за да продължи борбата си със САЩ.