Да си посредник изглежда изгодно, но е неблагодарно. Докато извличаш полза от двете спорещи страни, неизбежно излагаш гърба си на удар ту от едната, ту от другата. Това се случи с турския президент Реджеп Ердоган, който се стараеше да мине за най-изкусен дипломат в Европа.

Престори се на арбитър като на тенис мач, но никой от играчите не му позволи да седне по-високо от тях на съдийското столче. Наложи му се да се сниши под мрежата, за да изглежда еднакво отдалечен от двамата, и се изложи на риска да бъде ударен от двете посоки.

Ердоган претърпя най-големия си досега провал в усилията си да изглежда помирител. На 4 септември руският президент Владимир Путин го подложи на двойно унижение. Първо, вместо да му отиде на гости, както бе обещал, го извика при себе си. До средата на август турските медии съобщаваха, че предстои посещение в Турция на Путин в края на месеца или в началото на септември. След това замлъкнаха.

Нима руският президент се бе притеснил, че може да изложи на риск особата си, както стана при отмяната на посещението му в Йоханесбург за срещата на БРИКС на 22 август? Тогава се коментираше, че Южна Африка ще-не ще би трябвало да го арестува съгласно задължението си към Международния наказателен съд (МНС), чийто прокурор издаде заповед за задържането му като военнопрестъпник. Но Турция не е подписала Римския статут за създаването на МНС и следователно не би имала такова задължение. Нямаше съмнение, че тя би му осигурила пълна защита.

Но Путин не само не уважи поканата, която вече бе приел, а прати повиквателна до Ердоган да му се яви лично. Какво се случи през втората половина на август, за да настане обрат?

Казано накратко – кремълското търпение свърши

Месец по-рано Москва прие със скърцане на зъби любезното посрещане в Истанбул на украинския президент Володимир Зеленски, пред когото Ердоган заяви на 7 юли, че подкрепя кандидатурата на Украйна, която „заслужава да бъде в НАТО“, и че не признава за руски земи Крим и останалите окупирани територии.

Но това бяха само думи, от които не произтичаше нищо, защото можеха да се смятат за дипломатическо лавиране. По-важни бяха действията, а те жегнаха най-много Кремъл. На тръгване от Истанбул Зеленски откара със самолета си бойците от бригадата „Азов“, която защитаваше Мариупол. Те бяха пленени през пролетта на 2022 г. от руснаците при превземането на металургичния комбинат „Азовстал“ и после бяха освободени при размяната на пленници, но под условието, че няма да се връщат в Украйна, а ще останат в Турция до края на войната. Ердоган лично даде дума на Путин, че така ще бъде. Година по-късно наруши думата си и тя вече не тежеше пред Кремъл.

Путин се разгневи истински, когато азовците не само се прибраха в Украйна, но и се върнаха на фронта да се бият отново с руските войски. Това бе съобщено на 17 август.

Изправен пред риска да понесе унижение, Путин избра да унизи Ердоган. Затова не се яви на уговореното рандеву в Турция, а сам му насрочи друго рандеву в Русия. На срещата в Сочи се твърдеше, че въобще не е бил повдиган въпросът за азовците, но дори да е така, премълчаването му е знак, че той би взривил всякакви разговори по други теми, и затова е бил избегнат.

Ердоган бе пристигнал с амбицията не да спори и да се оправдава, а да се окичи със световни лаври, като уреди нова сделка за износа на украинско зърно през Черно море след прекъсването от Русия на предишната сделка, действала до 17 юли. Турският президент бе излетял като гълъб на мира, пратен да преговаря за новото компромисно предложение на ООН, и нарочно вдигна шум с каква отговорна мисия отива. Вместо да се поддаде на международния натиск за благоразумие в помощ на гладуващите народи,

Путин уреди на Ердоган второ унижение

Отпрати го с празни ръце. По точно, възложи му две неизпълними задачи. Първо, руската земеделска банка (Росселхозбанк) отново да бъде свързана към международната система за разплащания SWIFT. В момента руските банки поради санкциите са изолирани. Второ, да се възстанови застраховането на корабите, с които се транспортира руско зърно. Също поради санкциите големите западни компании нямат право да застраховат руски товари, независимо кой ги превозва. Фактически Путин поиска от Ердоган да му уреди отпадане на западните санкции, за да може най-напред Русия, а след това евентуално Украйна да изнася своето зърно. Той очаква зърнена реколта от 130 милиона тона тази година, от които 60 милиона тона могат да бъдат изнесени. За какви международни санкции след това би могло да се говори, ако Русия си върне правото да изнася храни навсякъде и свободно да получава валутни приходи? С получената валута Путин би могъл да финансира войната си в Украйна.

Иди сега да кажеш на своите западни приятели какво искам от тях!, бе посланието на Путин. Ердоган се сконфузи толкова много, че първото, което успя да промълви на пресконференцията след преговорите на четири очи, звучеше така: „Украйна трябва особено да смекчи своите подходи, за да е възможно да се предприемат съвместни стъпки с Русия“. Само че не Украйна е наложила международните санкции и не тя може да ги смекчи. Кремълското послание бе насочено към погрешен адрес, а Ердоган се прибра посрамен, за да обясни на другия ден пред своето правителство

какво му носи от Сочи

Изтъкна като много изгодно желанието на Русия да ѝ направи газов хъб, за да смеси руския природен газ с газ от други източници и така да го „преопакова“ за доставка в Европа (както има подозрение, че се прави по газовия договор с България). „Ще реализираме различни проекти за доставка на енергийни продукти в Европа и света през нашата страна. С газовия хъб, който ще бъде създаден в Турция, ще бъде постигнат напредък както в преноса на енергия, така и в ценообразуването. Такъв един център планираме да бъде не само за природен газ, но и за електроенергия и минно дело”, заяви турският президент, без да е питал държавите от ЕС дали са променили намерението си да се откажат до няколко години напълно от руския газ.

Освен това Путин възложи на Турция да купи 1 милион тона руско зърно за последваща обработка в турски заводи и да го препродаде на най-нуждаещите се страни. Ердоган се похвали, че цената ще бъде намалена, но не можа да скрие, че Путин го използва като товарно добиче през минните полета на западните санкции.

Светослав Терзиев