Октомври месец, когато САЩ прекратиха използването на резервите си, цената на петрола отново ще тръгне нагоре, ако дотогава това не се е случило, дори и да има сделка с Иран. Структурният дефицит остава – потреблението продължава да расте, а добивът не може да го следва, защото няма достатъчно инвестиции. Това каза Боян Рашев, управляващ партньор в Denkstatt България, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Пропадането на цените на суровините в началото и средата на лятото се дължеше на страховете от рецесия, но тези страхове далеч не са отминали. Рецесия ще има, особено в Европа, но тя няма да доведе до спад на цените на суровините. Реално ще има стагфлация – ще продължи да има много висока инфлация и рецесия едновременно, което е най-лошия възможен вариант.

При рецесия цените могат да растат на база липса на предлагане. През зимата всичко ще зависи от това доколко Русия ще използва енергийното си оръжие като оръжие. Ако Русия искаше да матира Европа с един удар, щеше да спре на сто процента газоподаването на Европа на 24 февруари.

Основният приход на Русия е нефтът – Китай, Индия, Бангладеш купуват с удоволствие руски нефт, другият голям приход са въглищата. Русия продава много газ и на Китай. Европа не може да принуди Русия да направи или да не направи нещо чрез енергийни санкции. Ти си големият вносител и си зависим. „По отношение на газа на Европа ѝ трябват три-четири години минимум, за да се еманципира от Русия. По отношение на нефта пазарът е глобален“. По темата за газовите доставки в България – ходът да се откажат танкерите с американски газ и да се заяви, че оттук нататък преговорите с „Газпром“ са неизбежни – гостът каза, че дали този ход може да бъде оценен само ако знаем какво цели правителството. „Не знам какво иска да постигне. Дали ходът е правилен или не зависи от това какъв е политическият консенсус в една страна, а ние нямаме такъв“.

„На теория ние сме избрали да бъдем част от Европейския съюз и на практика сме. Това означава, че трябваше да направим всичко възможно, за да си осигурим газ, който не зависи от „Газпром“. Можехме ли да го направим? Предполагам, че да. От друга страна в момента Русия е в такова положение – тя търси начин да пробие единството в Европа и с удоволствие би „пробила“ първо нас, като подаде евтин газ първо на нас“.

„Политически риск за България има – играта на Путин е да разцепи Европа и ние може да се окажем, че сме от неговата страна. Надявам се, че няма да стане така, защото нашият избор е ясен – ние сме част от ЕС и трябва да направим всичко възможно Европейският съюз да бъде силен и единен, независимо от това, че на власт в Брюксел са хора, които не са много адекватни“.

България има огромен принос за енергийната стабилност на Балканите, благодарение на тока, който изнасяме, защото около 30-40% от произвеждания ток в България се изнася. Нашият ток поддържа стабилността на мрежите. Ако го нямаше щеше да има огромен проблем, свързан с доставките на ток, подчерта гостът.

Въглищните електроцентрали в Европа в момента се отварят масово, но въпросът е от къде ще дойдат въглища, след като има и забрана за внос на руски такива, местните мини са затворени, а да се отворят отново изисква години и милиарди инвестиции. Огромната грешка в енергийната политика на Европа бе, че инвестициите в проучване, добив, транспортиране на нефт, газ и въглища умряха през последните 10-15 години. Идеята е, че възобновяемите източници ще ги заместят, но вече е повече от очевидно, че те не могат да го направят. Европа енергийно е в катастрофа.

Европейската общност е „Европейска общност на стоманата и въглищата“, а там, където тази общност е създадена, вече няма стоманени заводи, защото те масово затварят заради високите цени на газа, нефта и тока. Европа тотално скъса с това, което първоначално я обединява и за жалост това може да доведе до разпад, който никой не иска, заключи Рашев. „Отказ от преследване на зелените цели точно днес и сега и възстановяване на използване на въглища и атомни централи е пътят, по който може да бъде решен проблемът, но този път е дълъг и не е лесен. Трябва да се разбере, че, колкото и странно да звучи, че всеки лев (или евро) инвестиция във възобновяема енергия, е лев загубен като инвестиция в други мощности, които реално могат да решат проблема“. Няма човек, който се занимава с енергетика, да твърди, че можем бързо да променим всичко технологично и да минем само на вятър и на слънце, заяви събеседникът. „Интересното е, че колкото по-зле става, толкова по-енергично политиците започват да тропат с крачета и да казват, че това е решението, въпреки че то очевидно не работи“.