Антипатията на Владимир Путин към Хилари Клинтън е известна. Като че ли руският президент се е включил в американската предизборна борба, за да навреди на кандидата на демократите и да помогне на Доналд Тръмп да заеме поста. Само че изглежда, че Путин и Тръмп си нямат никакво доверие. За това поне свидетелстват последните икономически показатели на Москва. Според тези данни руската емисионна банка през февруари е увеличила златния запас с още 9,3 т.  Това пише в статия на Холгер Цшепич във в. „Велт.

Сега запасът е над 1650 тона – такъв никога не е бил от времената на Съветския съюз. От тази покупка може да бъде направен само един извод. Кремъл иска да сломи икономическото превъзходство на Америка и Европа. За разлика от долара или еврото, златото е валута без държава. При него нито едно правителство няма право на глас, ето защо благородният метал така охотно се използва от авторитарни управници. Много експерти са си задавали въпроса няма ли Путин и след победата на Тръмп на изборите да намали своята икономическа зависимост от Америка. Последните данни не оставят никакво съмнение в това – от ноември Путин е увеличил намиращото се в държавната хазна злато със 72 т. „Путин купува злато, защото той разчита на това, че в дългосрочна перспектива доверието към долара ще спада или че доларът ще бъде използван като оръжие против Русия“, казва политическият съветник и автор на книги Джеймс Рикардс. По неговите думи златото е идеалното вложение, за да се защитиш от такива събития.

„Путин не е емоционален. По отношение на Тръмп при него става дума само за власт и за неговите интереси, както и за интересите на страната“, казва Рикардс. „Чувствата нямат нищо общо с това.“ Русия се отделя от САЩ В действителност в миналото десетилетие Кремъл тихо, но целенасочено увеличаваше своите златни запаси. Програмата за покупки стартира по време на президентството на Джордж Буш през годините 2007-2008 и продължи през ерата на Барак Обама от 2009 до 2017 г.

Сега в Белия дом е Доналд Тръмп и няма никакви признаци, че Кремъл ще прекрати своите покупки на злато. Нито финансовата криза от 2008 г., нито бурната ситуация с петрола и рублата през миналите години не можаха да удържат Путин от продължаване на изпълнението на неговия план. За отбелязване е, че след началото на кризата в Украйна покупките отново внезапно се увеличиха. „Става дума не за идеология, става дума за стратегически план“, казва политическият съветник Рикардс. Замисълът за всичко това може да бъде разпознат също така, защото Москва паралелно с покупките на злато силно съкрати своите запаси от американски държавни облигации. От 2014 г. Путин се освободи от US-Treasuries, както наричат на пазарите американските съкровищни бонове, за над 60 млрд. долара, което се вижда от информация на агенция Блумбърг.

Сега в Русия има американски облигации само за 86 млрд. долара, почти със 100 милиарда по-малко, отколкото е било в най-добрите времена. Ако някога Кремъл е принадлежал към най-големите кредитори на САЩ, то сега Москва вече не се числи дори към десетката от най-големи кредитори на Америка. Даже Ирландия, Швейцария или Бразилия дадоха на Америка повече пари, отколкото Русия. В този смисъл Путин се е отдалечил още повече от САЩ. Защото по време на неустойчиви банкови баланси и геополитически сътресения слаб е този, който раздава кредити, а не този, който получава парите.

Съвкупно Русия и Китай притежават 3500 т. злато – с 1500 т. повече, отколкото през 2013 г. Полюсите на властта се изместват към изтока Златото е и своего рода застраховка за Путин. Този метал е признат в целия свят и неговото количество не може да се увеличава безкрайно. Държавите, които купуват злато, от една страна губят част от гъвкавостта, защото кюлчетата не трябва просто да се стопяват като американските държавни облигации. И за тях не вървят проценти. Само че златото защитава против пикове и сривове на валутните пазари. Покупката на злато показва каква политика на властта в същност преследва Путин.

Защо този, който вярва в разведряването и мира, ще увеличава своите резерви от валута за кризи? И други страни загубиха доверие в долара и политиката на САЩ и търсят своята независимост в златото. Китай също намали значително резервите си от американски държавни облигации и увеличи запасите си от благородния метал. Пекин с неговите 1842 т. е на шесто място в света по запаси от злато. Част от златото е придобито за сметка на продажбата на държавни облигации на САЩ. От 2014 г. комунистическата партия се раздели с US-Treasuries за 300 млрд. долара и се сдоби със 775 т. злато. Съвкупно Русия и Китай притежават 3500 т. злато – с 1500 т. повече, отколкото през 2013 г. Двете страни се разделиха с държавни облигации за 400 млрд. долара. От финансова гледна точка това не е нищо друго, освен изместване на полюсите на властта от Америка в посока на Изток. Даже бившият шеф на Федералния резерв на САЩ Алан Гринспан коментира наскоро ситуацията. „Златото представлява безпрекословна застрахователна политика“, каза той пред сп. „Голдинвестър“.